МФ

МФ отчете по предварителни данни силен ръст на приходите през април, в резултат на което бюджетът приключва първите четири месеца на годината с малък излишък. Този ръст само частично се обяснява с постъпленията от концесията на Летище София. От наличните към момента не може да се направят изводи за дали е налице нарастване на данъчните приходи, което би било знак за възстановявяне на доходите или са налице други еднократни постъпления, например, от еврофондове. Реалният ръст на разходите за същия период е с 4 млрд. лева. Предварителните данни за периода януари-април 2021 г. сочат излишък от 115 млн. лева. Постъпленията концесията на Летище София (660 млн. лева) е компенсирала отчетения дефицит към 31 март (619 млн. лева), а за останалото принос има малкият излишък (75 млн. лева), отчетен през месеца. Този излишък може да се дължи и на отлагане на някои разходи след силната критика към правителството.

През първите четири месеца на 2019 и 2020 г. обаче излишъкът бе много по-голям – 2.7 млрд. лева и 1.6 млрд. лева.Приходите, помощите и даренията по консолидирания бюджет към април 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 16 660,4 млн. лв., като спрямо първите четири месеца на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 2 млрд. лева. Данъчните и неданъчни приходи нарастват с 2,3 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. В сумата са включени 660 млн. лв. от първоначалното възнаграждение от концесията на Летище София. Така ръстът на данъчните и неданъчни приходи без концесията е с 1.64 млрд. лева спрямо същия период на 2020 г. Надхвърлени са и приходите през януари-април 2019 г. – с 824 млн. лева като се елиминира еднократният ефект от концесията. При това трябва да се има предвид, че през 2019 г. срокът за внасяне на корпоративни данъци бе 30 март, докато през настоящата година той е 30 юни. Само през април 2021 г. приходите са с 10% над нивото им през същия месец на предкризисната. Това увеличение е впечатляващо, тъй като наличните индикатори все още не показват силно възстановяване на икономиката и доходите. При това крайният срок за годишните данъци по чл. 50 от ЗДДФЛ тази година изтича през май (заради Великден), докато през 2019 г. този срок бе 30 април. Едно възможно частично обяснение е ръст на приходите по линия на еврофондовете – например, през април бяха одобрени 66 млн. евро по REACT-EU. бюджетНа този етап не може да се направи анализ за причините, довели до ръста на приходите през последния месец. Налични са само данните за първото тримесечие. Те показват намаление на приходите от корпоративни данъци със 162 млн. лева, което МФ отдава на изместване на сроковете, а не намаляване на печалбите през кризисната година. Приходите от данъци върху доходите нарастват със 117 млн. лева или с 11.9%. Приходите от данък върху заплатите се увеличават с 9%, което до голяма степен се дължи на ръста на минималната заплата и доходите в бюджетния сектор. Приходите от данък върху доходите на самоосигуряващи се лица или получатели на доходи по извънтрудови правоотношения нарастват с 46% (33 млн. лева) през първото тримесечие, което МФ обяснява с декларираните доходи по чл. 50, а не с текущи вноски. Приходите от ДДС, който е основният източник на постъпления се увеличават по-скромно – с 6.3%, но това са 185,8 млн. лв. Приходите от акцизи обаче намаляват със 115 млн. лева, а и изостават спрямо планираното. Най-много нарастват неданъчните приходи (различни такси, приходи от собственост и др.) – с 252 млн. лева за периода януари-март 2021 г. Разходите по консолидираната програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за периода януари-април 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 16 545 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 12 991,8 млн. лева. МФ обяснява силния ръст на разходите, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към април 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – с увеличените доходи, заложени в бюджета за 2021 г. Предварителната информация съдържа малко числа. Например, посочва се, че са изразходени близо 420 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до април. Без допълнителни подробности се посочват и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, вкл. разходи за ваксини, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекари, специалисти и санитари и др. Също така са отбелязани – отново без числа, и плащанията по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други. Пред депутати от парламента финансовият министър Кирил Ананиев посочи, че пандемичните разходи са 1.345 млрд. лева, число, което съдържа и много разходи, за които коронавирусът е само алиби. Увеличението на разходите спрямо четирите месеца на 2020 г. е с над 27% или с 3.55 млрд. лева. Като добавим разходите за ваксини и за мярката 60/40, които бяха предплатени през 2020 г., то увеличението достига 4 млрд. лева.