Димитър Радев

Комплексната оценка на банките – прегледът на активите им и стрес тестовете, приключи в разгара на лятото с добра новина. Българската банкова система е стабилна, а някои банки дори са се презапасили с капитал отвъд границите на разумното. Но има две институции, които ще трябва да увеличат капитала си за всеки случай. Техните имена също не са изненада – ПИБ и Инвестбанк.

Проверката на банките бе поискана, за да се разсеят опасенията, че слабият банков надзор прикрива нарушения в тях. Това бе скъпо упражнение – не толкова заради директните разходи, които бяха платени от банките, а защото неизвестността ги накара да се въздържат от рискове (да пропускат възможности) и да се опитват да увеличат лихвените маржове, което не бе благоприятно за клиентите.

И докато резултатът е в рамките на предварителните очаквания, важният въпрос е как е постигнат той. От отговора зависи и мнението ни за самата БНБ, защото стрес тестът бе преди всичко оценка за това дали централната банка се е разделила с лошите практики от миналото.

Логично бе БНБ да извърши проверката като преследва две цели, които донякъде си противоречат – да дисциплинира банките и да не създава допълнителна паника. За това доколко е изпълнена първата цел можем само да гадаем по размера на обявените корекции и по предстоящите мерки. Втората цел можем да приемем за постигната – включително чрез неясното обявяване на резултатите в почивен ден.

Черна кутия

И така, главният резултат от проверката са необходими допълнителни корекции (провизии и корекции на стойността на активи) в размер на 665 млн. лева. По-голямата част от тези корекции идват от ПИБ – 420 млн. лева, и Инвестбанк – 104 млн. лева. Това не е сумата на установените допълнително нередовни кредити, тъй като допълнителните провизии са различен процент от тях.

От доклада става ясно, че 3.7 млрд. лв. кредити (7.14% от рисково претеглените активи) са прекласифицирани като необслужвани експозиции, което е довело до индивидуално начислени провизии за 474.9 млн. лв. Отделно са начислени провизии на портфейлна база (предимно за ипотечни кредити) за 149 млн. лева и обезценки на активи, които банките са придобили като обезпечения – 41 млн. лева.

Как се е стигнало до този резултат обаче остава неясно. БНБ е изключително пестелива на подробности за причините, довели до тези корекции. Така например тя обяви доста енигматично кои са индикаторите за обезценка – коефициент на покритие на дълга, мерки за въздържане (това са предоговорени, отписани или рефинансирани кредити) и др. От текста все пак става ясно, че основната част от установените провизии са за кредити на предприятия, за които е приложена презумпцията за недействащо предприятие (в такъв случай те трябва да са добре обезпечени, за да не се обезцени кредитът).

Според доклада не са установени „отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции.” Доставчиците на услуги (проверителите – б. а.) не откриха разминавания с приложимата регулаторна рамка при прегледа на всички идентифицирани експозиции към свързани лица”. Това е твърдение, което трябва да бъде защитено по-подробно.

Другият резултат е по линия на стрес тестовете, които в утежнения сценарий са се отразили по-неблагоприятно на някои институции. Две банки (отново ПИБ и Инвестбанк) достигат отрицателен капитал през 2018 г., относително по-слабо се представят Интернешънъл Асет банк и Токуда, които хипотетечно биха паднали под регулаторния минимум. Тези резултати обаче нямат непосредствено проявление, тъй като БНБ прие стрес тестовете само за сведение.

От препоръките към отделните банки се вижда, че има и други забележки, включително към банки, които се представят отлично – например, Уникредит Булбанк трябва да подобри управлението на риска, ДСК – колективното провизиране, а ЦКБ, която почти няма корекции и още няколко банки – бизнес плана и капиталовия план.

Объркване

За разлика от европейските стрес тестове у нас не бяха оповестени подробни резултати по банки. Освен това БНБ не обяви капиталовия недостиг на отделните институции, а т. нар. нетни ПКА корекции (в доклада с индивидуалните резултати) и „необходимост от корекции” и „мерки за покритие с допълнителни капиталови буфери” (в таблицата от прессъобщението). Това доведе до определено объркване, което се дължи на следното:

Нетните ПКА корекции отразяват всъщност провизиите, които банките следва да начислят в резултат на установена необходимост от преквалифициране на кредити и/или доначисляване на провизии. Тъй като проверката е към 31 декември 2015 г., БНБ реши да приспадне от тези провизии вече начислените обезценки, както и печалбата (неодитирана) според отчетите на банките към 30 юни за целите на таблицата, която бе представена на широката публика. За да покаже какъв капитал трябва да осигурят банките, се взема предвид и наличното превишение на капитала преди проверката (на практика почти всички банки отчитаха по-висок капитал от необходимото). Така че обявеното число на капитала, който трябва да осигурят ПИБ и Инвестбанк е с вече приспадната печалба към 30 юни. Имаше неправилни интерпретации по този въпрос.
Вероятно именно заради този начин на представяне (с корекция към 30 юни) банките бяха усърдни да отчитат печалби през първото полугодие.

Контрата остава в БНБ

Остават важни въпроси. Ще се спра на три от тях: Какво ще направи БНБ сега, защо изобщо имаше стрес тестове и как ще се промени поведението на банките?

Не всичко приключва с публикуването на резултатите. Банките тепърва ще отразят резултатите от проверката на качеството на активите (провизиите) в резултатите си към 31 декември 2016 г. Повечето от тях вече са начислили достатъчни обезценки. Освен това те трябва да изпълняват и предписания за промените в процедурите и правилата.

Резултатът от стрес тестовете, за който почти не стана дума досега, няма пряко счетоводно отражение. Но банките, при които има вероятност от неблагоприятно въздействие на евентуални шокове, трябва да одобрят промени в капиталовите планове, включително и ограничения за разпределяне на дивиденти, и някои да формират и капиталови буфери – в срок до 31 декември 2017 г. При необходимост ще се изискват и промени в бизнес моделите на банките.

Това означава, че мерките за намаляване на рисковете в банките (включително такива, които не бяха обявени) ще продължат, макар и не така шумно. Всъщност стрес тестът за БНБ не е свършил.

Със сигурност ще се промени и поведението на банките. Въздишката на облекчение, че само две от тях имат проблеми, които са управляеми, не означава, че банките ще разхлабят масово стандартите за кредитиране. Това едва ли ще се случи, още повече, че предстоят и други проверки. Но неизвестността пред тях намалява и няма да им се налага с всички сили да се опитват да поддържат лихвените маржове – често с риск от загуба на клиенти.

Така че краят на стрес тестовете е добра новина за клиентите, които може да очакват по-изгодни лихви.

[textblock style=”2″]За разлика от големите европейски вестници, които подложиха на критичен разбор резултатите от стрес тестовете, проведени от ЕБО, българските медии с много малко изключения се задоволиха да преразкажат съобщението на БНБ. Това не бе лишено от грешки, за което обаче вината е преди всичко на централната банка. Тя не само не направи пресконференция, но не проведе никаква предварителна разяснителна кампания. Да, ЕЦБ и Европейския банков орган не проведоха пресконференция тази година, но това са поредните им стрес тестове. В предишни години имаше закрити брифинги, както и разяснителна кампания – включително чрез инфографики и видеа. Журналистите у нас бяха оставени сами да разбират какво е CET1 или капиталов буфер и каква е разликата между корекции и обезценки.[/textblock]

Статия за в. СЕГА