ЧЕЗ

Сделката за продажба на активите на ЧЕЗ в България достигна до пореден драматичен обрат, като държавата, влизайки в ролята на спасител, се ангажира да придобие дела на чешката публична компания вместо определения купувач – “Инерком” на Гинка Върбакова. Това бе договорено на среща между министър-председателя Бойко Борисов и Гинка Върбакова. За сделката има сключен предварителен договор между Инерком и ЧЕЗ и принципни намерения за финансиране, за които информацията е противоречива.

Решението бе обявено без предварителен анализ, без оценка за въздействие, дори без да има решение на правителството и предхожда изслужването в парламента. То е част от странна поредица хаотични ходове през последната седмица.

“Водихме разговори за това, че премиерът желае да има пълен контрол върху сделката, която сключваме и компанията, която ще придобием”, заяви Върбакова. Тя продължава да отрича, че в сделката са намесени офшорки.
Става дума за финансиране от международни банки, които ще подкрепят сделките, заедно с наше участие. Склонна съм да прехвърля договора, който имам, стига продавачът да е съгласен с това, заяви Върбакова. Подробности за схемата на прехвърляне не са известни, нито дали Върбакова и останалите участващи в сделката ще запазят своя дял и каква компенсация ще поискат. Държавата ще търси контролен дял, уточни финансовият министър Владислав Горанов.

В подписания предварителен договор между ЧЕЗ и “Инерком” има клауза, която забранява на купувача да препродава компанията без съгласието на продавача, уточни Гинка Върбакова.

Внезапното решение идва след повече от година преговори и след като българското правителство настояваше, че не е било информирано за сделката и не е проверявало купувача. Катализатор на скандала станаха публикации в чешкия вестник “Лидове новини”, част от медийната група на чешкия премиер Андрей Бабиш. Бабиш, който не е в добри отношения с ръководството на ЧЕЗ, сам коментира, че е шокиран от ставащото в България.

Решението на “Инерком” да се оттегли от сделката вероятно произтича от невъзможност за финансиране, след като премиерът заяви, че ще “замоли” БНБ да провери финансиращите банки. Гинка Върбакова обаче настоява, че финансирането ще дойде от международна банка.

Общата сума на финансирането е е 512 млн. евро, а покупната цена е 342.4 млн. евро.
“Инерком” осигурява едва 20 млн. eвро, като 5 млн. евро са вече внесени като гаранция за участие в процедурата. Уникредит Булбанк и ПИБ са декларирали намерения да отпуснат кредити на “Инерком” – съответно 180 млн. евро и 80 млн. евро. Освен това Българската банка за развитие е изразила готовност да отпусне 65 млн. евро за рефинансиране на заем, който ЧЕЗ е взел през 2016 г. от ЕБВР. Според условията на ЕБВР заемът трябва да се погаси незабавно, ако настъпи и промяна в собствеността на ЧЕЗ и новият инвеститор не е стратегически.
По време на изслушването в парламентарната комисия изпълнителният директор на ББР Стоян Мавродиев призна, че е имало кореспонденция с “Инерком”, но не и твърд ангажимент за финансиране.

Две офшорни компании – Score Trade и Global Victory Trust (според “Лидове новини” те са свързани с Паата Гамгонеишвили) участват с най-голям дял от финансирането според справката, представена от Борисов в секретното деловодство на парламента. Компанията на грузинеца с руски паспорт получи миналата година над 250 млн. евро от продажбата на Мол Парадайз.
Score Trade осигурява 50 млн. евро от Julius Baer и още 27 млн. швейцарски франка от Vontobel. Global Victory Trust се включва със 100 млн. евро от руската Сбербанк, показва справка, публикувана от “Капитал”.
От руската банка не отговориха на запитване за участието им в сделката.

Предложението за ре-национализация е на БСП, но до този момент правителството настояваше, че сделката е между частни компании и не може да се меси.

Засега намеренията са придобиване на контролния пакет в “ЧЕЗ Разпределение”, като не е ясно какъв дял ще запази фирмата на Върбакова и дали държавата ще участва в останалите шест дружества на ЧЕЗ, обект на сделката. ЧЕЗ има 67% от това дружество, а останалите акции се търгуват на борсата.

Не е ясно дали държавата ще има пари за финансиране на тази операция. Финансирането ще стане през средства от бюджета или през някоя от енергийните компании. Финансовият министър Владислав Горанов остави впечатление, че пари ще се намерят, стига ЧЕЗ да са съгласни, тъй като се включваме на етап, в който имаме подписан договор.

Финансиране от бюджета изисква решение на парламента, а мобилизиране на средства от БЕХ е почти невъзможно, тъй като компанията, която действа като кредитор на НЕК и останалите държавни енергийни компании, следва да погаси или рефинансира облигационен заем от 500 млн. евро тази година. По-вероятно е сделката да стане през ДКК – държавният холдинг, който концентрира интересни активи през последните две години, включително военните заводи. Тази версия получи подкрепа и от факта, че директно придобиване от енергийни компании ще е нарушение на Третия енергиен пакет.

“Говорим за сфера, където непремерените действия могат да ни излязат много скъпо – в буквалния смисъл. Едни незаконни действия могат да ни излязат над милиард (лева)”, коментира вицепремиерът Томислав Дончев.

Макар и на предварителен етап, този ход на правителството предизвиква въпроса кога е бил планиран и защо се налага държавата да се встъпва в права по договор, който не е сключила.
Още повече, че според данни изнесени при услушването на ръководствата на ДАНС и ДА Разузнаване в парламента, ЧЕЗ е била склонна да продаде предприятието на по-ниска цена.

По-конкретно, ДАНС е извършила четири проверки, преди тази, която бе поискана от премиера преди седмица. Според данните на ДАНС кандидати в процедурата са били фирми на Христо Ковачки и Николай Вълканов (“Минстрой холдинг”), като офертата на Ковачки е достигнала 360 млн. евро. ДАНС не споменава офертата на “Фючър енерджи” заедно с индийска компания – единствената, която отговаряше на изискванията за стратегически инвеститор (макар и от страна извън ЕС). Други кандидати, още около 2013 г. са руски компании (една, свързана с “Газпром”, която се е отказала и друга, която не е установена от ДАНС), българо-австрийска компания, а след октомври 2016 година се появили 6 фирми, включително “Приста ойл” на братята Атанас и Пламен Бобокови, румънската държавна компания “Електрика” и две турски фирми.

Според Държавна агенция “Разузнаване” ЧЕЗ са били готови да продават и за 240 млн. евро. ДАР твърди, че Credit Suisse е оценило активите на ЧЕЗ на 225 млн. евро. Цената на сделката по неофициална информация е 320-340 млн. евро.

КЕВР, КФН и Комисията за защита на конкуренцията все още очакват заявление от страна на купувач, за да проверят сделката и евентуалното търгово предложение към миноритарните акционери. НАП, на която премиерът също възложи преверка, съобщи очевидното – че “Инерком България” е новосъздадено дружество, което още няма отчет за 2017 г.

Междувременно вицепремиерът Валери Симиеонов разви като лично мнение във Facebook хипотезата, че “Инерком” е подставено лице на продавача (ЧЕЗ), за което свидетелства фактът, че новоназначеният председател на Съвета на директорите Милена Стоева е бивш техен служител (тя е вписвала документи на дружествата на Върбакова като адвокат отпреди това).

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обаче заяви, че държавата не може да става съдружник на офшорки и “Инерком”. Няма никаква информация за отношенията между държавата и нейния евентуален партньор, за разпределението на акциите и участието във финансирането, което по предварителни данни на “Инерком” ще е с 20-30% собствени средства. Това означава, че ако държавата получи 50% от сделката и общата й цена е близо 1 млрд. лева, тя трябва да осигури около 100-150 млн. лева кеш и да гарантира заемите от неназованата международна банка.