КТБ

Откакто ВАС пое и отхвърли основния товар по обявяването на КТБ във фалит, нещата изглеждат предначертани. Неяснотите отдавна не засягат бъдещето на КТБ, а контрола върху активите, най-вече БТК и някои други сложни схеми, изплетени от Цветан Василев.

Димът около КТБ и нейните активи се сгъсти след решението на СГС да определи 6 ноември 2014 г. като начална дата на неплатежоспособността на КТБ. Това означава, че всички цесии отпреди 6 ноември ще бъдат признати – бе реакцията на експерти, политици и медии (донякъде провокирана от финансовия министър Владислав Горанов).

Безспорно решението на СГС е изненада, тъй като всички очаквахме съдът да приеме доводите на БНБ и да определи като начална дата 30 септември. Но дали то означава автоматично узаконяване на цесиите?

Имам своите съмнения и те се засилиха, след като ДПС декларира, че с решението на СГС „на практика се узаконяват всички прихващания и цесии преди тази дата“ (6 ноември). Депутатът от движението Йордан Цонев поиска БНБ или прокуратурата да обжалват решението на СГС, което те могат да направят в седемдневен срок. На пръв поглед изглежда, че ДПС заема принципна позиция и защитава държавния интерес. Но брифингите в парламента не пораждат правни последици.

Може да се окаже, че този призив е поредната димка, която създава привидност на мерки срещу разграбването на КТБ, докато то тече с пълна сила. Такава бе ролята и на шумно рекламираните промени в закона от 28 ноември. Но и последните изменения на ЗБН засега не носят резултат.

Някои детайли и (случайни) пропуски показват защо се провалиха обещанията да се спре разграбването на активите на банката.

1. Цесиите не са незаконни (казва го и Горанов). КТБ не е страна по договора между цедент и цесионер, тя само ги регистрира. Още по-малко може да следи кога са сключвани (няма изискване за достоверна дата, както призна БНБ още през лятото). И днес, 22 април, може да се сключи договор за цесия и той ще е законен, друг е въпросът, че вече няма полза от такъв договор. Единствената причина да се твърди, че вложителите, които са прехвърлили вземането си с цесия (например, Вежди Рашидов), печелят от по-късната начална дата на неплатежоспособността е, че повечето договори за цесия са под условие. Говори се, че малцина от тях са си получили парите.

2. Що се отнася до прихващанията, още през ноември управляващите приеха в спешен порядък първата поправка, която да позволи обявяването им за недействителни. Тогава писахме, че тя няма да произведе нужния ефект. Все пак, както обяви премиерът Бойко Борисов, „цесиите“ бяха забранени. Но забраната важи след 28 ноември и не е автоматична.

3. Преди 28 ноември действа старата редакция на чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност (виж накрая). Има три условия. Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение, ако вземането му е било изискуемо. Според известния юрист Валери Димитров, тъй като на 20 юни БНБ наложи мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 – спря изплащането на депозити, депозитите не са изискуеми. Това ги прави негодни за прихващане, следователно всички прихващания са атакуеми, според него.  Второ, прихващането може да бъде обявено за недействително, ако кредиторът е знаел за неплатежоспособността, когато е направил цесията – тоест ако цесията е след 7 ноември (датата на вписване на решението на БНБ). Трето, на основание ал. 5, недействителни са прихващания, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Ето тук се проявява ролята на решението на съда за определяне на 6 ноември като начална дата на неплатежоспособността, но – както видяхме, има и други възможности.

4. Тънкият момент изглежда са сделките по встъпване в дълг. Тук няма цесии, а вложителят става съдлъжник на кредитора (вместо да му прехвърля депозита, поема поръчителство по кредита) и след това вложителят извършва прихващане на своето вземане от банката със своето задължение към нея. В последния доклад на временните синдици има намек за такива сделки. Прочетете внимателно стария и новия вариант на чл. 59, ал. 5 – в стария вариант се обявяват за недействителни прихващания, извършени от длъжника. Но ако кредитор на банката е придобил задължение към нея и го прихване, не изглежда той да е засегнат.

5. Нищожността на някои сделки – например, такива, при които даденото превишава полученото, е в зависимост от датата на неплатежоспособността (чл. 22 ЗБН).

Тук се налага да отворим една скоба. Както е известно, квесторите на КТБ осчетоводиха прихващанията отпреди 6 ноември, за което те бяха много критикувани. Това тяхно решение вероятно има своите аргументи, тъй като законът не указва на квесторите да искат обявяване на прихващания за недействителни. Но в резултат на признаването на тези прихващания бяха вдигнати много запори. Да се атакуват такива сделки ще е като опит да се върне пастата за зъби обратно в тубата.

Изводът, който можем да направим е, че законодателят закъсня или не прецени правилно мерките, с които да спре операциите, ощетяващи кредиторите на КТБ. Пресилено е да се твърди, че след решението на СГС вече не може да се отменят прихващания, извършени преди 6 ноември, както и други сделки, с които е ощетена банката. Такова основание е както хипотезата на Валери Димитров, така и някои от останалите текстове, отнасящи се до предявяването на отменителни искове.

Все още е възможно да се водят дела, но отмяната на цесии и неизгодни сделки не е автоматична. Има възможност за избирателност, което е притеснително.

Вторият извод е, че ноемврийската промяна в Закона за банкова несъстоятелност се оказа безполезна, а можеше да не е така. Последните изменения, с които бе въведена фигурата на временния синдик, поне дават възможност да се проследяват финансови потоци.

Все пак интерпретациите, че всички цесии и прихващания окончателно са узаконени от съда, пораждат съмнения. Това е сложна материия, а тя бе разтълкувана единодушно и светкавично. Излиза, че – независимо дали е искал да постигне точно това, СГС вчера осигури алиби за бездействие на тези, от които зависи запазването на малкото останало имущество на КТБ.


Отмяна на цесии, прихващания и други сделки в резюме

чл. 59 (преди 28 ноември 2014 г.)

(1) „Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. “
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика в писмена форма с нотариална заверка.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ФГВБ, другите вложители), ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към този момент е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) Счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след отнемане на лиценза
(5) „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.“ (тоест след 6 ноември съгласно решението на СГС)

чл. 59 (промени, в сила от 28 ноември 2014 г.) (5) Недействително по отношение на кредиторите (…) е всяко прихващане, което е извършено от кредитор или от банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата е по-ранна (тоест след 20 юни 2014 г.)
(6) Действието на прихващането (до съответната част) се отлага до изготвяне на окончателната сметка за разпределение или продажба на банката като предприятие

Отменителни искове
Чл. 60. (променен през 2015 г.) Редица сделки, извършени преди датата на неплатежоспособността, може да се отменят, например:
– погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 6-месечен срок преди датата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество на банката;
– сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице

Искове за връщане на получено имущество
Чл. 60а. (Нов, от 2015 г.)
Синдикът или ФГВБ могат да поискат от СГС „връщане на получено имущество с
произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:
1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или
2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична
вноска в капитала му.
„Произход от банката“ означава първоначален кредит от КТБ, който е достигнал до патримониума на трето лице независимо от междунните прехвъряния (например, по веригата на собствеността на БТК).


>>НЕСЛУЧАЙНА ГРЕШКА