Европейската комисия обяви основните принципи на промяна на облагането на бизнеса, което отчасти е свързано с пандемията. В комюнике, предназначено за Европейския парламент и Съвета, комисията излага позицията си по преговорите за промяна на международното данъчно облагане под егидата на ОИСР и въвеждане на глобален данък. Тя се отказва от идеята за обща консолидирана данъчна основа за корпоративния данък и предлага пренасяне на загуби към минали периоди.

Първо, до 2023 г. Комисията ще представи нова рамка за данъчно облагане на предприятията в ЕС, която ще намали административната тежест, ще премахне данъчните пречки и ще създаде по-благоприятна за бизнеса среда в рамките на единния пазар. „Бизнесът в Европа: Рамка за данъчно облагане на доходите“ (BEFIT)  ще замени внесеното предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, което ще бъде оттеглено. Ще се проведе симпозиум по данъчни въпроси през 2022 г., посветен на „Данъчния микс на ЕС до 2050 г.“.

Бюджетите на държавите-членки разчитат в голяма степен на данъци върху труда, включително социални вноски, които осигуряват над 50% от общите данъчни приходи в ЕС-27, отбелязва комисията. ДДС представлява повече от 15% от общите данъчни приходи, докато други данъчни основи, като екологични данъци (~ 6%), данъци върху имуществото (~ 5%) или корпоративни данъци върху доходите (~ 7%) допринасят сравнително малко. Според документа високата данъчна тежест върху труда в ЕС,ще трябва да бъде допълнително намалена, за да подкрепи конкурентоспособността и създаването на работни места. Трябва да се ограничи и  неефективното използване на намалени ставки и освобождавания от ДДС, които често не успяват да постигнат целите.
В бъдеще се залага повече на екологични и здравни данъци (акцизи), по-високо облагане на капиталовите доходи и доходите от имущество. Остава неясно какви са възможностите на комисията да наложи такава промяна, тъй като данъците върху доходите и имуществото са национален въпрос. Известно ниво на хармонизиране има само по отношение на ДДС и акцизите, поради прякото им въздействие върху единния пазар.

От съобщението също така става ясно,  че Комисията ще предложи дигитален налог, който ще служи като собствен ресурс на ЕС. Оттеглени са предложенията за дигитален данък от 2018 г. Тя ще представи и преразглеждане на Директивата за енергийното данъчно облагане и предложение за въглероден данък, наречен Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите в контекста на пакета „FitFor55“ (55 се отнася до целта за редукция на въглеродните емисии с 55%) и Европейския зелен пакт. Освен това се възобновява предложението за данък върху финансовите транзакции и се предвижда неясен собствен ресурс, който ще бъде свързан с корпоративния сектор. Идеята за разширяване на т. нар. собствени ресурси е свързана с Плана за възстановяване и устойчивост. От текста на документа не става ясно дали идеята е в общия бюджет на ЕС да попълва изравняващия данък, който ще бъде въведен на ниво ОИСР (за големите компании), докато правителствата имат свободата да определят националните ставки.

Второ, Комисията дава подробности за позицията си при преговорите в рамките на ОИСР. Както неведнъж сме писали, преговорите по Мярка 1 от проекта BEPS се отнасят до нейните два стълба – стълб 1 (частично преразпределение на правата за облагане) и стълб 2 (минимално ефективно данъчно облагане на печалбите на мултинационалните компании). Това е провокирано от глобализацията и засилването на използването на нематериални активи в глобалните вериги за създаване на стойност, което позволи на някои мултинационални компании да пренасочат печалбите към юрисдикции с ниски данъци.
Подчертава се, че се водят преговорите с новата власт в САЩ и при оттегляне на предишното предложение за „safe harbour“ (на практика – доброволно прилагане на Стълб 1) се отваря шанс за глобално споразумение за споделяне на част от данъчната основа на мултинационални предприятия. Намеренията на американската администрация са корпоративна данъчна реформа са стъпка към споразумение по Стълб 2, което ще въведе минимален данък и ще сложи край на данъчната конкуренция.

По-конкретно, Стълб 1 има за цел да адаптира международните правила за данъчно облагане на корпоративните печалби, за да отразява променящия се характер на бизнес моделите, включително способността на фирмите да правят бизнес без физическо присъствие. Страните ще могат да облагат част от печалбите на определени нерезидентни предприятия, като предвиждат преразпределение на част от тези глобални печалби между юрисдикциите, в които групата има клиенти или потребители, използвайки договорена формула. Първоначално дискусиите по Стълб 1 се фокусираха основно върху компании, работещи в цифровия сектор. Предложеното решение обаче вече би могло да бъде опростено с по-малък брой международни компании и в същото време да бъде разширено, за да обхване най-големите и най-печелившите мултинационални компании, независимо от техния бизнес сектор, пише в документа
Стълб 2 ще гарантира, че мултинационалните предприятия са обект на определено минимален данък върху всичките си печалби всяка година.  Това засяга данъка, платен от големи мултинационални компании, до минимално ефективно ниво, като същевременно остави отделните държави свободни да решават характеристиките на собствените си данъчни системи
Комисията ще предложи директиви за прилагането на стълб 1 в ЕС и Стълб 2, като втората директива ще отразява Типовите правила на ОИСР с необходимите корекции.
Прилагането на стълб 2 ще има последици за съществуващите правила съгласно ATAD и по-специално за правилата на контролираната чуждестранна компания (CFC), които ще взаимодействат с основното правило по стълб 2 (Правилото за включване на дохода или „IIR“). Когато IIR се въведе в ЕС, ще е необходимо да се проучи как най-добре да се приспособи взаимодействието между двете правила.
Транспонирането на Стълб 2 трябва да проправи пътя за съгласуване на чакащото предложение за преработване на Директивата за лихвите и лицензионните възнаграждения (IRD) 28, което е в Съвета от 2011 г. Някои държави-членки са на мнение, че IRD трябва да отиде по-далеч и да определи минимално ниво на данък в държавата на местоназначението като условие за необлагане с данък при източника. Комисията ще предложи въвеждане на Стълб 2 на критерии за оценка на трети държави в процеса на включване в списъка на ЕС, за да ги стимулира да се присъединят към международното споразумение.

 

Трето, в съобщението се определя и данъчна програма за следващите две години въз основа на пътна карта, изложена в Плана за действие в областта на данъчното облагане, представен от Комисията миналато лято. Мерките ще включват:

  • Осигуряване на по-голяма публична прозрачност, като се предлага някои големи дружества, извършващи дейност в ЕС, да публикуват своите ефективни данъчни ставки. Ще бъде преодоляна и злоупотребата с фиктивни дружества чрез нови мерки за борба с избягването на данъци;
  • Преодоляване на преференциалното данъчно третиране на дълга в сравнение с дяловото финансиране. Предложението, което се объждаше още от предходната Комисия, цели да насърчи дружествата да финансират своите дейности чрез собствен капитал, вместо да прибягват до финансиране с дълг.
  • Ефективната корпоративна данъчна ставка предоставя информация относно дела на корпоративния данък, платен от компании, спрямо размера на печалбата, която генерират, а не спрямо тяхната „облагаема печалба“, която може да бъде намалена чрез различни средства като данъчни облекчения.
    ЕС също така ще засили борбата срещу злоупотребата с кухи компании, които нямат съществено присъствие и  реална икономическа активност. Комисията също така възнамерява да предприеме по-нататъшни стъпки, за да предотврати избягването на данъци върху лиценционни възнаграждения и лихви.

Четвърто, ЕК отправя Препоръка относно националното третиране на загубите. С препоръката държавите членки се приканват да разрешат пренасянето на загуби за предприятията поне към предходната бюджетна година (carryback). Подобен режим се прилага от Великобритания и някои страни от ЕС. Българското законодателство предвижда загубите да се приспадат от следващи печалби. Приспадането им от вече обложени печалби означава държавата да възстановява платени данъци. Промяната ще бъде от полза за предприятията, които са били рентабилни през годините преди пандемията, като така те ще могат да компенсират загубите си през 2020 и 2021 г. от данъците, платени от тях преди 2020 г.