Появила се почти от нищото, идеята на премиера Бойко Борисов да тества нагласите за 9% ДДС за ресторантьорските услуги, започва да набъбва до немислими доскоро мащаби.

На този етап е трудно да се разберат истинските намерения за данъците на министър-председателя и на финансовия министър Владислав Горанов, чиито публично изразени възгледи по темата са на противоположни. От изявленията на двамата стана ясно, че темата за пълна промяна на данъчната система също е на масата. Заявката за тази „реформа“ обаче беше дори по-несериозна от намаляването на ДДС за ресторантите и кетъринг услугите. С това не твърдя, че данъчната система у нас е съвършена и подобряването й е невъзможно, а само че правителството не показва да има ясна представа накъде върви, още по-малко цели и обосновка.

Владислав Горанов

Владислав Горанов:

„Ние сме една от държавите с най-ниско преразпределение на БВП през бюджета и тук коментарът към премиера ми беше – защо искаш да се откажеш от правата си да имаш по-голям бюджет и да определяш политики… Рисковете пред нас са дебатите за други сектори, които искат да им се свали данъкът. Най-големият риск е, че ако загубим голяма част от приходите от този данък, ще опрем до увеличение на преките данъци. Това ще доведе до цялостно преразглеждане на данъчната система.“

При обиколките си в края на седмицата г-н Борисов демонстрира, че има несъгласия, но не разрив с финансовия си министъри и успя да каже едновременно следното:

  • Диференцираната ставка на ДДС е грешка, но премиерът поема политическата отговорност за нея: „Аз също (като Горанов) съм убеден, че пипането на ДДС, на приходите е абсолютна грешка“ и „Поемам отговорността за едно неправилно политическо решение, но се надявам да има приходи“;
  • „Коментарите на критикуващите икономисти за намаляването на ДДС са правилни, но тези критикари трябваше да дойдат на срещите с хотелиерския бранш, за да чуят оплакванията и исканията им“. Звучи сякаш намаляването на ДДС до 9% се дължи на липсата на други предложения или на неразбиране на проблемите на ресторантьорския бранш.

Финансовият министър внесе повече яснота за източника на противоречия: „В случая нито един от нашите партньори, нито една от системните партии, като изключим ДПС, не ни поддържаха за запазването на данъчната система и при всяка възможност изкарваха популистки тези как тя трябва да се промени в една или друга посока, каза още Горанов. Тук разбирам Борисов като лидер на партията, която се явява на избори. Докато няма ясна ценностна система кое е правилно и кое е грешно, не може само една партия да носи отговорност за политическата лудост, в която и наши партньори често изпадат.“

Очевидните изводи, до които тези объркани изказвания водят, не са много:

Първо, ГЕРБ нямат проблем да налагат неправилни решения, решения, които не са аргументирани, или такива, които са обещали да не вземат и това е част от политическата им идентичност. Ако сегашната ни програма не ви харесва, имаме и друга, би казал комикът Граучо Маркс.

Второ, „малката“ промяна на ДДС ставката за ресторантьорите е повод за по-едри предложения.

Трето, сезонът на предизборния популизъм изглежда е открит и дъното не е далеч (има се предвид израза race to the bottom, но и другото е вярно). Колко от обсъжданото ще се реализира е друг въпрос. Никой не може да ви даде толкова, колкото те могат да ви обещаят.

Неяснотите са повече и е трудно да се види стратегията, която лидерът на ГЕРБ следва. Упоритостта, с която той защитава споразумението за намалена ставка за ДДС срещу увеличени осигурителни прагове, буди почуда. Наистина заведенията бяха сред най-силно засегнатите от ограниченията заради Covid-19. При това секторът не е малък, макар че оценките за 300 000 наети изглеждат преувеличени. Но дори г-н Борисов, който не обича дребната игра с цифрите, би могъл да забележи, че за държавата е по-добре да предложи специални компенсации (както го направи за транспорта), отколкото да създава малък хаос в данъчните закони. Почудата нараства поради факта, че ресторантьорите нямат мощно лоби. Но заплашваха с протест, което – в съчетание с числото 300 000, изглеждало е повлияло вземането на решения на най-високо ниво.

Освен това, за правителството ще бъде технически трудно да въведе втора намалена ставка по ДДС от 1 юли, което също ни кара да се чудим колко сериозни са намеренията му.

Затова мнозина се питат дали свалянето на ДДС за ресторантьорите не е провокация, зад която се крие нещо друго. Това впечатление се засили, след като всички партии в парламента предложиха свои (също така зле разписани и зле аргументирани) варианти на диференцирана ставка на ДДС.

Но да се търси стратегия там, където никога не е имало такава, ще е грешка. Борисов заема позиция по едно от многобройните искания, които достигат до него, но за всеки случай (чрез финансовия министър) заема и другата позиция. По този начин той си спестява протест и едновременно с това задава тон за следващия политически сблъсък, който ще се проведе на негов терен.

ГЕРБ е в удобна позиция да води дискусия по тези теми – от една страна, те могат да успокояват по-заможните, че България е страна с ниски данъци, а от друга, ще се опитват да прокарват и по-леви аргументи. Борисов може да се отнася с досада към икономическите аргументи, но изглежда прекрасно съзнава, че след Covid-19 много хора ще обеднеят или ще зависят от държавата. Затова той бърза да издърпа традиционнните идеи на левите (повече държава, повече разпределение). Намаленото ДДС за ресторантите едва ли е най-подходящата първа стъпка – електоратът трудно ще се съгласи, че доходите на собствениците на ресторанти и сервитьорите са вид социална политика. Но случаят поднесе този повод, а Борисов не следва план, а реагира на ситуации. След някой и друг месец това изключение може да е забравено. По-важно е, че то отвори темата за данъчна реформа, което съвсем доскоро бе немислимо.

Голяма част от тезите – и на левите, и на десните, са повтаряни толкова пъти през последните 15 години, че тази част от публиката, което се интересува от данъчна политика, вероятно ги знае наизуст. Но за 15 години видяхме мащабна трансформация на световната, а дори и на българската икономика, което налага промяна на публичните финанси и на данъците. Covid-19 ускорява тези процеси. Вече не само неравенството на доходите (един забълбочаващ се проблем) е аргумент. Не става дума само за това да се вземе от богатите, за да се даде на бедните. Начините на създаване на богатство и веригите на доставки се промениха, природата на труда се изменя, а осигурителните системи са дългосрочно предизвикателство. В допълнение , в ЕС се дискутират нови данъци върху оборота или потреблението, както и пълна промяна на начина, по който се начислява ДДС. Един факт, който никой от говорителите по темата за евентуална промяна на данъчната система не спомена, е, че в рамките на ОИСР се обсъжда проект за международното данъчно споразумение, който включва и минимална ставка на корпоративния данък (може би 15%). Дискусията по този проект няма да приключи скоро, но задава посока и променя представите за конкурентни предимства чрез данъците. България не може да остане встрани от тези тенденции, дори и ако нашите политици не ги разбират.

Затова не съм съгласна с уважаваните икономисти, които твърдят, че българският данъчен модел не се е изчерпал и че той стимулира растежа и заетостта. Но още по-тревожно е когато политиците поискат да променят данъците, без да знаят защо. Промяната на данъците не може да е табу. Табу е такава промяна да се прави по начина, по който ГЕРБ опитват.