Ако първата половина на следкризисното възстановяване бе белязана от дискусии по теми като секуларната стагнация и неравенството, през последните години се оформя друга област на загриженост  – конкуренцията. Редица проучвания отбелязват нарастването на пазарното влияние на шепа фирми, увеличаване на пречките за навлизане на пазара и разнообразни практики, които отнемат основното предимство на капитализма – състезателността и динамиката, която се задава от „съзидателното разрушение“ (по Шумпетер).

Само през миналата седмица се проведоха два форума, посветени на темата – конференцията, организирана от Европейската комисия Оформяне на политиката по конкуренция в епохата на дигитализация и два семинара на Института Брьогел. Преди това, през август конкуренцията бе фокусът на годишната среща на централните банкери в Джаксън Хоул, САЩ.

Темата е на радара поне от 2016 г., когато Съветът на икономическите съветници (CEA) на президента Барак Обама публикува един много обсъждан доклад. В него се обръща внимание както на намаляването на основаването на нови фирми с 50% в периода 1977 до 2012 г., така и на рекордната стойност на сливанията и поглъщанията през 2015 г. (2.5 трилиона долара). През същата година The Economist публикува голяма статия за упадъка на конкуренцията при капитализма , която изследва положението в САЩ.


Намаляване на конкуренцията: ефекти

◊ Поддържане на високи цени;
◊ Неефективност на паричната политика
◊ Намаляване на производството;
◊ Намаляване на производителността;
◊ Намаляване на потребителския избор;
◊ Натиск върху заплатите (монопсон – единствен работодател) и заетостта;
◊ Намаляване на динамиката:
– по-малко стартъпи;
– по-малко IPO;
– доминация на старите бизнеси;
◊ Ръст на средния размер на корпорациите;
◊ Намаляване на инвестициите;
◊ Намаляване на иновациите;
◊ Поглъщания на изгряващи конкуренти (What’s Up) и дори killers aquisitions (например, придобивания с цел спиране на разработването на по-евтино лекарство)
◊ Обвързващи клаузи и клаузи за най-облагодетелстван партньор (MFN) – например, при хотелските резервации
◊ Намаляване на трудовата мобилност (ограничения за работа при конкурент)


Тези процеси до голяма степен се виждат с просто око. Делът на Facebook сред социалните мрежи е 66% в света (95% в България), Google има 90% на пазара на търсачки в световен мащаб. Делът на Amazon в онлайн продажбите в САЩ доближава 50%, а при някои продукти – като батерии, домашни потреби и козметика, надхвърля 90%. Google и Facebook имат 58% от световния пазар на дигитална реклама.
Изключването на конкурентите стана доминиращата идеология в Силициевата долина, която лидери като Питър Тийл смело прогласяват.

Данните

От общо около 900 сектора в изследването на The Economist се оказа, че две трети са станали по-концентрирани между 1997 и 2012 г. Среднопретегленият дял на четирите водещи фирми във всеки сектор се е увеличил от 26% на 32% . За Великобритания списанието открива увеличена концентрация в 55% от секторите.

Като цяло данните подкрепят увеличена концентрация в САЩ, докато за Европа резултатите не са така убедителни.

Но в икономика, която се характеризира с повишена диференцияция и отворена търговия, оценката на нивото на конкуренция чрез концентрацията невинаги е достатъчно. Затова мнозина икономисти се насочват към т. нар. markups – надценките спрямо пределните разходи на фирмите.

Конференцията в Джаксън Хоул и събитието на Брьогел представиха нови данни. Може би най-важни  в тази област през последните две години са проучванията на Жан де Льокер и Жан Екхаут. Изследвайки компаниите в САЩ в периода след 1955 г., те установяват, че надценките започат да растат силно през 80-те и 90-те години, както и след кризата от 2008 г. Докато през 1980 г. средната надценка спрямо пределните разходи е била 21%, тя е достигнала 61% сега. Това е съпътствано и от ръст на нормата на печалба. Тенденцията е по-проявена сред фирмите с най-големи маржове, тоест ръстът на надценките средно за икономиките се дължи на това, че топ фирмите в рамките на даден сектор могат да качват цените повече. През миналата година двамата повтарят изследването за 70 000 фирми в 134 страни в света (включително България), за да открият повишаване на маржовете след 1980 г. с 50 процентни пункта. България е сред страните с най-високи надценки, но не и с най-бързо покачващи се (виж картата).

Задълбочено проучване на Bank of England, водено от главния икономист Анди Холдейн, открива подобен модел и във Великобритания.

Наред с това важни са и показателите, които проследяват  динамиката на компаниите – от правилата за създаване на нови фирми или процедурите за банкрут. По данни на фондация Kauffman в САЩ 57% от заетостта е съсредоточена в 17% от фирмите, които са създадени преди 1980 г. Колкото по-бавно се обновява бизнес пейзажът, толкова по-слаба е конкуренцията.

Защо расте концентрацията?

В едно често цитирано изследване на учени от МИТ от 2017 г., озаглавено „Намаляването на дела на труда и възходът на фирмите-суперзвезди“ се установява, че този процес е движен главно от технологиите. Фирмите – суперзвезди от типа на Facebook, са тези, които благодарение на външните ефекти (мрежови ефекти) превземат пазарите, оставяйки малко възможности за потенциални нови конкуренти. Учените установяват ръст на концентрацията в сектори, които разчитат интензивно на патентни и сектори, в които общата факторна производителност (която измерва технологичният прогрес) расте бързо. Те не намират толкова безспорни доказателства, свързани с глобализацията и други фактори.

В основата на „Победителят взема всичко“ са икономиите от мащаба и от обхвата, но има и други фактори. Сред тях са нарасналите възможности за продуктова диференциация (помислете за 3d принтирането, но също и за несравнимите планове на мобилните оператори), които затрудняват съпоставката на цените и намаляват ефекта на инструментите за сравнение, чрез  които се смята, че ИТ революцията е допринесла за увеличаване на конкуренцията и намаляване на маржовете. Новите технологии също така помагат за ценова дискриминация – например, авиокомпаниите могат с няколко клика да променят цените, така че да покрият цялата крива на търсенето.

Други проучвания се концентрират върху нарастването на сливанията и придобиванията през последните години. Според проф. Джон Куока от Североизточния университет в САЩ, през последните години антитръстовата политика (специално в САЩ) е станала по-мека и множество сливания и придобивания са накърнили конкуренцията. Икономистите говорят още за регулаторен захват и отслабване на антимонополното законадателство (специално в САЩ). Но мнозина признават и, че антитръстовите правила се нуждаят от промяна, за да са ефективни.

Втори поглед

Концентрацията, разбира се, не е единствен измерител. Мнозина съветват нивото на конкуренция да се оценява чрез ефектите върху качеството на продуктите, производителността и иновациите. Нарушенията на конкуренцията отдалечават икономиките от социалния оптимум, затова повишаването на цените и печалбите обикновено съпътстват този процес.

По отношение на цените е налице известна двусмисленост. Всички развити икономики през последните години са изправени пред феномена ниска инфлация, което ще рече, че намаляването на конкуренцията не води до по-високи цени. Но изследването на влиянието на концентрацията върху нивото на инфлация се сблъсква с редица предизвикателства. Едно от тях е, че, както обобщава докладът на Bank of England, данните на макро ниво не са така убедителни, както обобщените микро данни. Измерването на инфлацията също не винаги отразява правилно процесите в съвременната икономика, доминирана от дигиталните технологии.

Потребителският избор също не изглежда, че намалява. Сега имаме повече телевизионни канали, повече марки коли, повече вида сирене в магазина. Но дали е възможно това да е маркетингова илюзия, която скрива факта, че всъщност през последните години (за разлика от 60-те и 70-те) ако изключим смартфона, няма друга иновация, която да променя изцяло начина на живот на хората.

Картината, разбира се, не е черно-бяла. Във внушителната книга „Митът на капитализма“ Джонатан Тепър и Денис Хърн представят редица факти и обобщават изследвания, покриващи редица аспекти на конкуренцията. Те, например, цитират две проучвания, които илюстрират различни страни на темата за влиянието на концентрацията върху иновациите. В книгата „Голямото е красиво“, Робърт Аткинсън и Майкъл Линд твърдят, че големите компании харчат повече за изследвания. В друго изследване Золтан Акс и Дейвид Одрец обаче установяват, че колкото по-концентрирана става една индустрия, толкова повече намаляват разходите за НИРД и иновациите.

Сходен е ефектът върху инвестициите. Герман Гутиерез, Томас Филипън и Робин Дьотлинг анализират инвестициите в САЩ през последните 20 годин, за да установят, че те са по-ниски, отколкото са предвиждали макроикономическите показатели преди 2000 г. Тази разлика се обяснява от намаляване на инвестициите в индустрии с висока концентрация.
Гутиерез и Филипън също така установяват, че по отношение на конкуренцията ЕС се представя по-добре от САЩ, което до голяма степен е въпрос на институции.

Модификация на конкуренцията

Увеличаването на концентрацията е христоматийната дефиниция за подкопаване на конкуренцията.  На един монополизиран пазар потребителите се изправят през по-високи цени, а бизнесът се радва на по-големи надценки и печалби.

Но увеличената концентрация на национално ниво невинаги вреди на благосъстоянието на потребителите, особено в съчетание с икономии от обхвата. От ключово значение е кой е релевантният пазар.

Всъщност когато става дума за местни пазари, концентрацията дори може да намалява. Скорошно изследване на икономиста Естебан Роси-Хансбърг и негови колеги от Фед показва, че докато на национално ниво в САЩ концентрацията расте, на местно ниво тя намалява. Ако се използват местни измерители, концентрацията от 1990 до 2014 г. намалява в 70% от секторите на американската икономика. Водещите фирми откриват нови супермаркети и трябва да се конкурират с повече конкурентни на местно ниво, макар на национално това да води до ръст на концентрацията.

Това се вижда и с просто око в много градове по света. Ако в миналото в квартала е имало един супермаркет и един доставчик на кабелна телевизия и изборът на хората е бил ограничен, сега те могат да избират между големите национални вериги и телекоми, които разчитат на икономии от мащаба и по-ефективна дистрибуция.

Но в други сектори това наблюдение не е валидно. Книгата „Митът за капитализма” например започва с обзор на авиокомпаниите. На 40 от 100-те най-големи летища в САЩ, една авиокомпания държи по-голямата част от пазара. Обикновено това е United, която има дял от 60% в Хюстън, 51% в Нюарк, 43% във Вашингтон Дулс и т.н.

Корпорациите не са това, което бяха

Увеличаването на размера на корпорациите (включително чрез сливания и поглъщания) е последица и причина за намаляване на конкуренцията. Теорията на фирмата (по Роналд Коуз) допуска, че пазарът може да е по-неефективен в организацията на производството отколкото една йерархична организация, заради транзакционните разходи. Това означава, че пазарите невинаги играят роля в разпределянето на рисковете. Но колкото повече решения се вземат в рамките на една йерархично организирана корпорация, толкова повече състезателният мотив страда.

Мотивацията на хората, които вземат решения, е ключова. Увеличаването на пазарния дял стана основна цел и елемент от корпоративната култура. Колид Мейър от Saïd Business School в Оксфорд твърди в своята книга Prosperity, че докато корпорациите се интересуват само от цената на акциите, а ръководителите им – само от възнагражденията си, ефективността на бизнеса страда. Той не е съгласен с идеята на Милтън Фридмън, че целта на корпорациите трябва да е само печалбата (или в съвременни термини – максимизация на стойността за акционерите).  Когато законодателите са позволили създаването на компании с ограничена отговорност, те не са го направили с мисъл за печалбите, а за икономическите възможности, които би отворило концентрирано на капитал, усилия и природни ресурси. В зората на капитализма корпорациите направиха възможен технологичният напредък, защото позволиха концентрация върху иновациите. Но сега акционерите, твърди Мейър, не са най-ангажирани с целите на компания, нито дори са добре информирани за тях. Това е съвременното проявление на проблема агент – принципал, датиращ от времето на Адам Смит. Нещо повече, акционерите дори не са носителите на риск, тъй като лесно могат да се освободят от акциите си. Раздялата е по-трудна за доставчиците на корпорациите и особено за техните служители, особено с оглед на факта, че те може да са инвестирали в знания, специфични за дадена компания. Опортюнистичното поведение на акционерите е предпоставка за фиксация върху краткосрочните резултати (като цените на акциите) и системно подценяване на инвестициите.

Джонатън Тепър и Денис Хърн в книгага „Митът на капитализма“ доразвиват тази идея с твърдението, че светът на корпорациите вече не е движен от конкуренцията. Капитализмът спечели (с комунизма) битката за частната собственост, но загуби битката за конкуренцията, пишат те. Вече не може да се разчита на конкуренцията като средство, което задава ясно ценови сигнали и е двигател на ефективността, икономическото развитие и растежа. Тепър цитира британския писател и журналист Г.К. Честъртън: „Повече капитализъм не означава повече капиталисти, а по-малко капиталисти.“.


Примери:

 

  • Две компании контролират 90% от бирата, която американците пият
  • Пет банки контролират половината от банковите активи
  • В много щати водещите две компании за здравни застраховки имат дял от 80 до 90 на сто. Например, в Алабама само една компания – Blue Cross Blue Shield, има 84 на сто.
  • Около 75% от домакинствата имат достъп само до един доставчик на високоскоростен интернет.
  • Целият пазар на говеждо в САЩ е разпределен между четири компании

От  „Митът на капитализма“


 

Какво да се прави?

Ако това е доминиращата тенденция, то битката за конкуренцията не е битка само на антитръстовите регулатори.

Редица икономисти се застъпват за по-сериозни усилия за премахване на бюрокрацията и схемите за лицензиране на професии, които задушават малкия бизнес и възпират нови участници. Други разглеждат разхлабването на правилата, които дават твърде голяма защита на патентите и други права на интелектуална собственост.

В същото време е налице негласен консенсус, че се необходими различни мерки от тези, които сработиха преди век – като раздробяването на компании. Най-малко два фактора ограничават ефективността на антитръстовото законодателство – глобализацията и дигитализацията. Ако компаниите могат да се установят където си поискат и да плащат данъци в страна, в която нямат персонал, глобите и ограниченията, които налагат националните антитръстовите органи, не дават достатъчно гаранции за повече конкуренция.

В същото време са натрупват регулации, които макар и предприети с добри намерения, не постигат целта си. В лекцията си пред форума на Европейската комисия (след 1:25 на записа от линка горе) Нобеловият лауреат Жан Тирол посочва като такъв пример GDPR  и платежната директива (PSD2). Известният икономист твърди, че е налице възможност за подобряване на процесите от страна на регулаторите (например, регулаторен пясъчник – възможността да се тестват новите правила), но също така обръща внимание и на важността на мерките за защита на интелектуалната собственост, работатата на университетите и укрепването на законодателството (в това число за наследяване на бизнес и ограниченията за работа в конкурентна компания).

Тирол е категоричен, че публичната намеса в дигиталната икономика вече е неизбежна. Той настоява още, че финансиращите институции (банките и капиталовият пазар) следва да подкрепят предприемачеството, а не извличането на ренти (Това предполага да се насърчават нови модели на финансиране и социални иновации). Тази негова препоръка е в съответствие и с една от централните критики в „Митът на капитализма“, която развенчава подхода на Уорън Бъфет да инвестира в компании, които са „оградени“ от конкуренция, тоест притежават конкурентни предимства, които ги правят трудни за изтласкване като пазарен лидер в продължение на години. На ако всички мениджъри мислят по този начин, то монополът се превръща в цел на всяка корпорация и нейната банка, конкуренцията загива и рано или късно всички се забавят.

Как да се излезе от този порочен кръг вероятно ще е ключовият дебат на следващите години.