Опасенията за инфлацията доведоха до ръст на доходността на инструментите с фиксиран доход. Това отправя погледи към централните банки, тъй като се приема за равнозначно на затягане на финансовите условия (на повишаване на лихвите).

Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ достигна 1.599% на 8 март, преди да спадне под 1.5%. В края на миналата година тя бе 0.91%. В Европа лихвите по германските 10-годишни ДЦК се повишиха от минус 0.57% на 31 декември до -0.22% на 25 февруари, откъдето последва спад до минус 0.33%.  Доходността има обратна връзка с цената на облигацията.
Ръстът се случва след разгорещените дискусии за това дали ръстът на паричното предлагане, свързано с безпрецедентните фискални и парични стимули, предизвикани от пандемията, ще донесе до инфлация. Предупреждение в този дух направи бившият финансов министър на САЩ проф. Лари Съмърс, според когото фискалните стимули изтласкват инвестициите. САЩ се изправят пред сериозни бюджетни дефицити за втора поредна година. Освен това ръстът на енергийните цени също има проинфлационно влияние.

По-високите лихви по облигациите увеличават разходите за обслужване на държавните дългове и разходите на корпорациите по техните задължения. Това е равнозначно на затягане на паричната политика.
Докато повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват централната банка  да разшири програмата си за изкупуване на пандемични облигации с 1,85 трилиона евро (2,2 трилиона долара) след настоящата крайна дата на март 2022 г., това решение изглежда малко вероятно да бъде обявено на заседанието на 11 март. Не се очаква и промяна на лихвения процент  от -0,5%. Но посланията са важни и особено интерпретацията за ефекта от увеличаването на доходността на облигациите, което може да бъде отдадено и на надежди за скорошен край на пандемията – въпреки че ЕС изостава от САЩ във ваксинацията.

Когато ЕЦБ обяви, че „ще поддържа благоприятни финансови условия“ по време на заседанието си миналия декември, този ангажимент не беше много ясен.
Последните данни за инфлацията в еврозоната бяха по-добри от очакваните, като енергийните цени повлияха на очакванията. Затова с голям интерес се очакват актуализираните прогнози на ЕЦБ за инфлацията. Карстен Бржески от ING Research смята, че с общата инфлация може да достигне 2% през втората половина на годината, цитира го CNBC.

Данни на ЕЦБ показаха, че покупката на облигации се забавя, което допълнително оказа натиск за повишаване на доходността. Данните, публикувани в понеделник, показват, че притежаваните от ЕЦБ облигации в нейната програма за стимулиране на пандемията са се увеличили само с 11,9 млрд. евро през седмицата до 3 март, спрямо 12 млрд. евро седмица по-рано и средно 18,1 млрд. евро от началото на програмата. Това на практика означава, че изкупуването на облигации се забавя  и оказва допълнителен натиск за увеличаване на доходността на дълга в региона.

Разпродажбата на дълга очевидно не е подтикнала ЕЦБ да увеличи мащаба на покупките и не е ясно дали централната банка е решила да игнорира нарастването на доходността или очаква решението на УС.


На 11 март ЕЦБ обяви, че няма да допусне затягане на финансовите условия (допълнение)

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта по време на пресконференцията си след заседанието на ЕЦБ, че увеличението на инфлацията в еврозоната се дължи на временни и технически фактори, като изтичането на срока на намалената ставка по ДДС в Германия, поскъпването на петрола и др. Но също така в средносрочен план съществуват други фактори, които оказват натиск върху цените, като подтискането на ръста на заплатите и поскъпването на еврото.

ЕЦБ ще „продължи да извършва нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1850 млрд. евро, най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Въз основа на успоредна оценка на условията за финансиране и на перспективата за инфлацията Управителният съвет очаква през следващото тримесечие покупките по PEPP да се извършват със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на тази година.“

Управителният съвет ще прилага“ гъвкавост при покупките съобразно с пазарните условия и с оглед на това да не допусне затягане на условията за финансиране, несъвместимо с предотвратяването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията“. Не е задължително общият размер да се използва докрай. „Също така, общият размер може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.“

Управителният съвет ще продължи да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика, се казва в съобщението.

На второ място, УС на ЕЦБ реши нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Покупките ще продължат „колкото е необходимо, за да засилят стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ“ и ще приключат „малко преди“ ЕЦБ да започне да ги повишава.

Централната банка ще продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, за продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти.

ЕЦБ остави лихвите без промяна, като отбеляза, че не предвижда повишението, докато „перспективите за инфлацията се доближават солидно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базовата инфлационна динамика.“

Управителният съвет ще продължи да предоставя значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиранее (TLTRO III) се посочва още в съобщението.


Американският Конгрес окончателно одобри пакета стимули, предложени от президента Джо Байдън на стойност 1.9 трилиона долара (7% от БВП), в резултат на което общата сума на бюджетните разходи заради пандемията надхвърли 3 трилиона долара. Планът включва директни плащания от 1400 долара за повечето американци, данъчен кредит, свързан с деца, разширяване на помощите за безработица, финансиране за разработване и дистрибуция на ваксини и тестове, плащания за училища и местни власти, помощи за затворените ресторанти и др. В резултат бюджетният дефицит на САЩ ще достигне 2.3 трилиона долара или 10.3%, което все пак е по-ниско от 14.9% дефицит за 2020 г. Изисления на Бюджетния офис на Конгреса показват още, че държавният дълг на САЩ ще достигне $35.3 трилиона или 107% от БВП през 2031 г. – рекордно ниво.