когнитивен

Човешкият мозък няма безгранични способности. Когато се концентрирате върху даден проблем, вероятно забравяте други задачи, например, да изведете кучето на разходка. Затова хората, които използват мобилни телефони зад кормилото, шофират по-зле.
Когнитивният капацитет е ограничен ресурс.
Това разбиране може фундаментално да промени начина, по който мислим за бедността, според ново изследване, публикувано в Science
Бедността налага толкова масивен когнитивен товар върху бедните, че им оставя малко капацитет да мислят за нещата, които могат да ги направят по-богати – като да повещават вечерно училище, да търсят нова работа или дори да си плащат сметките навреме.
Да бъдеш беден е равнозначно на ментален товар, близък до загубата на 13 точки от IQ коефициента на човек.
В серия експерименти изследователи от Принстън, Харвард и Университета Уоруик, хората с нисък доход, които са настроени да мислят за финансови проблеми, се справят по-зле със серия когнитивни тестове и понасят ментален товар, което съответства на загуба на съня. Изразено по друг начин, това е равно на разликата в когнитивните умения, която обикновено се наблюдава между хронични алкохолици и нормални възрастни.
Изследването подкопава теорията, че бедните са длъжни сами да се извадят от това състояние. Да бъдеш беден, според авторите означава, „да се справяш не само с недостига на пари, но и със съпътстващия го недостиг на когнитивни ресурси”. Според един от авторите на това проучване, професорът от Принстън Елдар Шафир, бедните живеят в постоянна оскъдица, една инвалидизираща среда. Шафир, който е един от най-известните представители на поведенческата икономика, заедно с друг участник на това проучване – Сендхил Мулeнатан, е автор на книга, която ще бъде публикувана следващата седмица (Scarcity: Why having too little means so much).
Това, което проучването описва, не е стрес, а и последното в малки количества има положителен ефект. Не са отчетени типичните показатели на стрес, като повишено кръвно налягане.
Изследването се състои от два набора експерименти. В първия, около 400 произволно избрани хора в мол от Ню Джърси, са били запитани как биха реагирали, ако тяхната кола има нужда от ремонт за 150 долара или за 1500 долара. Биха ли платили целия ремонт, ще вземат заем или ще отложат ремонта? Доходите на анкетираните варират от 20 000 до 70 000 долара годишно.
Преди да отговорят те са попълнили серия тестове (например, с геометрични фигури и числа), измерващи когнитивните им способности. В лесния сценарий (150 долара), субектите, класифицирани като бедни и богати, се справят еднакво добре с тези тестове. Но бедните имат много по-лош резултат при хипотетичен ремонт от 1500 долара. Простият въпрос, който ги кара да мислят за финансов проблем намалява умствения им капацитет. И това се случва с хора, които не са съвсем изпаднали, а такива, които посещават мола всеки ден.
Във втория експеримент, изследователите откриват подобни резултати, когато работят с група фермери в Индия, които са изложени на естествен годишен цикъл от бедност и богатство. Те получават 60% от годишния си доход накуп, след като са прибрали реколтата от захарна тръстика. Тогава, за кратко, те са относително богати. Преди да приберат реколтата, те демонстрират подобен дефицит на умствени способности като бедните посетители на мола.
Дали обаче причинно-следствената връзка не трябва да се обърне? Възможно ли хората да се справят по-зле на тестовете не защото са бедни, а са бедни, защото са справят по-зле. „Данните не се отнасят за хора, които които са бедни по принцип, а са хора, на които се случва да имат финансови проблеми”, обяснява Шафир.
Политиците са склонни за оценяват успеха на програмите за бедни, като измерват как те се справят финансово. Но бедността има ефект върху целия живот – хората в нужда са по-склонни да забравят, по-нетърпеливи са, обръщат по-малко внимание на децата и имат проблеми със самоконтрола, обяснява Шафир пред The Atlantic.
На макро ниво това означава, че по време на рецесия губим голяма част от когнитивните си способности.

В друго изследване от миналата година Шафир, Ша и Мулeнатан обясняват защо бедните често вършат неща, които са против техните дългосрочни интереси, като това да играят комар и да затъват в дългове. Според тях непосредствените проблеми ангажират вниманието и те дори не забелязват другите си проблеми, дори когато са по-важни. Те правят малък експеримент, като помолили доброволци да решат прости задачи. Бедността е симулирана като на някои играчи се дават по-малко ресурси. „Бедните“ обръщали повече внимание на текущия етап, отколкото на бъдещите, включително като заемали повече ресурси от следващите етапи. Изводът е, че бедността приковава вниманието към спешните проблеми и отклонява регурс от важните въпроси.

Елдар Шафир, който работи в сътрудничество с Нобеловия лауреат и един от най-значими живи учени с принос към икономиката Даниел Канеман, има редица изследвания в областта на вземането на решения, ролята на контекста, както и т. нар. парична илюзия.