Шокиращите кадри на разгневената тълпа, щурмуваща Капитолия на 6 януари, разкриват много пластове от проблеми – икономически, политически и социални. Това изглежда да беше ненормалният, но логичен край на четири безпрецентни години, които доведоха САЩ до разделение, каквото те не познават през последните два века (а може би не е край). Като икономист съм склонна да приема, че именно упадъкът на ниската средна класа подготви основата за поляризацията и недоволството в Америка. Но, за да се стигне до крайности, изглежда, че роля са изиграли и други фактори, включително културата на разрешаване на спорове с оръжие. Сред тези други фактори изпъква ролята на социалните мрежи, нарочени за основен причинител на поляризацията, дезинформацията и речта на омразата. Дадено е началото на процес, който вероятно ще доведе до прерастването на социалните мрежи в особен тип медии и до пренареждане на този пазар.

Тези обвинения до голяма степен са верни, но случилото се на 6 януари накара мнозина да ги преувеличават. Социалните мрежи още в навечерието на изборите в САЩ предприеха твърди действия спрямо изявите на Доналд Тръмп. Това, впрочем, направиха и традиционните медии – седем от големиите телевизии безапелационно прекъснаха речта на президента, когато той говореше за изборни измами и за конспирация на големите медии срещу себе си.

Но да се върнем на социалните мрежи. Не за първи път те са в центъра на вниманието като причинител на бунтове или неочаквани сътресения. Отношението към тях се променяше с годините – от Арабската пролет, когато мнозиха величаеха ролята на социалните мрежи като глас на онеправданите, до изборите в Бразилия, където Жаир Болсонаро си проби път до голяма степен с помощта на WhatsApp, давайки надежда на бедните, чиито т. нар. нулеви абонаментни планове не включваха пълноценен достъп до други мобилни приложения.

Но събитията, които насочиха масовото внимание към социалните мрежи и другите нови комуникационни канали, бяха Брекзит и президентските избори в САЩ (и двете през 2016 г.). Тогава се родиха обясненията, свързани с т. нар. хибридна война (неизяснен докрай термин), алтернативните факти и постистината. Последното е свързано тясно с въпроса допринасят ли социалните медии и новите технологии за по-бързото разпространение на дезинформацията.

Според влиятелната книга на Стив Фулър, постистината възниква в зоната между привидността и реалността, а нейните „търговци“ са съперничещите си елити („лъвове“ и „лисици“). Размиването на границата между факти и измислици кара хората да подценяват рисковете, свързани с фундаменталните промени и да ги приемат по-лесно. (Картините от Капитолия – еклектика, която изглежда вдъхновена от скандинавската митология, скинове на популярни компютърни игри и ултранацистки символи, сякаш напомня за тази тънка граница.) Според Фулър събития като Брекзит обаче не са резултат от бунт на антиинтелектуалци, които дават приоритет на невежеството над знанията и третират всички идеи и мнения като еднакво валидни. Той описва сблъсъка между технократското и реториката, като последното – в духа на Атинската традиция, е по-демократично. Фулър твърди още, че като се оставят важните въпроси на бюрократите, се подрива вярата в демократичните институции и тяхната отчетност.

Реалният свят не е бинарен. Невинаги съществува еднозначен избор между „Истина“ или „Лъжа“. Проверката на факти отнема време, контекстът има значение и т.н. Реториката, тази демократична процедура на убеждаване, разчита на емоции, а не на факти и сурова логика. Как тогава да постигнем информационна чистота и кой да носи отговорността за нея?

Предусещайки реакцията, социалните мрежи реагираха панически. Туитър затвори окончателно, а Facebook – временно, акаунта на американския президент (става дума за личния му акаунт с близо 90 милиона последователя, официалният – @POTUS, само се прочиства от туитове). В действията на социалните мрежи, разбира се, има повече мотиви от простата загриженост за демокрацията – не забравяме, че облаците над дигиталните гиганти се сгъстиха , а специално  Facebook e заплашен от разделяне. От друга страна, социалните мрежи са обречени, ако трябва сами да спират призивите за насилие и екстремизма – без да са подкрепени от действията на други участници, например, правоприлагащите органи. Според мен, поначало не може да има вярно или погрешно решение за закриване на акаунти при сегашната конструкция на социалните медии (освен в случаите на незаконно съдържание).

Не е изненада, че мерките срещу Тръмп предизвикаха противоположни оценки. В подобни случаи е трудно да се отмери с точност къде свършва грижата за качеството на информацията и откъде започва цензурата. Преценката зависи от залога (в случая той е висок) и от наличието на ясни предварителни критерии. По-рано например Туитър закри окончателно акаунта на бившия главен стратег на Белия дом Стив Банън, който искаше да набучи на кол главите на д-р Фаучи и шефа на ФБР Кристофър Рей. Наказанието в този пример на враждебна реч изглежда заслужено. Маркирането на публикации на Тръмп като потенциално недостоверни също бе пропорционална мярка. Но затварянето на личния акаунт на президента като че ли отива по-далеч и може да има има повече нежелани последици отколкото превантивен ефект. Това може да консолидира неговите крайни привърженици и не е за подценяване. След като социалните мрежи не успяха да изградят солидни принципи, върху които да базират забраните и по-меките регулации и срещат критики дори на свой терен, в САЩ, как да сме сигурни, че имат капацитета да отсъдят правилно, ако се намесят в политически спорове в други страни (особено като се има предвид високата склонност за стереотипизация, когато става дума за по-непознат политически пейзаж).

Но въпросът не се изчерпва с критериите. Епизодът с Тръмп ще има важни последици за позицията на социалните мрежи и, в по-широк план, на платформите. Досега те бяха смятани за услуга, улесняваща разпространението на съдържание, към което те нямат отношение. Като забраняват постовете на президента, Twitter, Facebook и останалите публично признават, че имат власт по отношение на съдържанието на потребителите. Последните следва да премислят идеята за „моята стена“. Тази власт върви с отговорност. Иронията е, че само преди броени седмици при общественото обсъждане на предложения от ЕК Акт за дигиталните услуги Facebook доста рязко отхвърли предложението да носи отговорност при публикуване и на вредно (освен незаконно) съдържание.

Прочистването на една отделна мрежа, дори тя да е Facebook, е палиатив. Още преди метежа беше ясно, че част от привържениците на Тръмп се организират чрез платформи като „свободната“ Parler и Gab. Този процес бе ускорен миналата година, когато Twitter и Facebook предприеха мерки срещу проповедниците на движението QAnon. Конспираторите, които използват големите мрежи или приложения, за да се организират в групи по интереси, едва ли ще бъдат спрени чрез забрани в Twitter и Facebook. Затова Google се притече на помощ, като забрани Parler на своята платформа с аргумента, че нарушава изискването за ясни правила за модерация на потресаващо съдържание. Думата, която Google използва (egregious – потресаващо, ужасяващо, възмутително), изглежда е подбрана специално, за да е малко по-силна от „вредно“. Но това не подменя факта, че с действията покрай събитията от 6 януари платформите приеха отговорността за съдържанието. Това  ще бъде изпитание за тях.

Един интересен въпрос е дали като се заглуши най-шумният източник на поляризираща информация в социалните мрежи, проблемът ще изчезне или само ще се премести. Засега това е отворен въпрос.

Другият въпрос, и той надвърля конкретния казус, е дали събитията от 6 януари ще дадат начало на преосмисляне на ролята на социалните мрежи. Най-малкото, което следва да направят те, е да променят правилата си, така че да опишат ясни критерии за вредно съдържание. Както споменах, това е труден въпрос, а прегледът на правилата на Twitter и Facebook показва, че са го решили по най-удобния за тях начин. Накратко, в правилата си (без дата и превод) Twitter, изрично подчертават, че не носят отговорност за съдържанието, но в отделни случаи могат да остраняват постове на основание нарушение на авторски права, незаконно съдържание и тормоз. Какви са основанията е разписано по-подробно в политиките на техния съпорт център – например, не се позволява съдържание, което призовава към насилие на база етнос, възраст, пол, увреждания и т.н. Иронията е, че на тази база акаунтът на Тръмп трябваше да е отдавна под наблюдение. Именно защото преценката е трудна, а решенията – „горещи“, е необходимо да има ясно разписани правила и процедури за изтриване на постове, замразяване или блокиране на акаунти – например, първо предупреждение, изискване за втора преценка при по-тежко наказание, право на „обжалване“, документиране на решенията, проверка на сигнали, и ограничения за автоматичното вземане на решения и т.н. Twitter има подобни правила от края на 2017 г., но в тях има твърде много „може“ и „в някои случаи“. Правилата на Facebook са по-обтекаеми, но също позволяват спиране на акаунти при заплаха за обществената безопасност. Тези правила са били променени през ноември, за да включат заплахи, свързани с изборния процес. Едва през 2019 г. най-голямата социална мрежа създаде надзорен съвет, пред който могат да се обжалват решения, свързани със съдържанието. И в двата случая тези правила за модерация са присъединени допълнително към общите условия или потребителското споразумение – добавка, която разкрива трудната еволюция на платформите.

Това ни води към важния въпрос за отговорността на платформите за публикуването на потребителско съдържание. Ако обобщим, те настояват, че имат правото в отделни случаи да модерират съдържание, тъй като се грижат за доброто на Общността, но отхвърлят отговорността за това съдържание. Това позволява избирателност и пропуски. Ако им бъде наложена отговорност, те ще трябва да инвестират много повече ресурси в проверка на съдържание. В САЩ вече върви дискусия за отмяна на т. нар. Section 230, но съществуват опасения, че това ще засили господстващото положение на големите платформи. Собственикът на Wikipedia Джими Уейлс вече предупреди, че моделът на свободната енциклопедия е заплашен, ако отпадне защитата срещу искове.

Проблемите с достоверността на статиите в Wikipedia показват, че дори структурирането на процеса по създаване на съдържание и ангажирането на редактори не е достатъчна защита. Социалните мрежи се сблъскват с още по-големи проблеми в модерирането и филтрирането на потребителско съдържание. Причините за тези провали са много – от предубежденията на алгоритмите, които те използват като автоматични филтри до изначално заложения конфликт на интереси в бизнес модела на социалните мрежи. Това е особено валидно за Facebook, чиято основна цел е да поддържа ангажираността на аудиторията си, така че да може да й показва повече реклами и да извлича повече данни. Това се постига с постове, които предизвикват емоции и първични реакции. Публикации, които внимателно претеглят аргументи, не са подходящи в такава среда, защото целта на социалните медии не е да продават информация.

Друга разлика между социалните медии и услуги като Wikipedia e, че те усилват проблема с дезинформацията. Съществуват редица проучвания, които показват, че фалшивите новини са като вируси – те достигат до повече хора и се разпространяват по-бързо в сравнение с верните твърдения. Механизмът на предаване на дезинформация и „горещи“ (често манипулативни постове) до голяма степен разчита на поведенчески особености и на психологията на тълпата, но някои характеристики на социалните медии също допринасят в значителна степен. Такива са особената роля на инфлуенсърите (Тръмп, милиардер и тв звезда, бе такъв пример) и т.нар. ехо стаи. Освен това дигиталните технологии позволяват фиктивни профили и анонимност, което води до проблем с безотговорността (тролове, реч на омразата) отвъд правилата на социалните мрежи.

Ехо стаите, персонализацията и т. нар. филтърни балони позволяват на хора с еднакви, често крайни възгледи да се изолират от мнения, които противоречат на техните убеждения и така ги правят още по-самоуверени. Теорията отдавна не е нова, а има и своите критици. От друга страна, скорошно изследване показа, че особено при последната си кампания Тръмп и неговият екип е разчитал не само и не толкова на социалните мрежи, колкото на официални канали, използвайки традиционни журналистически прийоми. Това, разбира се, напомня проблема за яйцето и кокошката. Социалните мрежи (и интернет) се превърнаха в информационен източник за много медии и допринесоха за понижаване на стандартите – например, чрез съкращаване на времето на проверка заради преследването на бързина.

Проблемите, които социалните мрежи създадоха, са по-дълбоки и няма да бъдат решени със закриването на няколко акаунта. Тяхната еволюция ще продължи и може да постави под въпрос бизнес модела им.