данъци

От 1 юли влиза в сила пакетът за електронна търговия в ЕС, с който се въвеждат и нови правила за дистанционните продажби, вноса и онлайн платформите. Промените засягат главно трансграничните продажби за данъчно  незадължени лица, каквито са повечето онлайн продажби за физически лица (B2C). Всяка страна изгражда портал за обслужване на едно гише (OSS) за прилагане на новите специални режими.

Промените, накратко, засягат следните области:

  • Нова дефиниция на дистанционните продажби
  • Промяна на прага за дистанционни продажби
  • Нови правила за дистанционни продажби на услуги
  • Премахване на освобождаването на малки пратки до 22 евро при внос (например, от Китай)
  • Три специални режима и съответно създаване на портал за обслужване на едно гише – OSS, IOSS
  • Онлайн местата за търговия стават задължени за ДДС

Тези изменения целят най-вече да се преодолеят множество случаи на заобикаляне на данъка (например, неверно деклариране на внос на малки пратки на занижена стойност), за което ще допринесе и предстоящата Директива 2020/284, която налага задължения на платежните оператори.

Промените се въвеждат с две директиви на ЕС* и няколко регламента. Във връзка с това бяха променени Законът за ДДС (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), а вече и Правилникът за прилагане на ЗДДС (ДВ, бр. 27, от 2.4.2021 г.).

Промени в ДДС относно е-търговията и вноса

 

Дистанционни продажби на стоки

От 1 юли ще има два вида дистанционни продажби:

  • Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки – B2C продажби от продавач в една страна на ЕС до друга държава в ЕС (чл. 14, ал. 1 ЗДДС).
  • Дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни – B2C продажби на стоки, внос от трета страна директно за краен потребител в ЕС (чл. 14, ал. 3 ЗДДС).

Тези дистанционни продажби могат да бъдат извършвани както от доставчици, така и от считани за доставчици субекти (вж. електронен интерфейс).

Най-общо мястото на изпълнение за дистанционните продажби е където завършва изпращането или транспортът (мястото за потребление). Това вече ще се прилага и за дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни – с условие данъкът да се декларира по реда на чл. 159а ЗДДС, тоест чрез OSS. Когато стоките са внесени в страна, различна от тази, в която завършва транспортът или изпращането, мястото на изпълнение е последната страна.

Досегашните прагове за (вътреобщностните) дистанционни продажби по страни – 35 000 или 100 000 евро, ще бъдат заменени с нов общ за ЕС праг от 10 000 евро (важи и за е-услуги).  Под прага се прилагат правилата в страната на доставчика (или в страната, където се намират стоките в момента на техното изпращане или започване на транспорта), над прага се дължи ДДС в страната на получателя. Това се отнася само до компании, които са установени в една държава-членка и за изпращане на стоки от България. Когато прагът не е приложим, вътреобщностните дистанционни продажби се облагат в страната на пристигане.

Дистанционните продажби на стоки, внесени от трети страни, се облагат в страната по местоназначение, без праг. При внос на неакцизни стоки до 150 евро, предназначени за данъчно незадължени лица (B2C) вносителят декларира в митническата декларация , че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим (чл. 57а ЗДДС, вж. Внос).

Доставки на услуги

Промените засягат услугите в два случая:

  • далекосъобщителни, радио, тв и електронни услуги (TBE, режим, който се прилага до 1 юли)
  • доставките на услуги от данъчно задължени лица (ДЗЛ), които не са установени в ЕС, или от данъчно задължени лица, които са установени в ЕС, но не в държавата членка по потребление, за данъчно незадължени лица (ДНЛ).

Порталът OSS e наследник на MOSS, който бе изграден първоначално за далекосъобщителни, радио, тв и е-услуги. Под прага от 10 000 евро тези услуги могат да останат обект на облагане в страната на установяване на доставчика на е-услуги.

От 1 юли режимът ще обхваща и други услуги, освен TBE, като прагът от 10 000 евро е общ и се прилага, когато доставчикът е установен само в една държава членка.

Доставката на услуги, по които получатели са крайни клиенти/потребители (B2C) и които са с място на изпълнение в държава членка, включително България, могат да се осъществят по режим „извън Съюза“ по отношение на данъчно задължени лица (ДЗЛ), които не са установени в ЕС, съответно по режим “в Съюза”– когато ДЗЛ е установено на територията на България, съответно за услуги, които са с място на изпълнение в друга държава членка, в която лицето не е установено.

Специални режими. OSS

Специалните режими, които ще се прилагат от 1 юли на портала за обслужване на едно гише, са три. Това са режимите “В Съюза”, “Извън Съюза” и “Внос”.

Порталът OSS замества портала за съкратено обслужване на едно гише (MOSS), който досега се прилагаше за е-услугите. По този начин ДДС ще се плаща с една декларация и под един ДДС номер, независимо в коя страна е дължим данъка (респективно, независимо от ставката).Доставчикът събира от клиента ДДС върху трансграничните доставки на услуги за данъчно незадължено лице, вътреобщностните дистанционни продажби на стоки и вътрешните доставки на стоки от приравнения на доставчик субект. Той подава справка-декларация за OSS в държавата членка по идентификация. Събраният данък в страната на идентификация ще се разпределя между страните, в които данъкът е дължим (където са потребителите).

В таблицата са представени режимите “В Съюза” и “Извън Съюза”:

Доставчик – ДЗЛ, неустановено в ЕС Доставчик – ДЗЛ, установено в ЕС
Дистанционна доставка на услуги (B2C) Извън Съюза (OSS) В Съюза (OSS)
Дистанционна продажба на стоки в ЕС В Съюза (OSS) В Съюза (OSS)
Вътрешна доставка на стоки от електронен интерфейс В Съюза (OSS) В Съюза (OSS)

Режим “в Съюза” е приложим и при извършване на доставки на услуги в държава членка по потребление, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени в ЕС. В ППЗДДС се урежда подаването на справките-декларации по специалните режими. Редът за издаването на служебни идентификационни номера от Националната агенция за приходите при регистрацията по специалните режими е определен в ППЗДДС. Възстановяването на платен ДДС в чужбина няма да става чрез портала OSS.

Освен това IOSS е нов специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави, със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро (виж Внос). Собствена стойност е цената без данъци и такси и без разходите за транспорт и застраховка, освен ако те се съдържат в цената и не са посочени отделно върху фактурата.

Обърнете внимание и на т. нар. вътрешни дистанционни продажби, при които стоките (произведени или допуснати за свободно обращение в ЕС) се изпращат или транспортират от считания за доставчик на територията на една държава членка, като транспортът започва и завършва на територията на същата държава (чл. 14а, ал. 5, т. 3 ЗДДС по отношение на доставки чрез електронен интерфейс).

Внос. IOSS

Освобождаването от ДДС в размер на 22 евро за малки колети (когато доставката е на името на крайния потребител), внасяни в ЕС за доставка до потребителите, ще бъде отменено. Вместо това, ДДС трябва да бъде начислен в страната по местоназначение за пратките. Общото правило е, че когато изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, мястото на изпълнение е на територията на държавата членка на вноса на стоката (чл. 17, ал. 5 ЗДДС).

За пратки, които не надвишават 150 евро, данъкът в този случай може да бъде деклариран и платен чрез новия режим „Внос“ (IOSS) или по специална схема. При IOSS вносителят, например, от Китай, избягва необходимостта да се регистрира във всички страни, в които се намират клиентите, като ангажира представител в ЕС.

Режим “Внос” е приложим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни с място на изпълнение България за следните лица: Данъчно задължено лице (ДЗЛ), установено на територията на страната, включително по постоянен обект (в случаите, когато не е установено на територията на Европейския съюз по седалище и адрес на управление), ДЗЛ, което не е установено на територията на ЕС и Електронен интерфейс (установен в ЕС или извън ЕС), улесняващ дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (лицето, което се счита за доставчик).

Когато режим “Внос” не е приложим, може да се използва специалната схема, например чрез пощенски оператори. Схемата е вид опростяване и алтернатива на режим “Внос” и стандартния механизъм за облагане на вноса. Тя може да се използва само когато страната на местоназначение и страната на вноса са една и съща.

В тази връзка Комисията измени делегирания регламент на Митническия кодекс, за да осигури „супер намален набор от данни“ в митническите декларации за внос на пратки с ниска стойност (тези под прага за прилагане на мита от 150 евро). Това законодателство трябва да смекчи както за митниците, така и за търговците въздействието на рязкото нарастване на броя на митническите декларации.

Специалният режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос се прилага за неакцизни стоки на собствена стойност под 150 евро, предназначени за данъчно незадължени лица (чл. 57б от закона). Данъкът се събира при предаване на стоката. Подава се месечна декларация пред Агенция „Митници“ по чл. 50а от ППЗДДС – до 16-о число на следващия месец.

Когато не са налице условията за прилагане на специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии или специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при
внос, данъкът при внос е изискуем от получателя на пратката. Налице са особености, когато има разлика между страната на вноса и страната на потребление, на които тук няма да се спираме.

Доставки, улеснявани от електронен интерфейс

Електронните интерфейси или онлайн платформите се приравняват на доставчици (deemed supplier или „считан за доставчик субект“) и са задължени за ДДС (чл. 14а ЗДДС). Понятието „електронен интерфейс“ може да обхваща уебсайт, портал, платформа, пазар, приложно-програмен интерфейс (API) и др.

Електронният интерфейс (платформа) се облага с ДДС, когато улеснява следните доставки на стоки, извършени от действителен продавач, който не е установен в ЕС, до купувачи в ЕС: дистанционни доставки и вътрешни доставки на стоки. Счита се, че електронният интерфейс е улеснил продажбата (ите) на стоки, когато позволява на купувач и продавач да влязат в контакт чрез този електронен интерфейс, като крайният резултат е продажбата на стоки на този купувач. Не е определящо дали физическата доставка на стоките е организирана или извършена от тази платформа.

По-конкретно, ще имаме две операции: доставка между фактическия доставчик и онлайн платформата в страната на изпращане на стоката и доставка от платформата за крайния клиент, която е облагаема в страната на местоназначение. Платформата е отговорна за деклариране и внасяне на ДДС за:

  • дистанционните продажби на стоки, внесени от европейски компании от трети страни на стойност до 150 евро;
  • за всички продажби на стоки на компании от трети страни до крайни клиенти (B2C) в ЕС.

Налице са различни правила за определяне на мястото на изпълнение по реда на чл. 20 ЗДДС. Налице е изключение и в случаите, когато доставчикът, който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само в  една държава членка, мястото на изпълнение е там (чл. 20б).


*/ Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива (ЕС) 2017/2455) (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.) и на Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995) (ОВ, L 313/14 от 4 декември 2019 г.)