Компютър

Почти половината работни места в Америка ще бъдат автоматизирани след следващите 10-20 години, показва ново проучване на Карл Бенедикт Фрей и Майкъл Озбърн, представено наскоро в The Economist.

Въпросът е в кои области машините ще работят по-добре от хората. Роботите са по-силни и по-неуморни от работниците край поточната линия. Но през последните 30 години софтуерът и роботите процъфтяваха за сметка на определени професии – средноплатени, предимно рутинни дейности в производството и офис администрацията.

Фрей и Озбърн предвиждат, че следващата вълна на технологичен прогрес ще продължи да съкращава човешкия труд в производството, администрацията, търговията на дребно и транспорта. Повечето останали работни места във фабриките ще намалеят през следващите десетилетия. Касиерите, служителите на гише и занимаващите се с телемаркетинг.

На дясната страна на графиката ще видите дейностите, изложени на най-голям риск от загуба на работни места (47%).
Следните професии – рутинни операции или поддаващи се на обработка чрез алгоритъм, ще изчезнат с 99% вероятност:

графика–         телемаркетъри
–         проучващи недвижими имоти
–         шивачи
–         математически техници
–         застрахователни агенти
–         часовникари
–         фрахтови агенти
–         консултанти, подготвящи данъчни декларации
–         фотокописти
–         техници в библиотеки
–         помощник-счетоводители
–         оператори бази данни

От другата страна са професии като физиотерапевти и зъболекари, при които вероятността от изместване е нищожна.

В резултат автоматизацията ще донесе до социална нестабилност, твърдят учените.

Това е поредното изследване, което поставя въпроса за страничните ефекти от иновациите и прави съпоставка с индустриалната революция през 19 век. Противниците на подобни теории, изтъкват, че от 1570 до 1875 т. доходите нарастват три пъти и отново се утрояват през следващия век, до 1975 година. Работните места не изчезват, а се откриват нови видове заетост.  Според оптимистите растящите доходи и този път ще водят до увеличено търсене на стоки и услуги.

The Economist обобщава мненията на скептиците, според които пътят към растежа е неравен.

По време на индустриалната революция, фабриките се опитват да съчетаят човешкия труд с внедряването на машините, като налагат строги работни графици. Това води до социално напрежение. Както показва проучване на Лоурънс Кац от Харвард, намалява заетостта на нискоквалифициранинте работници.

По време на първия етап от индустриалната революция те не получават никакви изгоди от внедряването на иновациите. От 1750 до 1850 г. жизненият стандарт не помръдва. Едва в края на 19 век ръстът на доходите вследствие на ръста на производителността започва да се разпространява върху цялата икономика.

Адаптацията към техническия прогрес е дълга и тежка. Правителствата трябва да вземат мерки, за да може повече хора да си намерят работа. Основното е да повишават достъпа до образование

На практика плодовете на индустриалната революция достигат да работниците едва след Втората световна война.

Новата индустриална революция

Автоматизацията на производството, която сега преживява светът, се развива по подобен сценарий. През последните 30 години делът на човешкия труд в производството в световен мащаб е намалял от 64 на 59 на сто.

Безработицата е на опасно високи нива в повечето развити страни. В САЩ заетостта падна от 65% на 59 на сто (съвпадението на числата е случайно – в горния случай става дума за дял от произведения продукт, докато заетостта се измерва спрямо населението в работоспособна възраст). Реалната работна заплата на американците стагнира вече 40 години.

Дори в страни като Германия, където заетостта достигна рекорди, тя също не нараства през последното десетилетие. Според последните проучвания това се дължи на факта, че човешкият труд става по-неизгоден от този на роботите.

Готови ли сме за нашествието на работите

Според икономистите нито едно правителство не е готово за последиците от масовата роботизация. За да направят това, те трябва да реформират образованието, като развият творческите способности на хората, които ги отличават от компютрите. Сравнете това с особеностите на оценяване на българската образователна система, която настоява за наизустяване и малко се интересува от уменията за решаване на проблеми.

Трябва да се промени философията на държавното образование, като голяма част от средствата се насочи към предучилищното образование, тъй като познавателните способности и социалните умения се формират в първите години от живота на човек. Може да се включат допълнителни етапи в системата на образование, съветват икономистите. Ако политиците не се споразумеят, то светът няма да е приятно място за много хора вбъдеще.

Професор Томас Пикети смята, че имущественото неравенство, може да достигне ужасяващи размери. Например, в САЩ 1% от населението може да вземе  половината от националния доход.

Дори в страни с изразен социален уклон, този процес вече се усеща. Антропологът от Лондонското училище по икономика Дейвид Грабер твърди, че голяма част от трудовия пазар в Швеция се състои от излишни работни места, които се поддържат само, за да осигуряват заетост.