НАП

На практика без дебати парламентът прие на първо четене промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а бюджетната комисия одобри и на второ четене изменения в Закона за ДДС, с които се въвежда основният пакет данъчни промени. Основната промяна в първия законопроект е свързана с фискалния контрол, докато законът за ДДС въвежда пакета за е-търговия, но преди второто четене бяха направени и редица други промени.

Изненадващо медиите поставиха акцент върху друго изменение в ДОПК, които с уговорката, че депутатите са гласували да се облагат скрити доходи от чужбина наистина звучи скандално. Всъщност става дума за нов чл. 275а, отнасящ се до прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, който МФ се опитва да прокара за втори път. Той гласи:

„Който не внесе или внесе в по-малък размер данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица в установения срок за внасяне на данъка, без да са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 15 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер 10 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 30 000 лв.“

Както вече сме писали, това предложение има дълга история и е свързано със забавеното представяне на документи, доказващи основанията за СИДДО  (например, изплатени дивиденти по портфейл акции в САЩ). Тези документи удостоверяват, че съответното българското дружество не следва да облага доход, защото доходът се облага в чужбина или защото са договорени по-благоприятни условия в съответната спогодба (по-ниска ставка или освобождаване). През 2018 г. СЕС (решение по дело С-553/16 ) обяви за незаконна дотогавашната практика на НАП да налага невъзстановяеми лихви от момента, в който данъкът би бил дължим, ако нямаше спогодба, до момента, в който се удостоверят основанията. Сега НАП се опитва да замести лихвата с глоба.

Не става дума за скрити доходи, а за позоваване на СИДДО, без да са удостоверени основанията. Според чл. 135, ал. 2 на ДОПК, спогодбите за избягване на двойното данъчнооблагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Тези спогодби, които България е сключила с над 70 страни, имат предимство пред разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. СИДДО по правило не се сключват с офшорки, така че не е оправдано и съмнението, че текстът се отнася до средства, скрити в страни, които не са много кооперативни по данъчни въпроси.