Новини, Медии

Решението на правителството да възложи на Български пощи ЕАД да се заеме с разпространението на печатни издания събужда едновременно надежди и опасения.

Приетата в спешен порядък мярка е доста неясна. Тя идва в отговор на критики от „Репортери без граница“ и е възможно да няма други последици освен медиен шум. И макар да е положително, че премиерът Бойко Борисов реши да реагира на задълбочаващите се проблеми в медиите, част от които е монополизацията на разпространението, намерението крие проблеми и съмнения.

Накратко: В решението на правителството се казва, че „Български пощи” ЕАД ще извършва дейността по разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната. Възлага се на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предприеме необходимите действия включително законови промени.

Възлагането на дейността на пощите е странно, тъй като разпространението на печатни издания и сега е вписано в техния предмет на дейност и те извършват доставките по абонамент. За да започне продажбата на вестници и списания на гишетата в пощенските станции, също не е необходимо решение на правителството, така както то не е било необходимо, за да продават пощите талони и дори козметика. Единствената причина МС да взема подобно решение е, ако се предвижда САМО „Български пощи“ да може да извършва логистиката и разпространението на печатни издания. Но в прессъобщението пише: Това дава възможност за диверсификацията на разпространението, без да се ограничава конкуренцията. Премиерът Борисов, от друга страна, коментира: „Нека „Български пощи“ да отговарят за разпространението на вестници до пунктовете на продажба, а не да оставяме тази дейност на частници“.

Това може да означава няколко неща:

– възлагане на сравнително по-непечелившата логистична дейност на Български пощи, но не и на самата продажба в крайните пунктове;

– създаване на монопол в цялото разпространение на печатни издания;

– нищо ниво.

Най-вероятно е първото. Предвид високите отстъпки за разпространение, дейността е ключова за оцеляването на печатните издания. Въпреки че съобщението предизвика множество реакции от типа „Кой чете хартиени вестници“, разпространението е важно за малките населени места с предимно възрастно население, което се информира основно от радиото и телевизията и от малкото достигащи до тях печатни издания. В повечето села и малки градове, например, се доставят (в най-добрия случай) само „Телеграф“, „Труд“, „24 часа“ и т. нар. жълти вестници. Как „Български пощи“ ще промени това, не е ясно.

Също така следва да се отбележи, че идеята не е нова. Тя е била предлагана още през 2001 г. (при други икономически условия). През май миналата година премиерът отново заговори за възлагане на разпространението на пощите. Монополът в разпространението, за което се смята, че се контролира на 80% от свързаните с Делян Пеевски „Експрес логистика и дистрибуция“ и „Национална дистрибуция“ (бившето „Братя Герини“), често е посочван като проблем от различни организации, включително „Репортери без граница“. Доставката на изданията до отдалечените места обаче е по-скоро губеща поради малкия обем и високи разходи (освен ако не се комбинира с друга дейност). От такава гледна точка прехвърлянето на дистрибуцията на „Български пощи“ може да не е толкова лоша. На само  ако се аргументира и ако целта не е държавата да поеме загубите.

Зад решението на правителството обаче няма сериозни аргументи, нито икономически анализ. Единственото пояснение дойде от министерството на транспорта, на което е възложено да проучи законовите основания. Според министерството „Български пощи“ ще предложат еднакви критерии за всички издатели (дали това означава, че сега е налице дискриминация?).

Налице са обаче поне два проблема. Педложението трябва да бъде съобразено с пресния Закон за публичните предприятия – доста пожелателен, както вече писахме, но все пак закон. Според чл. 6 от него стопанска дейност на държавните фирми се извършва при равни условия с другите икономически оператори и не се допускат злоупотреби с монополно или господстващо положение или нелоялна конкуренция. На публичните предприятия може да се възлагат и „задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика“ – в рамките на техните компетенции или по ред, определен със закон. Тези задължения и условията за изпълнението им се публикуват на  интернет страницата на Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата АП). В този случай разходите на публичните предприятия, в изпълнение на задълженията могат да се финансират от бюджета.

Доколкото правото на информация е основно право, а разпространението на вестници е тясно място, правителството вероятно ще направи опит да го обоснове като обществена услуга. Но за да е оправдана  държавната помощ, е необходимо да се гарантира, че няма да има прехвърляне на губещата дейност на държавното предприятие и чрез него – на данъкоплатците. Това предполага да се изследва цялата верига на доставките, от издателя до крайния пункт за продажба.

Нещо повече. Един такъв анализ трябва да включва и пълен преглед на жизнено важни услуги, чието осигуряване в малките населени места е проблематично поради невъзможността да се постигне ефективен мащаб. И друг път съм писала, че чрез пощите може да се извършват  дори продажба на медицински консумативи и елементарни лекарства, за да не се налага жителите на селата да пътуват до града за един аналгин. Те могат да поемат по възлагане извършването на елементарни административни услуги (например, от земеделските служби) – така както НАП успя да договори подаването на данъчни декларации.

Съобразяването с обществения интерес и със съществуващото законодателство – включително за защита на конкуренцията и правилата за държавна помощ, е отличителна черта на професионалното държавно управление. Останало са трикове, които изглеждат хитроумни само в тесен кръг.