ББР

Сблъсъкът за контрола върху Българска банка за развитие се ожесточи, след като смяната на членове на Надзорния съвет бе осуетена с процедурни хватки.
Министърът на икономиката Кирил Петков блокира дейността на Надзорния съвет на банката, като уволни двама от членовете му, без да чака одобрение от БНБ за новите. На поста си остава само председателят на НС Стамен Янев, който бе преназначен като шеф на БАИ. От днес банката няма да има опериращ надзор, докато БНБ оцени дали са подходящи предложените нови членове, каза министърът.
До този ход се стигна след като БНБ не се е произнесла по предложените нови членове на Надзорния съвет, защото таксата за разглеждане е платена от лична сметка. Двамата членове на Надзорния съвет – Митко Симеонов и Велина Бурска, са блокирали плащането от сметка на ББР, твърди Кадиев (такова плащане би трябвало да става с подпис на някои от директорите, но изглежда те също не съдействат).
Кирил Петков е уволнил двамата членове на Надзорния съвет и по този начин банката остава да работи без надзорен съвет, каза той по време на публично изслушване. Той обяви двамата нови членове на надзора – Васил Щонов (негов предшественик при втория служебен кабинет на Плевнелиев) и Валентин Михов, и двамата кадри на McKinsey.
Двамата настоящи надзорници не се явиха и на изслушването и вероятно се опитват да печелят време. Но БНБ няма да успее вечно да отбягва проблема. Кирил Петков съобщи още, че е внесен нов устав, който предвижда таван на кредитите от 5 млн. лева. БНБ трябва да го одобри или отхвърли, тоест въпросът отново се отнася към централната банка.
По време на изслушването на министъра направи впечатление и твърдението, че от 1.9 млрд. лева, дадени към частни клиенти извън банковия сектор, 1.8 млрд. лева са в Топ 20.
Това обаче противоречи на предишната информация, че 8 клиента са получили заеми за 940 млн. лева. Излиза, че други 12 са получили заеми за 860 млн. лева или средно над 70 млн. лева. А справката с 8-те най-големи клиента включваше кредити над 60 млн. лева. Изглежда информацията не е била пълна или има друг проблем с нея.

Какви са вариантите за развитие на този казус:
Преди всичко нека уточним защо е важна смяната на Надзорния съвет. Без него не могат да бъдат сменени директорите на банката (Николай Димитров, Панайот Филипов и Живко Тодоров). Освен това, според устава на банката всеки кредит на стойност над 5% от нейния собствен капитал подлежи на одобрение в надзорния съвет.
Първият сценарий е някой от директорите на банката все пак да подпише за заплащането на надзорната такса и БНБ да одобри предложените от министъра нови членове на Надзорния съвет. Ако това не бъде направено, въпросът е дали ще се стигне до вписване в Търговския регистър само на уволнението на членовете на НС.
Въпреки думите на Кирил Петков, смяната на членовете на НС, както и промяната на устава на банката биха имали сила не „от днес“, а след вписването. Не е изключено блокиране, макар това да изглежда доста крайно. В момента действа старият устав, според който промяна на Надзорния съвет изисква решение на Общото събрание, свикано в тримесечен срок. Именно, за да преодолее тази пречка, МИ прие дарените осем акции на Банка ДСК и сега банката вече е 100% собственост на държавата. Но тя още не е ЕАД и не е променен уставът й (формално основание). От друга страна, вписванията в Търговския регистър се правят от представляващите банката или от упълномощен от тях адвокат. Те ще бъдат задължени да заяват за вписване освобождаването на членовете на Надзорния съвет. Но след блокирането на одобряването на нови членове, не може да се предполага, че и това ще мине гладко.
Вторият сценарий, следователно, е банката да остане блокирана поне за два месеца. След 11 юли обаче ще има действащ парламент и той може да промени Закона за ББР (в който, например, пише, че системата за управление е двустепенна).
Възможно е и друго развитие, ако Банков надзор на БНБ (или ЕЦБ) се намеси. В случая с ББР може да се говори за два вида нарушения – първото е отклонение от целите (да кредитира МСП и икономическото развитие), което е политически въпрос. Второто е евентуално нарушение на банковите изисквания и по-специално изискванията за концентрация на кредити. Икономическата свързаност е трудна за доказване, а Кирил Петков се позова единствено на медийни публикации в твърдението си за свързани фирми, чиято обща експозиция евентуално надхвърля праговете по Регламент 575. От данните за кредитите, които МИ изнася може да се направи извода, че министерството не разполага с достатъчна информация. Единствено БНБ може да се произнесе по този въпрос. В допълнение, по отношение на ББР има още едно условие в нейния устав, което е доста любопитно – това е забраната да се отпускат кредити на лица с неустановен краен собственик. По принцип нито една една банка не може да прави това на основание ЗМИП. Но отново е необходимо по-задълбочено проучване, което е в правомощията на БНБ и ДАНС.

Ако трябва да се обобщи, скорошна развръзка по случая ББР не се очертава.