Корупцията и проблеми в банковия и застрахователния сектор, редом със забавените реформи са напът да объркат плановете на правителството за прием във Валутния механизъм 2 (ERM2), който е популярен като чакалня на еврозоната. Междувременно растящата инфлация прави проблематично съответствието на т. нар. Маастрихтски критерии.

През юли 2018 г. страната подаде заявление за установяване на т. нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ или присъединяване към Единния надзорен механизъм, едновременно с влизането в ERM2. Това бе голяма стъпка въпреки сериозната съпротива от определени кръгове, според които т. нар. тясно сътрудничество – де факто това означава ЕЦБ да поеме надзора над големите банки, носи негативи. (Аргументите най-често бяха „загуба на суверенитет“ или защото Банковият съюз, от който Единният надзорен механизъм е част, не е довършен.)
Подписвайки официалното писмо, управителят на БНБ Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов се ангажираха с редица условия, които страната трябва да изпълни, за да влезе в ERM2. Това бе безпрецедентен ход, който не почива на формалните правила на Икономическия и паричен съюз. За да разсее опасенията за неравно третиране Екофин и ЕЦБ се ангажираха да приложат същите критерии за другите страни, кандидатстващи за еврозоната. Това обаче не бе направено за Хърватия (поне досега), което вероятно се дължи на по-благоприятната оценка за банковия й сектор и прането на пари.

Основният елемент от подготовката за присъединяване към Единния надзорен механизъм безспорно са прегледът на активите и стрес тестовете на шест банки, които се извършват от ЕЦБ по нейна методология. Няма предварителна информация за тази проверка и, съдейки по предишния опит, така ще остане до юли, когато ще бъдат обявени резултатите. Решението на рейтинговата агенция Moody’s от 4 юни да понижи кредитния рейтинг на ПИБ поради ефекти, свързани с влиянието на МСФО9 върху отчитането на необслужваните кредити и оценката на обезпеченията, е сред малкото предварителни сигнали.

От началото на годината обаче оценките на Европейската комисия не са така окуражителни, колкото може да се очаква на фона на демонстрираното желание да се покаже, че еврозоната е готова за разширяване. Заместник председателят на комисията Валдис Домбровскис, макар да остава адвокат на приемането на България в ERM 2, даде да се разбере, че решението вероятно ще бъде отложено за есента. Kяма вероятност страната да влезе във валутния съюз по-рано от средата на 2022 г., заяви през януари Домбровскис. (Датата през 2022 г. е съобразена с редовния двегодишен конвергентен доклад, но комисията и ЕЦБ имат практика да изготвят такива доклади извън графика, когато дадена страна е изпълнила условията за присъдиняване към еврозоната.) Управителят на БНБ Димитър Радев се съгласи в интервю за MNI през май, че остават някои пречки за присъединяването .

Зад това, разбира се, може да се крият и причини, несвързани с България. Отлагането е логично, ако резултатите от стрес тестовете бъдат обявени през юли и особено като се има предвид, че фокусът на вниманието е концентриран върху разпределянето на ключовите постове в Европейската комисия, както и договарянето на наследник на Марио Драги в ЕЦБ. Неговият мандат изтича в края на октомври.

Първите съмнения всъщност се появиха през февруари, когато Инвестбанк бе уличена, че е използвана за трансфер на пари от държавната петролна компания на Венецуела. По-късно Европейската комисия публикува критичен доклад за страната в рамките на Европейския семестър.

МФ поддържа актуален списък на сайта си, чрез който следи докъде е стигнало изпълнението на набелязаните мерки за подготовка за ERM2 и отчита изпълнение на повечето от тях.

Според МФ остава да се извършат стрес тестовете на банките, обученията по прилагане на новата рамка на несъстоятелността, да се внесе в парламента новият закон за публичните предприятия и да се представят промените в ЗМИП, отразяващи Петата директива за мерките срещу изпиране на пари.

Но нещата не са така розови, ако стане дума за практическото прилагане. Много от критиките и препоръките в доклада на комисията, представен на 5 юни*, са свързани именно с условията за присъединяване към валутния механизъм. Това са:

Законови промени, отнасящи се до банковия надзор. МФ отчита изпълнение, но според ЕК са нужни последващи мерки по законодателните инициативи относно експозициите към свързани лица, трайни усилия за надзор, целящи ограничаване на заемите в полза на свързани лица и санкциониране на нарушенията на разпоредбите за обезпеченията, както и укрепването на уредбата за преструктуриране на банките.

Бавни и скъпи производства по несъстоятелност, липсата на подходящи инструменти за мониторинг, пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност, предстоящо изготвяне на пътна карта за тяхното преодоляване, която трябва и да се изпълни

Държавни предприятия. Правителството внесе законопроект за държавните предприятия, който е силно пожелателен и не съответства на стандартите на ОИСР. Един пример за заобикаляне на тези правила, на благоразумното фискално управление, както и на ЗОП, е ДКК (това засега е останало незабелязано от Брюксел). Комисията посочва лошите финансови резултати на държавните компании (повече по тази тема има във февруарския доклад).

Пране на пари: „Следва да се обърне внимание на ефективното прилагане на тези мерки. Органите все още не са приключили и не са уведомили за националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки и да се гарантира ефективното прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Използването на финансовите разследвания и финансовото профилиране е ограничено.“  В допълнение, при представяне на препоръките България бе спомената като негативен пример редом с Латвия, Малта, Дания и Естония (случаите с Pilatus, ABLV, Danske bank).

Небанков надзор. Комисията изисква пълно прилагане на плана за действие на КФН и посочва, че надзорът на групово равнище остава предизвикателство. Специално внимание се обръща на известните проблеми в автомобилното застраховане. Комисията смята, че трябва по-ясно да се определят правила за обезщетяване на роднини при катастрофа (парламентът прие временен лимит, с който не всички съдилища се съобразяват) Освен това комисията препоръчва „да се подобри ценообразуването, така че да взема предвид шофьорското минало на клиента. Комисията за финансов надзор предложи система бонус-малус, по която в момента тече широк обществен дебат с несигурен резултат.“ Посочват се и съществените опасения за ликвидността на бюрото „Зелена карта“ поради неизплащането на застрахователни вземания от страна на две български застрахователни дружества („Лев Инс“ и ДаллБогг: Живот и здраве“). „Лев Инс“ отказа да плаща обезщетения в чужбина поради съмнения за източване. Страната бе поставена под мониторинг през декември, като се наложи сключване на общ презастрахователен договор и обща банкова гаранция за 4 млн. евро. В края на май КФН възобнови работата по бонус-малус и се очаква да представи варианти през есента.

За първи път комисията посочва като проблем слабите инвестиции в инфраструктура. В препоръките на към България се критикуват още ниското качество на социалните услуги, недофинансирането на здравния сектор, прякото възлагане на обществени поръчки и др. Въпреки че съдебната реформа не е включена в доклада, посочва се, че тя има отношение към бизнес средата. Комисията ще оцени напредъка по Механизма за сътрудничество и проверка в началото на есента на 2019 г., още един повод за отлагане на решението за еврозоната (като се има предвид, че корупцията е предикатно престъпление).

Сравнението с препоръките по отношение на Хърватия не е полза на България. Комисията няма забележки към банковия и небанковия надзор, както и за мерките срещу изпиране на пари в тази страна. Нейните препоръки са свързани с образователната реформа, публичните инвестиции, квазифискалните разходите и управлението на държавните предприятия.

Правителството има броени седмици, за да демонстрира решимост за подготовка на страната за членство в еврозоната. „Изготвен проект“ и „Създадена работна група“ са формални показатели, а не резултати.

Препоръки на Европейската комисия

България да предприеме следните действия през 2019 и 2020 г.:
1. Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда. Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.
2. Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище. Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност. Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
3. Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
4. Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение. Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

 

  • Специфични препоръки по  страни в рамките на Европейския семестър, представени на 5 юни

Борис Петров: Стъпките, които трябва да бъдат извършени от България, няма да бъдат направени в мандата на Марио Драги