Бюджетният излишък в края на април достигна 2 678  млн. лв. при 1319 млн. лева година по-рано.

През първото тримесечие, за което имаме подробни данни, хазната отчете двойно по-голям бюджетен излишък, което се дължи основно на приходите от ДДС, фонд Сигурност на енергийната система и плащания от ЕС.

Излишъкът в консолидирания бюджет достигна 1 806 млн. лева през първото тримесечие по окончателни данни, съобщи МФ. Салдото се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 662,6 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева.

През същия период на миналата година имаше излишък от 592,7 млн. лв., като излишъкът по националния бюджет бе 880,2 млн. лв., но имаше дефицит по европейските средства в размер на 287,6 млн. лева.

Общите приходи в консолидирания бюджет достигат 10 857,8 млн. лв. и нарастват с 13.4%, докато към март 2018 г. бяха в размер на 9 218,8 млн. лв.

За това допринасят неданъчните приходи (1 775,7 млн. лв., спрямо 1 254,1 млн. лв. през първото тримесечие на ) и помощите (561,8 млн. лева спрямо 136,2 млн. лева.). В първия случай имаме отражение на промяната на механизма на Фонд Сигурност на енергийната система след промяната от миналото лято, а във втория – увеличаване на постъпленията от ЕС. В бюлетина за изпълнение на бюджета не се дава разбивка за приходите и разходите на енергийния фонд, който вече е част от консолидирания бюджет. Можем само да предполагаме, че по-късно през годината той ще изразходва набраните от такса „задължения към обществото“ средства. Във всеки случай това силно изкривява картината.

Основната причина за сравнително доброто изпълнение на данъчните приходи са увеличените постъпления от косвени данъци, основно ДДС. През тримесечието приходите от ДДС са в размер на 2 940,6 млн. лв., което е ръст с 14.8% – значително над средното. Те са 27% от планираното за цялата година (повече от 1/4), което предполага преизпълнение, ако тенденцията се запази.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към март 2019 г. е 1 070,6 млн. лева, а от сделки в страната – 1 870 млн. лева (през 2018 г. – съответно 990,6 млн. лева и 1 570,7 млн. лева). МФ не коментира причините за ръста на приходите от ДДС, което може да е свързано и с кампанията на НАП за касовите апарати и срещу материалните запаси.

За увеличението не следва да имат голям принос международните цени в евро на петрола и металите. Може да се предполага и действие на еднократен фактор – през миналата година имаше планов ремонт в Лукойл Нефтохим, заради което данъците и митата върху вноса на суров петрол бяха по-малки.

Приходите от акцизи са 1 276,5 млн. лв., като нарастват сравнително по-слабо с 6.3%. При това акцизите от горива са в размер на 540,9 млн. лева при 497,0 млн. лева през първото тримесечие на 2018 г.  (делът им леко се увеличава до 42%). Цената на петрола се отразява върху приходите от ДДС, но не на акциза.

Същевременно приходите от корпоративни данъци намаляват до 522 млн. лева. През миналата година те също намаляха спрямо 2017 г. – до 593,6 млн. лв. през периода януари-март 2018 г., като това бе обяснено с факта, че срокът за изравнителната вноска бе 2 април, понеделник (тази година – 1 април). Освен това намаляват и данъците по чл. 37, 38 от ЗДДФЛ и данъка върху дивидентите, което означава, че отшумява ефектът на кампанията срещу касовите наличности.

Приходите от данъци на физически лица са 917,0 като нарастват умерено със 7.5% (миналата година -852,8 млн. лв. или ръст с 19%). Този ръст отразява по-слабото увеличение на възнагражденията (въпреки вдигането на МРЗ).

В същото време при разходите имаме изоставане въпреки увеличението на бюджетните заплати.

По-конкретно разходите до март 2019 г. са в размер на 9 051,1 млн. лв.,  само 20,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 8 628,2 млн. лева. Капиталовите разходи са с 30 млн. лева по-малко спрямо тримесечието на 2018 г. Традицията е това забавяне да се наваксва през годината, а преизпълнението на приходите да се харчи по непрозрачен начин и без санкция на парламента.


На база на предварителни данни  салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към април 2019 г. се очаква да бъде положително в размер на 2 678,2 млн. лв. (2,3 % от прогнозния БВП).

Приходите и помощите към април 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 15 112,2 млн. лв., което е 34,5 % от годишния разчет. Те нарастват спрямо април 2018 г.  с 2 141,4 млн. лв., като данъчните приходи отчитат ръст в размер на 1 090,5 млн. лв., неданъчните приходи – 672,9 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – 378,0 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2019 г. са в размер на 12 434,0 млн. лв., което е 28,0 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП към април 2018 г. бяха в размер на 11 651,7 млн. лева.