Анонсирането на Librа – дигиталната валута, инициирана от Facebook, даде тласък за множество други инициативи, проучвания и дискусии за предимствата и недостатъците на глобална дигитална валута.

Проектът на социалната мрежа и нейните партньори едва ли ще се осъществи както е замислен. Регулаторите изразиха съмнения, а някои от съучредителите започнаха тихо да се оттеглят, без да направят вноската от 10 млн. долара. Въпреки това може да се предполага, че в средносрочен период подобен на Libra проект ще обхване забележим дял от паричните потоци. С или без Facebook.

Libra e частна криптовалута от типа на стабилните монети с претенции за глобално присъствие. Тя ще има покритие от резервни активи, което кара мнозина да я оприличават на валутен борд. Основното й предимство е, че тя ще даде възможност на всеки притежател на смартфон (дори тези, които нямат банкови сметки) да купуват токени в местна валута и по този начин ще увеличи достъпа до финансови услуги. Или поне така твърдят създадателите на проекта – Facebook и неговите 27 партньора.  За разлика от други подобни инициативи, които разчитат само на доверие и очаквания, Libra ще бъде подкрепена от резервни активи с ниска волатилност, които ще съхраняват от мрежа попечители по целия свят, пише в нейната Бяла книга. Както други електронни пари, Libra ще бъдe разпространявана по електронен път в замяна на декретни (фиатни) пари. Тя  е криптовалута, тъй като ползва публичен регистър, основан на вид блокчейн технология. Но, макар да е изградена върху технология, предполагаща децентрализация, за разлика от други криптовалути, тя  допуска контрол от централна институция.

Съществуват много неясноти и съмнения, свързани с дизайна на Libra – например, не е ясно дали тя ще бъде изцяло покрита с активи и как ще се дистрибутира, както посочва в свой коментар за VoxEU Бари Айхенгрийн. Също така не е сигурно дали тя ще използва блокчейн технология или ще разчита на платежните системи на Visa и Mastercard.

Но проектът на Facebook e само един пример. Друг пример е криптовалутата на Telegram (услугата на бившия собственик на VK Павел Дуров) – Gram. Проектът, който набра 1.7 млрд. долара от инвеститори през 2018 година, се развива в секретност и трябва да бъде изцяло завършен до 31 октомври. За разлика от Libra монетите няма да имат покритие в активи. Създателите на Gram обещават много по-бърза скорост (хиляди транзакции в секунда), благодарение на новата блокчейн мрежа TON, чиято документация бе публикувана в началото на септември.

Тези проекти са част от много по-мащабна трансформация, която ще преобрази отношението към парите и ще има силни социални последствия. Технологията не е всичко, но е мощен инструмент. Тя позволи преминаването към безкешови разплащания, а това води до значими ефекти – от намаляване на търсенето на пари и ръст на БВП, до ограничения за сивата икономика. Навлизането на електронните пари може да е заместител на банкиране със 100% резерв (тези дружества са по-малко рискови при банкова паника, когато държат клиентските средства в попечителски сметки, а не дават заеми).

Колкото повече намалява ролята на кеша и се увеличава ролята на електронните пари в разплащанията, толкова повече ще се монополизират те. Това е естествен процес на концентрация – колкото повече потребители се обслужват, толкова по-евтина е услугата, подпомаган от мрежовите ефекти (колкото повече потребители приемат валутата, толкова по-полезна е тях). Фактът, че такива валути могат да бъдат изградени върху огромните масиви данни, събирани от платформите, е друг аргумент за засилен надзор. Свързани с това са тревогите, свързани със защитата на личните данни и кибер рисковете.

Дигитализацията създаде поле за многобройни частни инициативи, които са предизвикателство за регулаторите. В скорошна реч членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Ив Мерш отхвърли напълно идеята за частни дигитални пари, които да бъдат приети като законно платежно средство наред със суверенните пари.

Всичко това води до логичния въпрос – има ли място за дигитална валута, която да бъде  отговорност на държавата, като традиционите пари, а не на частен консорциум. За разлика от частните пари, публична дигитална валута може да разчита на предпазен механизъм в случай на ликвиден недостиг или финансов стрес. Тя може да съществува в две форми – на базата на токени (дигитален кеш) или да е базирана на сметки. Приема се, че такава валута ще бъде по-достъпна от резервите при централната банка.

Редица централни банки проучват въпроса за дигитална валута на централната банка (CBDC) – Канада, Китай, Финландия, Дания, Норвегия, Швеция и Уругвай, както и ЕЦБ при всички съмнения, които институцията има. А управителят на Банката на Англия Марк Карни отиде най-далеч, като призова за глобална дигитална валута, която да стане основа на ново споразумение от типа Бретън Уудс.

Съмненията, свързани с профилирането (колкото и Facebook да обещава друго) и използването на криптовалути за пране на пари павират пътя към държавна дигитална валута. Според много експерти тя обаче трябва да се развива чрез публично-частно партньорство. Както заяви в реч от края на 2018 г., тогавашният ръководител на МВФ Кристин Лагард централните банки могат да предложат полуанонимна дигитална валута – такава, която идентифицира потребителите чрез проверка на клиента (както се изисква например от ЗМИП) и записва транзакциите, но не разкрива тази информцаия на частни компании или на правителството освен, когато законът допуска вдигане на тайната.

Както обикновено в дигиталния свят, детайлите, тоест дизайнът на новата валута ще определят успеха на подобни начинания.


В специалния доклад на Economix.bg се разглежда ролята и предполагаемото място на Libra и подобни валути, техните основни характеристики и функции, предимствата и недостатъците на дигиталните валути. Разглеждаме рисковете, свързани със защитата на данните и влиянието върху паричната политика. Докладът също така посочва някои от проблемните области и предизвикателства пред дизайна на проектите за глобална дигитална валута от типа на Libra – в това число, риск от дискриминация, предпазен механизъм в случай на банкова паника, управление на приходите от сеньоража и др. Той не разглежда техническите аспекти.