МФ

Бюджетният излишък достигна 2 023,8 млн. лв. (1,9 % от прогнозния БВП) през седемте месеца на годината при 1 971,7 млн. лв. (2,0 %) през същия период на 2017 г., показват предварителни данни на МФ.

За първото полугодие бюджетният излишък е 1 713,9 млн. лв. – почти без промяна спрямо същия период на предходната година (1 746,7 млн. лв. )

Премиерът Бойко Борисов коментира тези числа, като традиционно отдаде излишъка на борбата с контрабандата. Но данните показват, че по-голям принос имат ръстът на доходите, някои еднократни ефекти, както и повишаването на осигурителните вноски.

Анализ на данните за първото полугодие

Данните за първото полугодие сочат ръст на приходите с 9.9% спрямо същия период на 2017 г., докато разходите се повишават с 11%.

Постъпленията от ДДС при внос се увеличават с 4.5%, докато ДДС, събиран в страната, нараства с над 10%.

Въпреки по-високите цени на петрола, върху ДДС, събиран при внос, вероятно е повлиял ремонтът в „Лукойл Нефтохим”. Петролът поскъпна от 50-55 долара за барел през първото полугодие на 2017 г. до 70-80 долара през същия период на тази година. В евро повишението е с 15%.

Постъпленията от акцизи нарастват скромно – с 4%. Те се увеличават сериозно по отношение на тютюневите изделия (базов ефект), но при горивата ръстът е с 2%. Цената няма отношение към акциза на горива.

Приходите от корпоративни  данъци нарастват с 8.5%, а приходите от данъци върху доходите – с 9.5%. За последното -голямо значение има кампанията срещу скритото разпределение на печалби (проверките на касова наличност), която дава ефект и през 2018 г.

Приходите от окончателни данъци и данък върху дивидентите нарастват със 73% или 75 млн. лева, което се дължи именно на проверките на касовата наличност.

Основният подоходен данък – върху трудовите възнаграждения, бележи ръст със 12% или 150 млн. лева, което отразява ръста на заплатите и на заетостта.

Най-силен е ръстът на приходите от социалноосигурителни вноски, които се увеличават с 13% общо, за да достигнат 4.65 млрд. лева.  Ако приходите запазят темповете си, до две години приходите от осигурителни вноски ще спорят с ДДС за първото място сред източниците на приходи за държавния бюджет.

Това, разбира се, е само хипотеза, тъй като основен принос за ръста на осигуровките имаше вдигането на вноската за фонд Пенсии с 1 процентен пункт (равно на ръст на осигурителните вноски с 3%, без да се отчита тавана на осигурителния доход). Само от повишаването на вноската бюджетът е получил допълнителни над 120 млн. лева.

При разходите прави впечатление изпреварващият ръст на разходите за заплати (с 11.7%), както и на капиталовите разходи, които се увеличават с 53%.

Данните показват още, че излишъкът по националния бюджет нараства, но има увеличаващ се дефицит по бюджета на еврофондовете – от 31 на 300 млн. лева.

Предварителни данни за седем месеца

Приходите и помощите по КФП към юли 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 22 550,5 млн. лв. (59,0 % от годишния разчет), като спрямо юли 2017 г. се отбелязва ръст от 2 072,9 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2 085,1 млн. лв. (10,6 %), отбелязва МФ.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2018 г. са в размер на 20 526,6 млн. лв., което е 52,2 % от годишния разчет.  Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.