trade

Преди година, когато пандемията опустоши икономиките, потребителите бяха тези, които изпадаха в паника. Днес, при възстановяването, компаниите панически се опитват да осигурят доставките.

С възстановяването на търсенето производителите купуват повече материали, отколкото са им е необходими, за да успокоят първичния страх от дефицити. Това поставя под натиск веригите за доставки и създава опасения от инфлация.
Мед, желязна руда и стомана. Царевица, кафе, пшеница и соя. Дървен материал, полупроводници, пластмаса и картон за опаковане. Каквото и да посочите, има недостиг, обяснява Том Лайнбаргер, председател и главен изпълнителен директор на производителя на двигатели и генератори Cummins Inc. Клиентите се опитват да получат всичко, което могат, защото виждат голямо търсене, казва Дженифър Ръмзи, президентът на Columbus, компания от Индиана. „Те мислят, че това ще продължи до следващата година.“

Разликата между кризата от 2021 г. и прекъсванията на доставките в миналото е в огромния й мащаб и във факта, че не се вижда ясен край. Малко предприятия са пощадени. Най-големият автопарк от камиони в Европа, Girteka Logistics, казва, че е имало борба за намиране на достатъчно капацитет. Monster Beverage Corp. от  Калифорния, се бори с недостиг на алуминиеви кутии. Хонконгската MOMAX Technology Ltd. забавя производството на нов продукт поради липсата на полупроводници.

Един необичайно дълъг и нарастващ списък от бедствия, които разтърсиха суровините през последните месеци, допълнително влошава ситуацията. Инцидентът в Суецкия канал подкрепи глобалното корабоплаване през март. Сушата предизвика щети при земеделските култури. Големият студ и спирания на тока съсипаха производството на енергия и нефтопродукти в централната част на САЩ през февруари. Преди по-малко от две седмици хакерите удариха най-големия тръбопровод за гориво в САЩ.

Индексът на мениджърите на логистика, който от 2016 г. следи разходите за запаси, транспорт и складиране, сега е на второто си най-високо ниво. Индексът е бил обезпокоително точен досега, като е съвпадал с действителните разходи през около 90% от времето. В миналото запасите, транспортът и складирането бяха оптимизирани с оглед на поддържането на ниски разходи. Но с развитието на електронна търговия , складовете са се преместили от евтините покрайнини на  в центъра на града. Смятани като бреме преди пандемията, по-големите материални запаси отново са на мода. Транспортните разходи, по-нестабилни от другите компоненти, няма да намалеят, докато търсенето не се успокои.

По-известните показатели започват да отразяват по-високите разходи за домакинствата и компаниите. Индексът на потребителските цени в САЩ, изключващ храните и горивата, скочи през април в сравнение с месец по-рано до най-високо ниво от 1982 г. Фабричните цени, начислени от американските производители, надвишиха два пъти очакванията на икономистите. Освен ако компаниите не прехвърлят тези разходи на потребителите и не повишат производителността, това ще изяде печалбите им.

Нарастващ хор от наблюдатели предупреждават, че инфлацията непременно ще се ускори. Заплахата е достатъчна, за да предизвика трусове в правителствата, централните банки, фабриките и супермаркетите. Федералният резерв на САЩ е изправен пред нови въпроси за това кога ще повиши лихвите, за да предотврати инфлацията – а предполагаемият политически риск вече заплашва да разстрои плановете за разходи на президента Джо Байдън.

Политиците обаче изложиха редица причини, поради които не очакват инфлационният натиск да излезе извън контрол. Неотдавна един от членовете на Фед Лаел Брайнард заяви, че паричните власти трябва да бъдат „търпеливи по време на преходния скок“ [на цените]. Сред причините за спокойствието е базисният ефект: Големият скок напоследък отчасти се обяснява със сравнението със стръмните спадове отпреди една година и много компании, които от години държат линия на повишаване на цените, остават сдържани. Нещо повече, продажбите на дребно в САЩ се укротиха през април след рязкото покачване месец по-рано, а цените на суровините наскоро отскъпиха от многогодишните върхове.

Денис Уолкин, чието семейство управлява компания за матраци за детски креватчета в продължение на три поколения, е под напрежение. Икономическите оживления обикновено са добри за продажбите на бебешки легла. Но допълнителното търсене среща недостиг на полиуретановата пяна – отчасти поради големите студове в южната част на САЩ през февруари и поради „компаниите, които прекалено поръчват и се опитват да се запасят с каквото могат“. „Никога не сме виждали подобно нещо“, казва той пред Bloomberg. Въпреки че полиуретановата пяна е с 50% по-скъпа, отколкото е била преди пандемията Covid-19, Уолкин купува двойно повече от нужното количество и търси складово пространство, вместо да отхвърля поръчки от нови клиенти.

Дори мултинационални компании с цифрови системи за управление на доставките и екипи от хора, които ги наблюдават, просто се опитват да се справят. Главният изпълнителен директор на Whirlpool Corp. Марк Битцър каза пред Bloomberg Television този месец, че веригата му за доставки е „доста обърната“ и производителят на уреди постепенно увеличава цените. Обикновено Whirlpool и други големи производители произвеждат стоки въз основа на поръчките и прогнозите за продажбите. Сега произвежда въз основа на наличните запаси. „Това не е ефективно или нормално, но по този начин трябва да го направите точно сега“, каза Битцер. „Знам, че се говори за временно отклонение, но виждаме повишения за продължителен период.“

Напрежението се простира чак до глобалното производство на суровини и може да продължи, тъй като капацитетът за производство на повече от оскъдните суровини – с допълнителен капитал или труд – е бавен и скъп. Цените на дървения материал, медта, желязната руда и стоманата скочиха през последните месеци, тъй като доставките се свиват в условията на засилено търсене от САЩ и Китай, двете най-големи икономики в света.

Американската икономик се възстановява по-бързо от повечето. В Китай данни, съобщени миналата седмица показаха, че цените на производителите са се повишили най-много от 2017 г. насам през април.

В  Източна Азия блокажите са особено остри. Недостигът на полупроводници вече се е разпространил от автомобилния сектор до изключително сложните вериги на доставки за смартфони в Азия. Вместо да се окаже краткотрайно прекъсване, полупроводниковата криза заплашва електрониката и цяла гама индустрии.

В знак на това колко сериозна е кризата с чиповете, Южна Корея планира да похарчи около 450 милиарда долара за изграждането на най-голямата световна база за производство на чипове през следващото десетилетие.

Междувременно, корабите, камионите и влаковете работят на пълна скорост. Това изтласква морските тарифи до рекордно високи стойности и запушва пристанищата, забавяйки доставките със седмици.

Ръководителите на A.P. Moller-Maersk A / S, първият в света контейнерен превозвач, предвиждат само постепенно намаляване на цените на морския транспорт до края на годината. Те не очакват връщане към ултра-евтините такси за океански товари от последното десетилетие. Очаква се увеличен капацитет под формата на нови кораби, но за изграждането им са необходими две или три години.

Търговският икономист на HSBC Шанела Раджанаягам изчислява, че скокът на контейнерните ставки през последната година може да повиши цените на производителите в еврозоната с цели 2 процента.

Железопътните и товарни превози също са поскъпнали. Измерването на разходите чрез Cass Freight Index достигна рекорд през април – четвъртият от пет месеца. Спот цените на услугите за товарни превози са напът да се повишат със 70% през второто тримесечие спрямо година по-рано и се очаква да бъдат около 30% тази година в сравнение с 2020 г., коментира Тод Фаулър, анализатор на KeyBanc Capital Markets на 10 май. „Очакваме цените да останат повишени предвид ниските запаси, сезонното търсене и подобряването на икономическата активност, като всичко това е подкрепено от ограничения като малкия капацитет в производството на камиони и предизвикателствата за намиране на шофьори“, каза Фаулър.

Въпросът не е само дали този дисбаланс между търсене и предлагане е преходен. „Ясно е, че един производител не може да издържи задълго на по-високите производствени разходи и въпреки това да поддържа качеството“ казва Уолкин. „Инфлацията идва – в един момент трябва да предадете това [на клиентите].“

По Блумбърг, със значителни съкращения