Данъците и цените на емисиите СО2 са част от инструментите срещу климатичните промени, но досега напредъкът е малък. Но бавното им въвеждане и липсата на достатъчен напредък по отношение на зелените технологии (например, за използването на водород като гориво или развитието на производството на батерии за електромобили) хвърля съмнение върху амбициознанта цел за климатична неутралност до 2050 г.

Затова правителствата търсят други инструменти (включително емисии зелени облигации), както и корекции на системата на облагане. Засега се разчита главно на акцизите върху горивата. Но редица страни обсъждат други възможности. Например, Белгия и Нидерландия предложиха да се въведе авиационен данък – върху авиационното гориво или върху самолетните билети.Такава инициатива бе подкрепена през ноември от девет страни, включително България, но предвид изискването за консенсус прокарването й ще е трудно. Според ЕК за 15 години емисиите от авиацията са нараснали със 70 на сто.

Френският президент Еманюел Макрон от две години призовава за въглероден данък върху вноса – това е вид изравняващ данък за вносители от страни с по-ниски екологични стандарти. Идеята залегна в програмата на новоизбрания председател на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Прогнозира се, че глобалните температури ще се повишат с приблизително 4º C над прединдустриалните нива до 2100 г. Парижката конвенция за климата от 2015 г. цели ограничаване на затоплянето до 2º C, с дългосрочна цел 1,5 градуса. Повечето държави не са на път да постигнат тези цели, а САЩ планират официално да се оттеглят от Парижкото споразумение през 2020 г., макар да има програми за намаляване на емисиите на щатско ниво. Китай планира да въведе система за търговия с неизползвани квоти парникови газове от 2020 г.

Акцизите върху горивата сега са основната част от инструментите на разположение, за да се насърчи използването на чиста енергия. Системата за търговия с въглеродни емисии е друго средство, което засега не дава резултат. Доклад на ОИСР установи, че твърде много потребители не заплащат цени за енергия и въглеродни емисии, достатъчни, за да се овладеят климатичните промени, дори в сравнение с ниската цел за 30 евро на тон емисии въглероден двуокис. Тази не отразява щетите, които нанасят емисия на тон СО2 и не е достатъчна за достигане на целите на Парижкото споразумение.

Структурата на данъците не е съобразена със степента на замърсяване на различните енергийни източници, посочва организацията.

Според доклада на ОИСР 85% от емисиите СО2 са извън пътния сектор. Данъците обхващат само 17% от тези емисии. Данъкът от поне 30 евро на тън СО2 се отнася до 3% от емисиите, които не са свързани с транспорта.

Само четири страни – Дания, Нидерландия, Норвегия и Швейцария налагат данък над 30 евро за емисии, несвързани с транспорта. Ако в анализа се включат системите за търговия с емисии, картината става малко по-добра. Но пък когато е налице система за търговия с емисии, квотите обикновено се търгуват за по-малко от 30 евро на тон и покриват само ограничен кръг емисии.

Емисиите от авиацията и водния транспорт на практика не се облагат. Само горивото, което се използва за вътрешни полети или плавания, понякога се облага. Повечето от тези емисии не са включени и  в системата за търговия с квоти.

В транспорта (най-вече поради акцизите), отражението на мерките срещу климатичните промени е най-силно, но в този сектор пораженията имат по-широк спектър (например, замърсяване на въздуха).

Средната ефективна ставка на въглеродния данък върху въглищата обаче е близка до нула в 44 страни, изследвани от ОИСР.

Повишаването на цената на въглерода е най-ефективният  метод за борба с глобалното затопляне и намаляване на замърсяването на въздуха, според нов доклад на Международния валутен фонд, въпреки, че би увеличило сметките за енергия.
Но икономистите отдавна твърдят, че повишаването на разходите за изгаряне на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ е най-добрият начин за смекчаване на изменението на климата и че приходите, събрани от данъка, могат да бъдат върнати на потребителите чрез отстъпки и дивиденти.

Според МВФ повече от 40 правителства в световен мащаб са приложили различни форми на въглеродно ценообразуване – данъчно облагане на производителите на изкопаеми горива или програми за ограничаване на емисии и търговия с квоти. Въпреки това средната глобална цена на въглерода е 2 долара на тон – малка част от прогнозираните 75 долара на тон през 2030 г.

Според прогнозите на МВФ въглероден данък от 75 долара на тон СО2 ще доведе до ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса.

Това би означавало цените на въглищата ще се повишат с над 200% над базовите нива през 2030 година.
При същия данък цената на природния газ, който се използва за производство на електроенергия и за отопление и готвене в домакинствата, би нараснал средно със 70%, което ще се отрази повече в Северна и Южна Америка, където базовите цени са много по-ниски. Цените на бензина биха нараснали с 5% до 15% в повечето страни.
За електроенергията и природния газ увеличението на цените може да изглежда значително, но тези повишения са в границите на колебанията в цените през последните няколко десетилетия, според МВФ.

Прогнози като горните показват, че предстоят дълбоки промени за ТЕЦ, работещи на въглища, рафинериите и производителите на дизелови автомобили и авточасти за тях, така и в по-широк план за транспортните оператори и държавите, които планират изграждането на нова инфраструктура.

МВФ твърди, че разходите за постигане на климатичните цели все пак са по-ниски, отколкото биха разходите и последиците и планетата, ако глобалното затопляне не бъде спряно.