иран

Властите в Техеран не крият целта си да разпрострат влиянието си в чужбина, нито очевидния си успех, пише „Икономист“.

В момент, когато усилията на Запада и неговите сунитски арабски съюзници изглеждат определено колебливи, особено в борбата срещу „Ислямска държава“, Техеран може да претендира, само с щипка високомерие, че управлява три арабски столици: Багдад, Дамаск и Бейрут.

Тази седмица той може да е прибавил в актива си и четвърта: Сана, столицата на Йемен, където на 20 януари шиитските бунтовници хуси превзеха президентския дворец. Американски и саудитски представители смятат, че бунтовническата групировка е подкрепяна от иранците, въпреки че публично го отрича (а неофициално се хвалят с този факт).

Завземането на властта в Йемен стана скоро след като нападение на израелски безпилотен самолет разкри вмешателството на Иран в друга част на Близкия изток. Атаката отвъд границата срещу сирийската страна на Голанските възвишения отне живота на шестима бойци от Хизбула – подкрепяната от Иран ливанска партия/милиция – дни след като тя отрече, че действа в района. Още по-изненадващо е, че при удара бе убит Мохамад Али Алахдади, ирански генерал. Това, че е бил там, подсказва, че Иран се опитва да установи присъствие в района, който излезе от контрола на сирийското правителство и попадна в ръцете на бунтовници, с които Израел изглежда е в достатъчно приятелски отношения.

Според критиците си Иран владее територия от Средиземно море през Плодородния полумесец до Аденския залив, което е тревожно. Най-големите придобивки на Иран му бяха подарени от Америка, когато след терористичните нападения от 11 септември 2001 г. тя отстрани враждебните режими в Ирак и Афганистан.

Иран продължи да разпростира влиянието си дори след като започналата през 2011 г. вълна от сунитски въстания изглеждаше, че ще отслаби предимството на шиитите в управлението.

„Ал Кудс“ – подразделението за операции в чужбина на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция – се възползва от нестабилността на региона. Тактиките му включват убийства и бомбени атентати в чужбина, доставки на оръжия и обучение на милиции, смятани, че са от полза за неговите интереси.

„Иранците са експерти в извличането на ползи от хаоса“, каза Шимон Шапира, пенсиониран военен, работещ понастоящем в мозъчния тръст Ерусалимски център за обществени дела.

Възходът на „Ислямска държава“ – сунитско джихадистко движение, разпростряло се в Ирак и Сирия – само подсили позициите на Иран.

Бившият иракски премиер и съюзник на Иран Нури ал Малики сдаде властта през август, а американските сили се върнаха в Ирак да го спасят от „Ислямска държава“. Но Иран спечели повечето овации. Ирански длъжностни лица се хвалят, че са сухопътната армия на американските въздушни удари. Иракски и ирански политици казват, че Багдад е незасегнат, а тамошното правителство благодари само на отбранителния обръч, поставен около града от Касем Сулеймани, ръководителят на „Ал Кудс“, наричан от някои „Супермани“.

По подобен начин Сирия пада все повече под обаянието на Иран. Докато Хафез Асад, баща на сегашния президент, държеше Иран на дистанция, синът му „продаде Сирия на иранците“, заяви дезертирал генерал. Асад разчита на Техеран за пари, съвети и обучение на паравоенните бойци.

В Ливан военната сила на Хизбула се конкурира с тази на ливанската армия и поддържа тънък военен баланс с Израел.

Увеличаващото се влияние на Иран е проблем за Саудитска Арабия и Америка. Саудитците са богати, но в повечето случаи неефективни, а американците са потайни и често недобре дошли аутсайдери. Саудитците изграждат стена, дълга 600 мили по границата си с Ирак, за да държат навън членовете на „Ислямска държава“, докато Иран се намеси в Ирак да подкрепи шиитските милиции.

И все пак обсегът на влияние на Иран има граници. Мотивация за израелската атака може би е била желание да изобличи иранските тайни действия в момент, когато Америка изглежда близо до сключването на споразумение с Техеран за ядрената му програма. Вероятно в опит да успокоят страстите, израелски длъжностни лица по-късно казаха, че не са знаели, че там е бил иранският генерал, но кадри на Хизбула в Южен Ливан заплашиха с ответен удар, вероятно с партизански нападения през границата с Израел. Иран обаче вероятно няма да може да поддържа значителна ескалация или открито противопоставяне.

Подкрепата за сирийския режим се смята, че струва милиарди долари, които Иран трудно може да си позволи сега, когато цените на петрола падат и западните санкции хапят здраво. Износът на петрол е по-малко от половината от нивата преди налагането на санкциите, възлизащи на 2,5 милиона барела на ден. Някои казват, че щедростта на Иран към Хизбула е понамаляла.

Възходът на „Ислямска държава“ оттатък границата в Ирак притеснява Иран. Сунитският радикализъм обаче е отчасти следствие от собствените му политики. Асад произволно целеше да унищожи умерените бунтовници и подклаждаше екстремизъм, за да се покаже като единствен закрилник срещу джихадистите. Отвращението от жестокостта на сирийския режим накара палестинското ислямистко движение Хамас да се дистанцира от иранските си поддръжници.

В допълнение иранските шиитски съюзници задълбочават религиозното разделение. Злоупотребите на подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак подкопават опитите на правителството в Багдад да спечели на своя страна сунитските племена, чиято подкрепа е нужна за справянето с „Ислямска държава“. А Хизбула загуби доверието на мнозина в мюсюлманския свят, отстъпвайки от предполагаемата цел на съществуването си – съпротивата срещу Израел – и воювайки вместо това на страната на Асад.

Вмешателството на Иран подкопава и инициативите на президента Хасан Рохани и на външния министър Мохамад Джавад Зариф, които искат Иран да бъде приет като нормална държава – започвайки със споразумение с Америка и други западни сили по ядрената си програма. Някои на Запад смятат, че споразумение по ядрения въпрос ще бъде част от по-голяма сделка за стабилизиране на Близкия изток.

Но е по-вероятно Иран просто да приеме сделка по ядрената си програма и да продължи сегашната си политика в региона. Всъщност Техеран вече дава признаци, че ще го направи.

Някои ирански държавни служители, които мислят, че Саудитска Арабия отказва да съкрати производството си на петрол в опит да отслаби Иран, говорят как може там да се създаде проблем, ако се раздвижи потиснатото шиитско малцинство в източната част на кралството. „Не че искаме да създадем неприятности там“, каза политически съветник на върховния лидер аятолах Али Хаменей. „Но изпратихме послание, че ако искаме, можем да извлечем някои ползи в Персийския залив, както направихме в Ирак и Афганистан“.

* Хасан Рохани бе избран за президент през юни 2013 г., наследявайки по-радикалния Махмуд Ахмадинеджаб, което доведе до подобряване на отношенията с останалите страни. Основната религия е шиитска (над 90%).

/БТА/