Служители, кадри

По-голямата част от завършилите висше образование се реализират на позиции, изискващи по-ниска степен, констатира проучване на Сметната палата, което внася допълнителна яснота по проблема за несъответствието между дефицитите на пазара на труда и продукта на образователната система. Едва една четвърт от завършилите работят на позиции, изискващи висше образование. Близо половината от завършилите са на длъжности, изискващи по-ниска степен на образование. Около 30% не са си намерили работа или са продължили да учат.

През периода от 2009 г. до 2013 г. са приети за обучение 1.048 милиона студенти, от които 69 на сто – в редовна форма на обучение. В България функционират 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. Най-наситена е мрежата от висши училища в Югозападния регион, като само в София те са 22 или 43 на сто от всички висши училища у нас, следван от Южен централен регион със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен – с 5 висши училища във Варна.

Най-много студенти са приети по направление „Социални, стопански и правни науки” – 34-35 на сто от утвърдения и 35-36 на сто от реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. В частните университети обучаваните по икономика и право са 80 на сто.

Именно икономистите са най-ненужните висшисти на пазара на труда.

С най-добра реализация, в рамките на 53-57 на сто, са завършилите професионални направления „Здравни грижи“, „Обществено здраве“, „Фармация“ и „Теория и управление на образованието“, а с най-ниска – 9 на сто, са завършилите професионални направления „Туризъм“ и „Изобразително изкуство“.
Реализация до 20 на сто имат завършилите 17 професионални направления, до 30 на сто – 15 професионални направления, до 40 на сто – 10 професионални направления.
Най-голям е броят на завършилите професионално направление „Икономика“ – 55 653, от които 12 473 или 22,4 на сто заемат длъжности, изискващи висше образование. На длъжности, изискващи по-ниска степен на образование са 29 268 или 52,6 на сто от завършилите. Данните не обхващат завършилите 2012 година.

Общо за четирите години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млрд. лв. Тя зависи от комплексна оценка за качеството на обучение и в съответствие с потребностите на пазара на труда. Но при окончателното определяне на субсидията за издръжка на студентите чрез корекции Министерството на образованието, младежта и науката е прилагало комбиниран подход – в зависимост от капацитета на висшето училище и капацитета на професионалното направление или на специалността от регулираните професии. Корекцията на бюджета е правена въз основа на капацитета, който е по-благоприятен за съответното държавно висше училище. Този финансов модел е в полза на държавните висши училища, но е за сметка на държавния бюджет.

Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката. Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други, констатира Сметната палата.

Законът за висшето образование е променян многократно. Не са дефинирани функции на държавата по оптимизация (сливане) на висши училища, обвързване на приема на студентите с потребностите на пазара на труда, ефективното участие на държавата в управлението на висшите училища, механизмите за контрол върху тях, санкции, участие на представители на студентите и бизнеса в състава на Акредитационния съвет.

Вижте още – Изненади в класацията на университетите