На фокус: Чрез сложна схема държавата налива милиони в ДКК

ДКК, която концентрира акциите на ключови военни заводи, вкл. ВМЗ и Кинтекс, продължава да събира всякакви държавни активи без ясна концепция.

В началото на май бе извършено поредно увеличение на капитала чрез апорт на голям терен с 93 сгради (военни обекти) в Стара Загора. Това, заедно с три предшестващи вноски, допринесе за значително увеличаване на капитала му за една година – от 232 млн.- лева на 387 млн. лева. Част от това увеличение бе апортирането на акциите на малкото предприятия “Еко Антрацит“, чийто капитал порасна за една нощ със 120 млн. лева чрез бюджетна инжекция. Средствата бяха предоставени в края на годината с аргумент, че предприятието изпълнява важна дейност по отстраняване на екощети. От отчета на “Еко Антрацит” за 2017 г. не се вижда увеличение на дейността му.

ДКК освен това бе намесена по съмнителен начин в операцията по овладяване на “Дунарит”, като участваше в покупко-продажбата на спорно вземане от военния завод в Русе (виж тук).

Публикуваният годишен отчет на ДКК също не дава ясна информация за нейната дейност и за целта на неговите  операции. Компаниите концентрира както участия във военни предприятия (“Авионамс”, ВМЗ, “Кинтекс”), така и предприятия с разнообразен профил – от “Сертификация” до Института по виното. Някои от инвестициите (по-неатрактивни участия) са посочени като активи, държани за продажба, но повечето са дългосрочни инвестиции.

Любопитно е, че в оценката на рисковете на първо място е посочено нежеланието на някои мнистерства да прехвърлят акциите от контролирани от тях предприятия на новия държавен холдинг.

Освен това в раздела с финансови инвестиции, където се отчитат миноритарни пакети, е посочено участие в малайзийския производител на кондоми и катетри Medilatex. Това участие на стойност 162 хил. лева е обезценено изцяло. ДКК притежава и 7 млн. лева от капитала на София Тех Парк.

Останалите участия са в таблицата:

Странният бизнес на ДКК

В отчета не се поясняват нито операциите с КТБ, нито схемата за “Еко Антрацит”, нито заемите от ББР.

Така от отчета не става ясно защо ДКК е теглила заеми – както от ББР, така и от дъщерните си дружества. През август 2017 г. размерът на задълженията на холдинга към ББР бе увеличен от 37 на 52 млн. лева. По същото време холдингът получава заем за 13 млн. лева от две свои дъщерни дружества. Към края на година част от заема към ББР е върнат.

Но в началото на 2018 г. се прави последващото увеличаване на задълженията към ББР, за което научихме от Търговския регистър, тъй като този заем е обезпечен с всички активи на ДКК, както и с негови вземания (вкл. вземане по договор за цесия с “Бългериън Еъруейз Груп” за 1.2 млн. лева). Тъй като отчетът е до края на  2017 г. , новият заем не е отразен като размер, нито е обяснен. В събития, настъпили след края на отчетния период, се споменава само изрично операцията с “Еко Антрацит”. От отчета на ДКК за първото тримесечие на настоящата година се вижда, че усвоената сума към 31 март 2018 г. е 56 млн. лева, а отчетът на ББР също показва неусвоени заеми за над 40 млн. лева. Явно операциите предстоят.

Приходите на дружеството през миналата година възлизат на скромните (за този мащаб) 22 млн. лева и се формират почти изцяло от ВМЗ, “Ел Би Булгарикум” и Института за виното. ВМЗ са изпратили дивиденти за 12.5 млн. лева, “Ел Би” – за 4 млн. лева, а Институтът за виното – 2.2 млн. лева. Кинтекс се е отчел с 575 хил. лева. Освен това обаче на 29 август 2017 г.  “Ел Би” е отпуснало на холдинга заем от 9.2 млн. лева, а Институтът за виното го е финансирало с още 3.8 млн. лева.

Срещу всички тези заеми официално стоят единствено предоставените средства на “Авионамс” в размер на 9 млн. лева. И операцията с КТБ (вероятно).

В баланса се вижда натрупване на други задължения в размер на 77 млн. лева и формиране на други вземания в размер на 116 млн. лева. Това обаче не се обяснява нито в отчета, нито в одиторския доклад. Според пояснителните бележки към отчета тези т. нар. други вземания, възникнали през 2017 г., са по договори за цесия, за които процедурите по събиране не са приключили, поради което не се оповестява информация. Няма и ред за т. нар. другите задължения (които не са банкови заеми).

Нека да припомним, че цесията, свързана с “Дунарит”, бе на по-ниска стойност от посочените суми. Съгласно договора от 25 август 2018 г., ДКК се съгласи да заплати на КТБ 24 млн. евро (почти 47 млн. лева) за вземането от “Дунарит”, от които близо 7 млн. лева разсрочено (вероятно са част от другите задължения). На 30 август обаче “Дунарит” изплати близо 50 млн. лева към ДКК (заедно с лихвите).

След това през септември ДКК изкупи вземания на друго свързано с КТБ дружество –  “Хедж инвестмънт България”, по които солидарни длъжници са “Авионамс” и “Кемира” (непряк собственик на “Дунарит”) на цена 38 млн. лева, със значителен отбив от номинала.

Вероятно се правени и други цесии.

В отчета за лихвите за 2017 г. също така се вижда, че са признати приходи от лихви по прехвърлени вземания в размер на 2.3 млн. лева и са отсрочени за бъдещи периоди лихви от прехвърлени вземания за 7.3 млн. лева.

Отчетът за първото тримесечие на 2018 г. показва, че т. нар. други вземания са нараснали от 116 на 143 млн. лева, но няма никакви други подробности.

Това означава, че държавата се е лишила от приходи от дивиденти в полза на ДКК, апортирала е активи и се е разпоредила с ликвидните средства на две печеливши предприятия, за да инвестира в неясни цесии.