икономика

Европейските институции се изправят пред поредна законодателна инициатива с добър замисъл, но проблемно приложение.

Комисията по правни въпроси  на Европейския парламент одобри в сряда оспорвания чл. 13 от проектодирективата за авторските права, част от пакета за единния дигитален пазар.  Той предвижда доставчиците на интернет услуги да филтрират съдържанието, за да спрат нарушенията на авторски права. Това може да нанесе значими щети на свободния и отворен интернет, заявиха в отворено писмо съоснователят на Уикипедия Джими Уелс , британският учен Тим Бърнърс Лий и др. Много евродепутати, сред които най-гласовита е Юлия Реда от Пиратската партия, също твърдят, че чрез този текст се въвежда цензура.

Идеята на директивата е добра – тя ще направи възможно за издатели, музиканти и автори да получават компенсация за това, че произведенията им се използват в Youtube или агрегатори като Google News. Издателите и продуцентите, главно в Германия и Франция, твърдят, че платформи като Youtube се крият зад факта, че други лица качват съдържание с неуредени авторски права и по този начин се възползват от приходите (от реклами и пр.)

Предложенията обаче не уреждат цялостно проблема с изкривената компенсация на създателите на съдържание в интернет, а предложените решения могат да ограничат споделянето на съдържание, което противоречи на идеята за свободен интернет.

Какво се предлага?

Защита на печатните медии или данък линкове

Създават се нови права за издателите за онлайн ползването на техните печатни публикации. Според чл. 11 от директивата при дигитално използване страните осигуряват на на издателите на публикации в пресатана правото на възпроизвеждане  и правото на публично разположение на записи и други закриляни обекти. Това стана популярно като данък линкове. На практика това означава, че платформи като Google трябва да имат лицензионно споразумение с издателите, за да публикуват линкове и снипети (откъси). Оригиналното предложение на Европейската комисия бе това споразумение да има срок от 20 години, но Съветът го ограничи до една година.

Според предложението тази защита също така се отнася до използването на части от публикации, но не и за цитати на незначителна част от произведение. За да се определи коя част е незначителна ще се ползват два критерия – размер (много кратък откъс) или оригиналност, или и двете (Съображение 16). Въпросът е колко кратък да е откъсът? Германското предложение напрмер е т. нар. снипет да се състои максимум от седем думи. Очевидно дори цитатите под линия в едно научно произведение или позициите в една библиографска справка съдържат повече информация. Юлия Реда твърди, че ограничението се прилага дори за заглавието “Ангела Меркел се срещна с Тереза Мей” (това няма как да е вярно, при положение, че фактите са изключени от авторското право, но приложението ще е затруднено).

Разлика в стойността и филтриране

Директивата има за цел да осигури  баланс между възнагражденията, получавани от авторите и изпълнителите, и печалбите, реализирани от интернет платформи като Google, когато правят произведенията си достъпни. Тази разлика е известна като разлика в стойността. Издателите и авторите получават малка част от приходите, като най-големите платформи като Youtube заплащат една седма от отчисленията, които правят по-малките сайтове. През миналата година музикалната платформа е платила авторски възнаграждения на музикантите в размер на 856 млн. долара (или по 65 цента на потребител), докато Spotify e заплатила 5.6 млрд. долара. В някои страни като Великобритания музикантите получават повече от старомодни винилови плочи отколкото от Youtube.

Текстът, одобрен от Съвета е насочен към доставчици на онлайн услуги, чиято основна цел е да предоставят достъп до голямо количество съдържание, защитено с авторско право, качено от техните потребители, с цел печалби от реклама.
Това не включва услуги като доставчици на интернет достъп, доставчици на облачни услуги, които позволяват на потребителите, включително и на бизнеса, да качват съдържание за собствена употреба или онлайн магазини, които не дават достъп до защитено с авторски права съдържание.

Проблемните текстове се отнасят за отношенията между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и притежателите на права. Проектът за директива вменява на платформите да проверяват дали ъплоудърите са уредили авторските права.
Доставчиците на услуги ще трябва да получат разрешение от притежателите на права. Когато не е дадено разрешение, доставчикът на услуги, например, Youtube ще трябва да предотврати достъпа до произведенията.

При уведомяване от притежателите на права за неразрешено ползване на защитена работа, доставчикът на онлайн услуги за споделяне на съдържание ще трябва да предприеме спешни мерки, за да премахне произведението.

В допълнение през септември, ЕК публикува комуникация, посветена на борбата с незаконно съдържание (включително расистко), с която  „силно насърчава онлайн платформите да […] засилят инвестициите и използването на автоматични технологии за откриване“. Без човешка намеса  „онлайн платформите трябва да могат да вземат бързи решения […], без да са задължени да го правят въз основа на съдебно или административно решение „.

Според критиците й, това би означавало автоматично филтриране. В споменатото отворено писмо пионерите на интернет твърдят, че чрез автоматичното филтриране на цялото съдържание, което потребителите им качват, член 13 превръща интернет в инструмент за автоматизирано наблюдение и контрол на потребителите.

Според тях Европа се обслужва добре от модела на балансирана отговорност, установен в рамките на
Директивата за електронната търговия, съгласно която тези, които качват съдържание в Интернет, носят основната отговорност, докато платформите са отговорни да предприемат действия да премахне такова съдържание веднага щом научат, че е  незаконно.

Това обръщане на отговорността ще засегне бизнес моделите и инвестициите на платформите, а разходите за технологии за автоматично филтриране ще бъдат големи, според критиците на предложението.

Юлия Реда от своя страна посочва редица случаи, когато автоматичните филтри, използвани досега от Youtube, са вземали грешни решения. Тя посочва, че директивата не прави разлика между съдържание с авторски права, което се разпространява незаконно и софтуер с отворен код, като по този начин ще засегне работата на платформи като Wikipedia и Github. Уебсайтовете, които съхраняват и предоставят достъп до съдържание с нестопанска цел, като Wikipedia, научни или образователни хранилища или платформи за разработка на софтуер с отворен код, не са включени в последния вариант, одобрен от Съвета.

Освен това разработването на филтрите е скъпо, което дава предимство на големите платформи като Google и Facebook и подкопава шансовете на малките, вместо да е обратното (същият резултат видяхме и при GDPR)

Изключения

В директивата е включено изключение за използването на технологии за текстообработка и извличане на данни в областта на научните изследвания.
Също така ще има задължителни изключения или ограничения на общите правила за авторски права за илюстрации, използвани за преподаване в цифровата среда и за институции за културно наследство като публични библиотеки, музеи и архиви.

Гласуването в парламента е на 4 юли, след което ще последват преговори в Съвета. Очаква се директивата да бъде окончателно приета до началото на 2019 г.