Хора

За много хора добрата държава е тази, която дава повече и направлява живота им. Но през последните години все повече се налага концепцията за ефективната държава – тази, която постига повече с по-малко, не притеснява ненужно гражданите и използва успешно постиженията на технологиите и социалните иновации.

Темата е банална, но светът успешно намира нови подходи към нея. В тази поредица ще прочетете за някои от най-елегантните решения, прилагани от правителствата по света и някои от най-тежките и безрезултатни процедури, които се използват у нас.[textblock style=“4″]Тази статия е част от темата „Добрата държава“[/textblock]
данъциВъзможно ли е обществените услуги да станат по-добри, без да се изземват повече пари на данъкоплатци? Опитът на други страни показва, че меки решения като смяната на няколко думи в писмо могат да увеличат данъчните приходи с 15 на сто. Тук разчитаме да го постигнем, като загубим времето на гражданите, бизнеса и счетоводителите. България е европейски шампион по похарчени часове за спазване на данъчните изисквания, показват данни на „Ърнст енд Янг” и Световната банка (графика)[textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock]

С годините администрацията успя да развие добре отработен механизъм за самовъзпроизвеждаща се бюрокрация. Тя наложи формални критерии за успех. Обратната връзка се превърна в средство за блокиране на комуникацията със засегнатите страни, вместо да е повод за реформи. Рядко ще намерите отчет, в който се споменава за предприети действия като реакция на жалби, запитвания по Закона за достъп на обществена информация или на извършени проверки.
Българската държавна машина обича да дава предписания и да санкционира, без да се интересува от резултати. Тя е строг възпитател, който ще накаже питомците си за това, че не са решили домашното, без да провери дали няма грешка в условието на задачата.

Напоследък българските правителства признават, че дължат реформи. Но често те не са приложими извън кабинетите, а основната им цел е да оправдаят съществуването на съответната институция и да удавят в думи всеки плах опит за обществен натиск.

Скъпо и неясно

Този натиск даде осезаем резултат през годините, що се отнася до мерки за облекчаване на процедурите. Има наченки на обслужване на едно гише, прилагане на мълчаливо съгласие, отскоро започна да се въвежда принципът да не се изискват документи, с които администрацията вече разполага или може да си набави по служебен път. Сегашното правителството заслужава признание за упоритостта, с която търси намаляване на административната тежест. (Третият пакет бе одобрен днес). Но само съкращаването на режими не е достатъчно. Големият дефицит са мерките за постигане на ефективност и измерването на резултатите.

Стратегията за развитие на държавната администрация (2014 – 2020 г.) е най-новият повод да се замислим за ефективността на правителствената машина. Макар и необичайно критичен, документът на места се придържа към клишета и избягва конкретните решения. За първи път в него се поставят реални проблеми като липсата на адекватна реакция на сигналите и жалбите на граждани, проблемите с електронното управление и нестабилните закони. Това е добро начало. В други части – например, разделът за публично-частното партньорство, си личи, че съответната точка просто е „отметната”. От документа не личи разбиране на проблема за поставянето на целите и измерването на резултата.

За последното сме свикнали да разчитаме предимно на международните сравнения. Така класацията на Световната банка Doing Business (изданието от октомври 2013 г.) показва, че страната изостава значително по отношение за получаването на строителни разрешителни и включването към електрическата мрежа. Първото отнема 104 дни, второто – 130 дни. При това класацията на Световната банка е фокусирана само върху пречките пред бизнеса, без да ги изчерпва. Нямаме подобен безпристранен измерител за ефекта от политиките в много други области, например, образователни иницативи, мерки за социална интеграция, намаляване на неграмотността сред ромите, здравна профилактика, повишаване на квалификацията. Налага се той да бъде създаден и реформата трябва да започне оттам.

Това е един от разочароващите пропуски на фона на значителните суми, които се отделят, за да имаме по-добре работеща държавна машина.

През последните 7 години в държавната администрация получи 188 млн. лева по ОПАК. За следващия седемгодишен период се предвиждат 4 пъти повече средства по програмата „Добро управление” – 375 млн. евро.

При това парите по едноименната оперативна програма не изчерпват държавните разходи за укрепване на „административния капацитет”. Всяко ведомство успява да вмъкне подобни суми в „неговите” оперативни програми, показва справка в ИСУН. Само по ОП „Развитие на човешките ресурси” социалното министерство, агенциите към него и техните подизпълнители са си разпределили десетки милиони левове за административни дейности. ОПРЧР е една от най-важните оперативни програми в контекста на безработицата и недостига на квалифицирани кадри. Спорно е какъв е резултатът от похарчените милиони. Като се има предвид, че безработицата се увеличи, той в най-добрия случай е нулев. А простото сравнение показва, че през последните три години бюджетът само по тази тази програма е бил около 400 млн. лева годишно и това е повече от изплатените обезщетения за безработица. Но заетостта не е критерий на агенцията по заетостта, нито трудът е критерий за министерство на труда. Ето техните индикатори за изпълнение – брой изготвени аналитични доклади и подобни. (Разбира се, можеше и да е по-лошо – например, да се заложи норматив за брой страници на докладите.)

Така българските и европейските данъкоплатци плащат стотици милиони за методики, зле направени интернет сайтове, информационни системи, обучения, оценки и още бумащина. Нямаме информация за постигнатите реални резултати – система за мониторинг, класация или просто обратна връзка. И в Сметната палата нямат.

Измерения на (не)ефективността

Няма шанс това да спре докато едни и същи хора определят целите и критериите за изпълнение и проверяват дали постигнатото оправдава похарчените пари.

Дори по отношение на процедурите, в които страната отчита напредък и е с добри позиции в класациите, има следи от нехайство.

Да вземем едно от основните събития от жизнения цикъл на фирмата – създаването на компания. Изискванията за това бяха облекчени показно и според класацията на Световната банка всички процедури приключват за 18 дни. В обичайния случай дори е по-бързо. Има възможност регистрацията на фирма да стане изцяло по електронен път, което е голямо облекчение и това е отчетено където трябва. Но на практика облекчението може да ви скъса нервите, защото сайтът на Търговския регистър не е достатъчно тестван и оптимизиран. Един от проблемите например е ненужното изискване за извършване на регистрацията за определен срок (а доскоро – и зле конструираното плащане чрез ebg.bg).

Опитите за въвеждане на е-правителство са оставили доста други примери за нескопосана работа в онлайн пространството. Някои от тях са просто комични като необходимостта всеки път, когато искате да влезете в информационната система на МС, да се съгласявате неясно с какво (На сайта на правителството няма дори Политика по защита на личните данни, а би трябвало).  Други са дразнещи, защото губят работно време на хората и на бизнеса.

Понякога прекомерната бюрокрация води до нечовешко третиране на потребителите. Миналата седмица стана известно, че една-единствена цифра в променен формуляр дава повод на здравната каса да връща поголовно болните от рак за повторна заверка на протоколите. „Труд” публикува историята, описана ярко от Албена Ивайлова, а Нова телевизия излъчи типичната позиция на служителка на институцията. Взети са мерки за информиране чрез сайта на здравната каса, каза тя. Изглежда не е важно дали мерките вършат работа.

Пословичен пример е също ревизионната книга по КТ, изисквана от Инспекцията по труда – прошнурована безсмислица, чиято липса грози с глоба. Същата агенция напълно законно пропусна да забележи рисковете в „Ораново”. Дори нещо повече, оказа се, че има пълното право да продължава да не им обръща внимание, докато е заета да проверява за наличието на тетрадки.

Всичко това до голяма степен е въпрос на манталитет, рутина и на подготовка на кадрите. Много от посочените проблеми не се срещат само в публичния сектор. Сравнете, например, начина, по който работят големите онлайн търговци в чужбина и у нас. В единия случай ви изпращат имейл, ако усетят, че нещо ви спира да поръчате или ви предлагат отстъпки, ако доставката се забави. В другия случай се осмелявате да се оплачете, само ако сте в настроение за скандал.
Затова е важно добрите практики да тръгнат от държавната администрация, тъй като тя е единствената, която може да предизвика промяна на национално ниво.