Илон Мъск

Основателят на “Тесла” Илон Мъск отново провокира света, избирайки – както и американският президент Доналд Тръмп, да обяви новите си идеи в Туитър.

Но за разлика от преди, този път иноваторът има сериозни основания да шокира. Той обяви, че обмисля да свали Tesla от борсата, което би му струвало 70 млрд. долара. Парите са осигурени, казва Мъск.
Tesla отчете в четвъртък рекордна загуба от 717.5 млн. долара, но поради по-добрите прогнози цената на акциите се повиши с повече от 16%, като пазарната капитализация достигна 60 млрд. долара.

Мнозина вероятно подозират, че Мъск просто си отмъщава на акционерите след няколко негови избухвания и поради напрежението около достигането на производствените планове.

Но в обръщението си той заявява нещо важно:
Като публична компания ние сме подложени на лудешки колебания на цените на акциите, които могат значително да отклонят вниманието на работещите в Тесла, всички от които са и акционери. Да бъдем публична компания ни вкарва в тримесечен цикъл на докладване на финансови резултати, което създава оромен натиск върху Тесла да взема решения, които може да са правилни за конкретното тримесечие, но не и непременно вярно в дългосрочна перспектива… Занапред, след като Тесла навлезе във фазата на по-бавен, по-предвидим растеж, вероятно щ има симсъл да се завърнем на публичните пазари.”

Проблемът, който Мъск поставя не е нов, поне на теория. Така нареченият шорт-термизъм (ориентация към краткосрочните резултати) е доста дискутиран като свидетелство за присъщите недостатъци на съвременния капитализъм и финансиализацията. Той също така предпоставя и сериозни рискове за финансовата стабилност, тъй като насърчава поемането на рискове. Това го превръща в проблем не само на иноваторите, но и на централните банки и политиците.

Не е случайно, че основен “говорител” по темата е главният икономист на Банката на Англия Анди Холдейн. Хилари Клинтън също постави акцент по време на кампанията си през 2016 г.
Една от основните публикации на Холдейн по темата започва с известния цитат на Лари Финк от писмото му от 2015 г. до изпълнителните директори на компаниите но Fortune 500:

“Все повече и повече корпоративни лидери отговориха с действия, които носят непосредствена възвращаемост за акционерите, като обратни изкупувания и увеличаване на дивидентите, инвестирайки по-малко в иновации, обучение на работната сила или важни капиталови разходи, необходими за поддържането на дългосрочен растеж.”

Основният аргумент на Холдейн е, че търсейки да поддържат цените на акциите си, компаниите правят по-малко инвестиции, а това е важна причина за по-слабото възстановяване на световната икономика след кризата. Компаниите, използваха печалбите си и достъпа до лесни пари, за да финансират мащабни обратни изкупувания, с които да поддържат покачващите се цени на акциите им.

През 2014 г. компаниите, включени в индекса S&P 500, са направили обратни изкупувания на стойност 500 млрд. долара. А наскоро Goldman Sachs Group прогнозира, че тази година обявените обратни изкупувания ще нараснат с 46% спрямо 2017 г., за да преминат 1 трилион долара.