Данък лихви премести стотици милиони от облагаеми към необлагаеми сметки, показва статистиката на БНБ за януари.

От нея става ясно, че само за месец новоткритите срочни депозити на граждани са намалели със 122 млн. лева, а на годишна база намалението е с 461 млн. лева. При съществуващите депозити (т. нар. салда) само през януари има спад с 229 млн. лв. В същото време само за един месец през януари парите по спестовни сметки, които не се облагат, са нараснали с 377 млн. лева, което е доста необичайно за този месец на годината.

За сравнение през миналия януари (след голямото коледно харчене) също е имало по-малък интерес да се отварят нови срочни депозити (намаление със 138 млн. лева), но са теглени пари от спестовни и текущи сметки (16 млн. лв.), докато салдата по старите влогове не само са били непокътнати, но и са нараснали (с 338 млн. лв.).

Прави впечатление и увеличението на парите по фирмени депозити, което вероятно също има връзка с новия налог. (Свръхвисоките лихви по сметки на граждани преди няколко години и липсата на по-добри начини да се запазят парите накараха мнозина хора от бизнеса да прехвърлят свободните си средства в лични сметки.)

Динамиката на индикаторите предполага, че прехвърлянето на сметки заради новия данък е започнало веднага след октомври, когато той беше анонсиран.

Банките реагираха на намерението на МФ да обложи с данък срочните влогове, като предложиха спестовни продукти с висока (бонус) лихва.

Лихвената статистика отразява този процес. Докато лихвите по срочни влогове за граждани (стари и нови) намаляват, лихвите по спестовни продукти се увеличават през януари спрямо декември. Особено много са се вдигнали лихвите по овърнайт депозити в евро за граждани – от 0.99% на 1.41%. При фирмите тенденциите са смесени.