Марио Драги

След близо четири години безпрецедентните парични стимули, приложени от ЕЦБ, за да възстановяват растежа в еврозоната, ще бъдат оттеглени. Този ход до голяма степен бе очакван.

Въпреки влошаването на икономическите перспективи, ЕЦБ обяви край на количествените облекчения (QE). Нетните покупки по програмата за закупуване на активи, чрез която се наливаше ликвидност, ще приключат през декември 2018 г. Но стимулирането на еврозоната чрез тази програма може да отново да бъде възобновено при нужда, заяви президентът на ЕЦБ Марио Драги. По думите му QE вече са постоянна част от кутията с инструменти на централната банка.

Изявленията на ЕЦБ и общият тон на пресконференцията на Драги трябваше да балансират затягането на паричната политика, след като през последните седмици се натрупаха лоши новини за икономическия растеж в еврозоната, включително спад на тримесечна база в Германия. Централната банка нямаше друг избор, освен да сложи край, след като през юни даде ясен сигнал, че ще предприеме този ход и обратното би нарушило доверието в нея. Освен това част от централните банки на северните страни в еврозоната, особено Германия, Австрия и Холандия силно настояваха за тази мярка. Сред аргументите е отслабващото влияние на паричните стимули и недостигът на подходящи за изкупуване книжа от отделни страни. Програмата имаше голяма роля за растежа в еврозоната, а в някои райони „QE бе единственият двигател на възстановяването“, каза Марио Драги.

Не е сигурно дали сред тях е родната му Италия, която още се бори да достигне предкризисните нива на БВП. Но поне едно безпокойство отпадна днес, след като правителството в Рим се съгласи да съкрати разходите, така че дефицитът за 2019 г. да спадне от 2.4% на 2.04% от БВП.

Това обаче не е достатъчно да успокои централната банка. Към хаоса заради Брекзит се добавиха проблемите на Франция. Изказването на Драги, което пазарите оцениха като dovish (сигнализиращо хлабава монетарна политика), акцентира върху нарастващите рискове пред еврозоната – поради увеличения протекционизъм, уязвимостта на развиващите се страни и волатилността на финансовите пазари.

Трябва да се отбележи също, че ЕЦБ възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика. Това означава, че ЕЦБ няма да изкупува нови активи, но и няма да съкрати баланса си.

Освен това в съобщението след заседанието от 13 декември ясно се казва, че повишаване на лихвените проценти може да се очаква след края на лятото на 2019 г. Драги заяви, че началото на повишението на лихвите не е дискутирано от членовете на борда. Докато мнозина експерти изразяват съмнения, че то изобщо ще се случи през 2019 г., президентът на ЕЦБ добави, че тя проучва внимателно как рекордно ниските лихви се отразяват на печалбите на банките.

Друг ясен знак, че ЕЦБ не изоставя напълно стимулиращата политика бе съобщението, че е било „споменато“ ново предоставяне на дългосрочни заеми на банките при необходимост. Предишната програма изтича през 2020 г. и може би тя ще бъде револвирана.

Чрез програмата за количествени облекчения бяха налети 2.6 млрд. евро в икономиката на еврозоната. Въпреки това икономическият растеж остана слаб. А през третото тримесечие ръстът в еврозоната се забави от 2.3% на годишна база до 1.7% – нива, които за последно бяха видяни през 2016 г.
Сега ЕЦБ ревизира към понижение прогнозата си за 2018 и 2019 г. и сега очаква ръст от 1.9% през 2018, 1.7% през 2019, 1.7% през 2020 и1.5% през 2021 година. Една от причините за забяването е външното търсене, каза на пресконференцията Драги. Една от последиците от пресконференцията бе поевтиняване на еврото (пазарите оцениха вероятността от запазване на ниските лихви и намеците за връщане към стимулите при нужда) и това бе всичко, което Драги можеше да постигне за външното търсене на този етап.