Борусия

Сергей В., терористът-спекулант, който взриви автобуса на Борусия Дортмунд, едва ли е много изобретателен. Атаката срещу клубния автобус напомня интригата от „Казино роял“. Терористът, чието пълно име полицията не разкрива, се надявал да спечели от взрива. Преди това той взел заем за няколко десетки хиляди евро и купил 15 000 пут опции върху акциите на Борусия. Те му давали право да продаде акциите на клуба на фиксирана цена. Ако клубът бе пострадал и бе изваден от Шампионската лига и акциите се бяха сгромолясали, Сергей би спечелил милиони.
Но атаката, слава Богу, бе неуспешна. Само един играч бе ранен от стъклата. Акциите паднаха със 7% за ден и се възстановиха. Службите бързо проследиха IP адреса, от който са купени опциите (не става ясно как са засекли покупката като съмнителна).

Мнозина си отдъхнаха с облекчение след този случай, а не бива. Ако Сергей В. не беше солов играч, а обучен терорист като тези, които през последните години убиват гражданите на Европа, и ако бе избрал друга цел или поредица от цели, пораженията можеха да бъдат огромни.

Идеята за финансов тероризъм е опасно проста. Тя може да намери последователи и извън кръга на радикалните ислямисти, например, сред прекаляващите с холивудски филми или обитателите на тъмния интернет.

Тя експлоатира една фундаментална слабост на финансовите пазари – засилващият се натиск за светкавична реакция при условия на необратимост на сделките. Ако не реагираш, губиш, ако реагираш, също може да загубиш. Нямаш право на корекция. Ако си купиш фритюрник и размислиш, можеш да отмениш сделката, но не и ако панически продадеш на загуба спестяванията си заради фалшива тревога.
От римското право е известно, че колкото по-слабо е доверието в правните институти, толкова по-силен е стремежът към незабавно изпълнение. Дали борсовите сделки трябва винаги да са безусловни? Достатъчно ли е спирането на търговията?

Дериватите, които Уорън Бъфет нарича оръжия за масово поражение, усилват този ефект многократно. А алгоритмите го доумножават.
Разбира се, има достатъчно сериозни причини борсовите сделки да са неотменими. Те са част от поредица транзакции с много участници, пораждат серия последици и ефекти на богатството, които се разпростират по целия свят от вълни от хвърлен камък. Точно това е и което прави финансовият тероризъм такава заплаха.

Може би юристите трябва да се произнесат дали договорите, сключени в условия на всеобща, съзнателно предизвикана заблуда, могат да бъдат унищожаеми и кой е надделяващият обществен интерес в случая.
Да, това е еретична идея с дълбоки последици. Тя е по-крайна от банкова ваканция, може би само само национализацията я превъзхожда като извънредно събитие. Но ако врагът разполага с ядрена бомба, как иначе можете да го възпрете, освен със собствена ядрена опция?

Печеленето на избори чрез фалшиви новини (политическа технология, която експлоатира друга фундаментална слабост на съвременния свят) също изглеждаше като нездрава конспирация. И мерки, които се смятаха немислими преди години, вече се обсъждат.

Това всъщност не е нова тактика. Още през 17 век в Амстердам са документари уж случайно изпуснати писма на пода на фондовата борса с важни, но фалшиви новини за компаниите. Фактът, че фалшивите новини днес не се третират като заплаха за света на финансите по-скоро се дължи на факта, че в този свят аматьорите като Сергей от Дортмунд не оцеляват дълго.