Евро

Какво се променя в бюджетната прогноза до 2021 г.

от автор

0 коментара България

Макар да не предвижда промяна на републиканските данъци, средносрочната бюджетна прогноза за периода до 2021 г., която бе обявена за обществено обсъждане от МФ, съдържа някои съществени промени.

Ето какво ни направи впечатление:

Очакванията за ръст на икономиката са по-консервативни, което води до понижаване на номиналната стойност на БВП през 2019 и 2020 г., сравнено с прогнозата, одобрена през декември.

Икономиката ще нарасне с 3.8% догодина и с по 3.7% през 2020 г. и 2021 г. През декември очакванията бяха по-оптистични и се залагаше ръст с 3.9% през 2019 и 2020 г. При това е променена прогнозата за ролята на отделните компоненти на търсенето. Докато потреблението ще бъде главен двигател през тази и следващата година, неговата роля след това ще намалее за сметка на инвестициите.

От декември насам очакванията за ръст на заплатите са се повишили, но заедно с това е повишена и прогнозата за инфлацията.

Същевременно се залагат по-високи данъчни данъчни приходи, особено от преки данъци и осигуровки.

В резултат делът на ДДС в БВП ще достигне 9.5% през тригодишния период (2019-2021) вместо 9.3% през 2019 и 2020 г. Постъпленията от осигурителни плащания ще възлязат на 8.9% от БВП вместо 8.6%, а преките данъци ще бъдат 5.8%, вместо 5.5-5.6%.

Не се предвижда промяна на данъчни ставки, включително се запазва таванът на осигурителния доход. Минималната заплата ще бъде увеличена от  2019 г. на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. – 650 лв. (новото е 2021 г., тъй като досега прогнозата достигаше до 2020 г.). Няма промяна при социалните обезщетения.

Доста сериозно се променят постъпленията от еврофондове, които ще достигнат пика си през следващата година. През 2020 г. и 2021 г. обаче те ще намалеят значително. Така помощите от чужбина по КФП, което включва главно еврофондове ще се понижи от 2.8 млрд. лева на 2.6 млрд. лева през 2020 г. и 2.4 млрд. лева през 2021 г. В сравнение с предходната прогноза от декември, постъпленията от ЕС през 2020 г. се понижават с 300 млн. лева.

Може би най-силно впечатление прави тройното увеличение на средствата за Държавен резерв и военновременни запаси.

Докато в прогнозата за 2019 и 2020 г. се предвиждаше тази агенция да разполага с по 41 млн. лева годишно, новите стойности са съответни 121 млн. лв.  и 91 млн. лева. Това вероятно е свързано с решението за увеличаване на тавана за разходи и ангажименти, взето в началото на годината, за което правителството не даде повече информация.

Освен това има сериозно увеличение на предвидените субсиидии – общо с над 250 млн. лева на година в сравнение с декемврийската прогноза за 2019 и 2020 г.

Увеличени са средствата за БАН, като академията ще разполага през периода 2019-2021 г. със съответно 103 млн., 107 млн., 111 млн. лева годишно вместо първоначалното заложените 88 млн. лева през 2019 и 92 млн. лева през 2020 г.

Бюджетът на Комисията за противодействие на корупцията (създадена по новия закон) е определен на 12 млн. лева или около два пъти повече отколкото бе бюджетът на КОНПИ – институцията, която послужи за гръбнак на новия орган.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *