С две бързи движения президентът на САЩ Доналд Тръмп като че ли успя да възвърне оптимизма на борсите. Но ефектите вероятно ще се окажат краткосрочни.

Най-напред, след публична критика от страна на държавния глава шефът на Фед Джером Пауъл взе назад думите си от октомври за предстоящите повишения на лихвените проценти, които потопиха борсите през последния месец. Сега пазарите могат да разчитат на по-бавно увеличение на лихвените проценти.

А в събота по време на срещата на G20 в Аржентина Тръмп постигна споразумение с президента на Китай Си Дзянпин, с което отлага въвеждането на мита върху китайския внос. Примирието е за 90 дни, докато се постигне споразумение. Търговската война между първата и втората икономика в света, наред с повишаващите се лихви, бяха смятани за основна причина за забавящата се световна икономика.

Това бе и главният резултат от срещата на G20, завършила с неясен призив за реформа на СТО, така че да предвиди мерки срещу нечестната конкуренция. Преди срещата ING Банк прогнозира, че заради търговската война растежът на световната търговия ще се забави от 2,6% тази година до 1,3% през 2019 г. – най-слабият темп от 2009 г. Без протекционистичните мерки ръстът на световната търговия щеше да се задържи на 2,6%. Но  ако Тръмп реши да увеличи вносни мита и върху автомобилите, този растеж ще се понижи до 0,5% през 2019 година, показват прогнозите на ING.

Временното примирие с Китай оставя много нерешени въпроси, които трябва да бъдат изгладени в рамките на един твърде амбициозен срок от 90 дни. Съмненията се засилват от това, че срещата не завърши с официален документ, а съобщенията за резултатите й в Китай са много по-скромни от тези на Белия дом. Така например няма потвърждение от страна на Пекин, че той се е отказал да налага мита върху вноса на американски автомобили и т.н., дори не се споменава 90-дневният ангажимент.

Споразумението – според американски източници, отлага увеличаването на митата за китойски внос на стойност 200 милиарда долара (до 25% през януари спрямо 10% сега). Освен това, ако преговорите се провалят, Тръмп заплашва да наложи мита и за останалия внос от Китай, който все още не е обект на мерки (още 267 милиарда долара). По-рано САЩ наложиха мита върху внос на стомана и други стоки на стойност 253 млрд. долара, а Китай отговори с мерки за 110 млрд. долара.

Тръмп и Дзинпин се споразумяха да започнат разговори за индустриалната политика на Китай, включително за лицензите на щатски технологии, кражбите на търговско ноу хау и нетарифните бариери.

Повечето анализатори смятат, че Пекин трябва да направи съществени отстъпки, за да спре заплахата за митата.

Според Белия дом президентът на Китай е заявил, че е готов да одобри 44-милиардната сделка по придобиването от страна на Qualcomm, най-големия производител на чипове за смартфони, на NXP Semiconductors. Американската компания се отказа през юли, след като не успя да си осигури одобрението на китайските регулатори. Белият дом бе ангажиран активно с тази сделка, чието блокиране от Китай заплашва други подобни придобивания. В опит да осигурят одобрението, САЩ отмениха забраната на американските производители на чипове да работят с китайската ZTE.

Производството на чипове е областта, в която индустриалното лидерство и амбициите на Китай и САЩ се сблъскват директно, анализира The Economist във водещата си статия, писана часове преди постигането на търговско примирие. Списанието припомня, че подобни примери могат да се намерят и в политиката на президента Барак Обама забрани през 2015 г. на Intel да продава най-модерните си чипове в Китай. Това обаче даде тласък на амбициите на Китай да инвестира в своя индустрия за суперкомпютри. Според списанието Пекин може да бъде забавен, но не и спрян. То посочва като аргументи срещу търговската война  факта, че всеки доставчик в САЩ разчита на 16 000 подизпълнителя, от които половината са в чужбина. Две трети от продажбите на Qualcomm са на китайския пазар.

Както вече писахме, в основата на търговската война на САЩ с Китай е технологичното съперничество между двете страни. САЩ се притеснени както от практиката на китайските власти да изискват трансфер на технологии, за да разрешат доспъп да пазара си, така и от случаите на кражба на интелектуална собственост. През последните години Пекин догонва американската икономика с бързи темпове и заплашва лидерството на Вашингтон. И това не е цялата история. Благодарение на инициативи като „Един пояс, един път” Китай се опитва да предложи евроазиатска алтернатива на много европейски страни. Част от тази инициатива е срещата на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай във формат 16+1, която бе проведена в София и която тревожи страните от Западна Европа. Китай вече успя да съблазни дори правителството на Великобритания по времето на Дейвид Камерън, предлагайки му милиардни инвестиции и съвместни проекти, включително за нови ядрени мощности – една много оспорвана тема на Острова.

Колко много това притеснява САЩ, се видя от рязкото изказване на вицепрезидента Майк Пенс по време на срещата на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество в средата на ноември. Тогава той предупреди остро страните, които са изкушени от китайските инвестиции: „Знайте, че САЩ предлагат по-добър вариант. Ние не удавяме нашите партньори в море от дългове, ние не принуждаваме и не  компрометираме вашата независимост. САЩ търгуват открито и справедливо. Ние не предлагаме стягащ пояс или еднопосочен път.” В отговор Си Дзинпин коментира, че „Един пояс, един път” не е част от скрит геополитически план.

И докато залогът е много по-голям от митата върху определени стоки и нарушенията във веригата доставки, влиянието върху Европа не следва да остава на заден план. ЕС все още разчита на отсрочката, която бе получена, но решенията на Тръмп са непредвидими. (Например, още на борда на Ер Форс 1 той съобщи, че ще прекрати формално NAFTA, за да принуди Конгреса да гласува за наследника на североамериканското споразумение – пактът с Канада и Мексико, наричан USMCA.)

Обявените от General Motors съкращения на работни места могат да го накарат да се върне към заплахите от авто мита. Прогнозата на Citi е, че евентуални тарифни ограничения ще се прилагат за готови автомобили, но не и за авточасти. Знак за нарасналите тревоги е планираного посещение на ръководители на германските автомобилни производители Volkswagen, BMW и в Белия дом следващата седмица.

Всичко това ни кара да бъдем предпазливи по отношение на оптимистичните обобщения за търговската политика на САЩ. Договореното в Аржентина е само временно затишие.

Въпросите за кражбите на интелектуална собственост, трансфера на технологии и превземането на пазари чрез субсидиран износ имат солиден резон. Тези въпроси би следвало да намерят решение в рамките на СТО – организация, на която президентът Тръмп не се доверява. Но докато той остава верен на подхода “America First”, Китай се оказва в ролята на защитник на многостранния търговски ред и свободната търговия. Когато става дума за геополитика, ролите на добрия и лошия не са твърдо определени.