Евро

Присъединяването към еврозоната е задължително за България, но не е обвързано със срок. В момента 18 от 28 страни от ЕС са въвели еврото като своя национална валута. Дания и Обединеното кралство са договорили клауза за „неучастие“, която им позволява да останат извън еврозоната. Швеция все още не отговаря на критериите (или не иска да отговаря).

За да приеме еврото, България трябва първо да се присъедини към т. нар. Валутен механизъм ІІ (ЕRM2).

Това решение е политическо и на практика е единствената стъпка, при която ЕЦБ може да наложи вето срещу приемането на нови страни в еврозоната. След като страната влезе в ERM2, за не по-малко от 2 години трябва да покрие четирите критерия за номинална конвергенция.

Маастрихтски критерии:
1. Устойчивост на валутния курс, при което през двете години са допустими отклонения от +/-15%. Прибалтийските страни влязоха в ERM2 с фиксиран курс (последна това ще направи Литва – от 2015 г.), с което успокоиха инвеститорите, че не предвиждат девалвация.
2. Устойчивост на фискалната позиция, измерена чрез два показателя: бюджетен дефицит до 3% от БВП в края на годината (с изключване на еднократни ефекти) и равнище на публичния дълг до 60% от БВП.
3. Ниска инфлация, която не надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация
4. Ниски дългосрочни лихви (доходност по 10.5-годишните ДЦК), които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта доходността в трите страни на ЕС с най-ниска инфлация.

В момента България изпълнява всички критерии с изключение на членството в ERM2. Потенциален риск през следващите години са критерият за инфлацията, особено при бързо възстановяване на икономиката и критерият за дългосрочните лихви с оглед на необходимостта да се рефинансират падежи на ДЦК през 2017 г.

Реална конвергенция и други критерии

Макар да не са формализирани като Маастрихтските критерии, определящи за България са критериите, свързани с догонването на доходите в ЕС – т. нар. реална конвергенция.

Също така съществуват и правни критерии, като независимостта на централна банка, които са покрити или в процес на изпълнение.

(За разликата между номинална и реална конвергенция виж тук)

Хронология

Правителството на ГЕРБ постави влизането в ERM2 и след това в еврозоната като свой основен приоритет. Но след като гръцката криза предизвика настроения срещу разширяването на еврозоната и след като се оказа, че бюджетният дефицит за 2009 г. надхвърля прага от 3%, властите у нас отложиха тези свои намерения.

Правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, за първи път допусна възобновяване на интереса на страната към членство в еврозоната в края на 2013 г. Според изявления на финансовия министър, решение за това ще бъде взето най-рано през 2015 г., в зависимост от макроикономическите показателите. Това означава, че най-ранната възможна година  за присъединяване към валутния съюз е 2017 г., а по-вероятната – 2018 или 2019 г.

Номинални критерии

2009 2010 2011 2012 2013п
Бюджетен баланс
Референтна стойност -3.0% -3.0% -3.0% -3.0% -3.0%
България -4.3% -3.1% -2.0% -1.4% -2.0%
Брутен държавен дълг
Референтна стойност 60.0% 60.0% 60.0% 60.0% 60.0%
България 14.6% 16.2% 16.3% 18.5% 19.0%
Инфлация (ХИПЦ)
Референтна стойност 0.6% 0.8% 3.0% 3.0% 2.1%
България 2.5% 3.0% 3.4% 2.4% 0.4%
Дългосрочен лихвен процент
Референтна стойност 6.5% 8.6% 7.7% 5.0% 5.0%
България 7.2% 6.0% 5.4% 4.5% 3.5%