София

Разделението между Севера и Юга през тази година започна да привлича по-сериозно внимание. В свое изследване, представено в четвъртък („Регионални профили: показатели за развитие”) Институтът по пазарна икономика отговоря на въпроса какво прави някои от регионите богати и бързо развиващи се, а други – бедни и изоставащи.

[textblock style=”4″]Фактори за просперитет

Относителният дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование, %. При нарастване на дела на висшистите с един процентен пункт, брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава с близо 21 лева;
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в лева). При един лев разходи за придобиване на ДМА (на 1000 души от населението) на година, БВП на глава расте с 28 лева за същия период;
Гъстотата на ж.п. мрежата (км. на кв. км. от територията). При нарастване на гъстотата на железопътната мрежа с един линеен км. на кв. км територия, БВП на човек от населението нараства с около 270 лева ;
Броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението. При нарастването на броя на нефинансовите предприятия само с едно на 1000 души от населението, годишният БВП на глава се повишава с 1640 лева.[/textblock]

Групиране на областите според оценките в различни категории:

регионалнорегионално развитие

Изследването  стига до няколко извода:
– Възстановяването от икономическата криза продължава с различни темпове. Разходите за дълготрайни материални активи, като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си от преди кризата.
– Положението с преките чужди инвестиции е още по-сериозно, като в повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни. В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал,т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.
– Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда. Въпреки известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване.
– Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси. Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.
– Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. Също има огромна вариация между областите. Областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково например бележат значително подобрение в категорията „Околна среда” заради приключилия строеж на пречиствателни станции през 2011 година.
– Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010-2012 г.
– Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни „донори” на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София (столица), Пловдив, Стара Загора и Шумен.
– Застаряването на населението и съществуващите стимули за източване на държавната здравна система неизбежно се отразяват върху използваемостта на здравните грижи, която продължава да расте и през 2012 г., ако се съди по увеличаващия се относителен брой на постъпилите болни в многопрофилните болници. Въпреки това, над 1/5 от анкетираните граждани споделят, че им се е налагало да правят нерегламентирани плащания за здравни грижи, а близо 1/4 са пътували извън областта за да получат нужното им лечение. Единствено гражданите на областите София (столица), Пловдив и Плевен са пътували значително по-малко за здравни грижи.
– В сферата на образованието се забелязват подобрени резултати от задължителните матури в повечето области в края на учебната 2012/2013 година. Наблюдават се както намаление на дела на неиздържалите изпита, така и леко повишение на средните оценки в по-голямата част от областите.
– По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, нараства в 22 от областите през 2010 г.
Тези данни не са изненадващи и могат да се обяснят с рязкото влошаване на пазара на труда през 2010 г.
– До голяма степен са очаквани и резултатите за удовлетвореност от различни аспекти на живота в областите. Така например, гражданите повсеместно декларират най-ниско удовлетворение от стандарта си на живот и доходите, което не е изненада, предвид ефектите от кризата върху доходите и факта, че България остава най-бедната страна в ЕС. Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване, гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от образованието и здравето си. Жилищните условия и социалният живот също получават по-скоро добри оценки.
Изследването съдържа и тематични анализи върху данъчната политика на местно ниво и регионалните трудови пазари по време на криза.