130 страни, обединени в т. нар. Приобщаващ формат на ОИСР, постигнаха споразумение за промяна на ключови принципи за международно данъчно облагане. Споразумението, подкрепено и от България, предвижда нови правила за определяне на мястото за заплащане на данъците и въвеждане на глобален минимален данък от 15% за транснационалните компании. Политическо споразумение по този въпрос бе постигнато на срещата на Г-7 през юни.

Това е резултат от продължителни преговори в рамките на проекта BEPS и по-конкретно неговата Мярка 1, която е насочена към предизвикателствата за облагането, възникнали в резултат на дигитализацията. Споразумението от 1 юли урежда принципните положения по първи и втори стълб на тази мярка, съответно преразпределението на правата на облагане и глобалния минимален данък. Окончателните детайли ще станат ясни през октомври. Банките и другите регулирани финансови услуги, както и добивните компании са изключени от стълб 1, като първото бе настояване на Великобритания.

Очаква се по първия стълб да бъдат преразпределени между страните постъпления от 100 млрд. долара, а по втория ще бъдат осигурени 150 млрд. долара годишно. Споразумението ще влезе в сила от 2023 г., за да има време за необходимите ратификации.

Първи стълб

Неговата цел е държавите да получават част от доходите, които се генерират по място на потребление. В първоначалния вариант това бе формулирано като облагане “на база взаимодействие и ангажираност с  потребителите”. Това е истинска революция в облагането, тъй като променя принципите, според които се определя правото на страните да налагат данъци. Досега това бе обвързано с място на установяване или място на стопанска дейност (фабрика, офис, служители), занапред ще зависи от виртуалното присъствие в дадена страна. Именно това бе обосновката на дигиталните данъци. Новите правила признават значението на нематериалните активи и ролята на потребителите за генериране на стойността.

Стълб 1 ще се отнася до мултинационалните компании (МНК) с глобален оборот над 20 милиарда евро и рентабилност над 10% (т.е. печалба преди данъци), без банки и добивни компании. Прагът на оборота ще бъде намален до 10 милиарда евро след 7 години.

Приходите ще се отнасят към страните, където се използват стоките или услугите (пазарни юрисдикции). За да се улесни прилагането на този принцип, ще бъдат разработени подробни правила за определяне на източника на дохода за конкретни категории сделки. В резултат между 20-30% от остатъчната печалба (печалбата, надвишаваща 10% от приходите), ще бъде разпределена за тези пазарни юрисдикции. Според неофициални оценки България ще получи около 30 млн. евро годишно.

Предвижда се разпределяне на част от приходите (сума А) на държавата на потребителя, когато обхванатата МНК получи поне 1 млн. евро приходи от тази юрисдикция. За по-малки юрисдикции с БВП по-нисък от 40 млрд. евро правото на данъчно облагане (т. нар. данъчна връзка) започва от 250 000 евро. България е в първата група.

Предвидени са още правила за елиминиране на двойното облагане, пренасяне на загуби, както и препоръчителни, но все още неясни правила за печалби, свързани с  маркетинг и дистрибуция (marketing and distribution profits safe harbour).

Договорено е едностранно въведените дигитални данъци да бъдат премахнати, което бе настояване на САЩ.

Втори стълб

Вторият стълб въвежда глобалният минимален данък печалба от 15%, но в сравнително ограничен обхват. Той включва две взаимосвързани правила – Глобални правила за борба със свиването на данъчната основа (GloBE):

  • Правило за включване на дохода (IIR), което налага допълващ данък на предприятие майка по отношение на обложените с ниска ставка доходи на негови дъщерни дружества;
  • Правило за облагане с данъци (UTPR), с което ще се отказва приспадане на данък или изисква еквивалентна корекция до степента, в която обложеният с нисък данък доход не подлежи на облагане съгласно IIR. В първоначалния проект от 2019 г. бе записано, че обложени с нисък данък плащания към свързани лица не се приспадат или се облагат при източника. Беше предвидено още едно правило (на превключване), което се отнасяше до методите в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

Минималната ставка от 15% се отнася именно за тези два компонента и означава, че ако мултинационалните компании все пак се възползват от ниски ставки, тяхната страна може да изиска разликата до 15%.

В допълнение, Правилото за облагане с данъци при източника за доходи в рамките на групата (STTR), ще позволи на държавите по източник на дохода да налагат ограничено данъчно облагане върху определени плащания, например, на лихви на свързани лица, облагани с ниска ставка.

Правилата на GloBE ще се прилагат за МНК, които надхвърлят прага от 750 милиона евро в съответствие с Мярка 13 (отчитане по държави). Държавите могат да изберат да прилагат правилото IIR към МНК със седалище в тяхната държава, дори ако те са под прага. Извън обхвата са компании със значително присъствие в дадена държава (например, ако притежават заводи и други активи). Държави, международни организации, организации с нестопанска цел, пенсионни фондове или инвестиционни фондове са изключени.

Страните от Приобщаващия формат (като България) не са задължени да приложат GloBE, но трябва да приемат прилагането им от останалите държави и всички договорени принципи, тоест трябва да приемат, че например, САЩ или Русия ще обложат поделенията на своите компании с допълващ данък. Но трябва да се има предвид, че наскоро Европейската комисия обяви график, от който става ясно, че тя планира да въведе чрез директиви договорените мерки срещу избягване на плащането на данъци и ерозията на данъчна основа (засега са обявени конкретни намерения за директива за фиктивните компании – ATAD3). Три страни от ЕС не са подписали документа на ОИСР и преговорите с тях по новата директива ще бъдат трудни. Ще напомним, че ЕК веднъж вече не успя да постигне нужното единодушие по данъчни въпроси, когато предложи въвеждане на дигитален данък през 2019 г.

Това означава, че българското законодателство ще зависи както от окончателното споразумение в рамките на ОИСР, така и от действията на европейските институции с право на законодателна инициатива. До този момент не е изразявана никаква позиция от българското правителство, МФ или друга институция по тези въпроси.

Споразумението по Мярка 1 е част от поредица действия в рамките на BEPS – инициативата на ОИСР срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в страни с ниски данъци. То трябва да се разглежда в комплекс с останалите мерки – като например, облагане на чуждестранните контролирани дружества, трансферно ценообразуване, хибридни несъответствия, които вече са част от българското законодателство, както и във връзка със Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.