Франкфурт

През тази година Брюксел може да отчете Голям шлем в регулациите на финансовия сектор. Без да достига до праймтайма и първите страници на вестниците, както когато през 2009 г. се опитваше с ефектни ходове да реагира на финансовата криза, ЕС прие поредица нови правила, които ще увеличат разходите за спазване на законодателството, а в някои случаи ще намалят приходите и печалбите на банките. Това е така, защото новите правила отворят сектора за повече конкуренция, като същевременно повишават капиталовите изисквания.

В голямата си част промените са в обществен интерес, те защитават потребителите и вероятно ще дадат тласък на иновациите, защото позволяват на финтех компаниите да навлязат в територия, досега запазена за банките. Но мнозина се питат дали мярата не е надмината и готов ли е секторът да обработи толкова много изменения за толкова кратко време.

Освен регулативна тежест, новите правила ще променят и отношението на банките към риска и може да ги накара да съкратят някои експозиции.

Всичко това засяга и българските банки, както и голяма част от останалия финансов сектор.

Трудно е да се подредят по важност тези изменения, но може би най-важните са две – новата платежна директива (PSD2) и МСФО 9 – Финансови инструменти.

Новият Международен стандарт за финансово отчитане замества МСС  39 и ще накара банките да признават загуби от обезценка по кредити и други финансови инструменти на много по-ранен етап. Ако досега това се случваше при просрочия по кредита, нарушаване на условията по договора или друго неизпълнение, сега ще важи моделът на очакваните загуби по финансови инструменти. Това означава, че още при отпускането на кредита банките ще залагат бъдещата обезценка на базата на риска да не получат изцяло договорените погашения (който риск е калкулиран в рисковата премия).

Освен това стандартът изисква банките да оценяват влиянието на икономически промени върху своя бизнес модел, портфейли и капитал, като преценяват различни сценарии.

Основният резултат от стандарта е, че той ще увеличи провизиите, които банките заделят в първата година на прилагането му. Първоначалната оценка на Deloitte, базирана на анкета от 2014 г., сочеше ръст на провизиите за кредитни загуби с 50% в сравнение с МСС 39.

Оценката на Европейския банков орган от лятото на 2017 г. е по-скромна. Според институцията очакваното увеличаване на провизиите при новия подход е с 13% спрямо текущото ниво. А капиталът от първи ред (CET1) се очаква да се понижи с не повече от 0.45 процентни пункта. По-малките банки, които обикновено използват стандартизиран подход за измерване на кредитния риск, очакват по-голямо влияние върху капиталовата си адекватност.

Според оценка на McKinsey новите правила ще накарат банките да се насочат към сектори, които са по-устойчиви по отношение на икономическия цикъл и ще ги накара да избягват необезпечени и по-дългосрочни заеми (защото колкото по-дълъг е срокът, толкова по-голям е рискът от кредитно събитие). Това означава, че те ще бъдат по-внимателни към дългосрочните жилищни ипотеки, както и към неопезпечени сделки за проектно финансиране.

МСФО 9 се прилага задължително от януари 2018 г., като засяга не само финансовите институции, но и предприятия от нефинансовия сектор, ако работят с финансови инструменти. Първите отчети на българските банки за януари не показаха силен ефект, но от обобщените данни трудно могат да се направят изводи.

Също толкова важен е Законът за платежните услуги и платежните системи (ДВ, бр. 20 от 6 март 2018 г.). Една от големите промени е, че платежните оператори вече могат директно да плащат на търговците от банковите сметки на потребителите, което отваря вратата за конкуренти.

Новата Директива за платежните услуги (2015/2366) беше предложена от ЕК през 2013 г. и е в сила от 13 януари тази година. Тя въвежда два нови вида платежни услуги – по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка.

В първия случай имаме директна връзка между  сайта на търговеца и платформата на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на потребителя  чрез приложен програмен интерфейс (API). Потребителите получават възможност да пазаруват онлайн, дори и да нямат платежни карти.

С директивата се въвежда доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка (Account Information Service Provider), който позволява да се събира информация за сметките на едно място. Тези доставчици ще могат да предлагат на клиентите на една платформа достъп до сметките им в различни банки онлайн чрез съответни онлайн платформи (при изрично съгласие на клиента).

Доставчикът на услуги по иницииране на плащане подлежи на лицензиране като платежна институция, а доставчикът на услуги по предоставяне на информация за сметка е на регистрационен режим.

По този начин банките могат да се лишат както от бизнес, така и от много ценната за тях информация за движенията по сметките на потребителите.

Банките също така се притесняват, че отварянето на техните системи към финтех компании може да увеличи измамите с парите на клиентите. На 27 ноември Европейската комисия прие технически стандарти за идентификация на клиентите. Малко или много описаните механизми (пароли, електронен подпис, динамичен код, новото са биометрични данни) вече се ползват в практиката.

Рискът от съдебни дела в случаите на пробив в системите, изтичане на лични данни и кибер измами обаче е по-висок от всякога. За това допринася и регламентът за личните данни (GDPR), който заплашва всеки бизнес с огромни глоби при злоупотреби с лични данни, а банките са особено уязвими. Както и много от останалите промени той изисква координация между отговорните за бизнес процесите, регулативния контрол, управлението на риска, ИТ сектора и т.н. и наслагва още едно ниво на бюрокрация и допълнителни разходи.

От началото на годината финансовият сектор и по-специално инвестиционните посредници са затруднени от още една директива и съответния й български закон. Става дума за директивата за пазарите на финансови инструменти – Markets in Financial Instruments Directive (MiFID), която, както и платежната директива е второ преработено и допълнено издание. Отново заради кризата.

MiFID II или Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, са въведени у нас със Закона за пазарите на финансови инструменти в началото на февруари 2018 г.

Директивата изисква повече прозрачност и подробно запознаване на непрофесионалните инвеститори с рисковете, но по всеобщо мнение е трудна за приложение и ще увеличи сериозно разходите на финансовите компании.

Законът и директивата, например, изискват посредниците да документират предоставените съвети, да имат политика за изпълнение на нареждания, да записват телефонни разговори, срещи, електронна кореспонденция, които могат до доведат до сключване на сделки и т.н. Записите за имейли, телефонни разговори и т.н. се пазят минимум 5 години по леснодостъпен начин, който не може да бъде променян или заличен.

Въвеждат се и нови изисквания  за оповестяване на информация, консолидиране на данни и докладване на сключените сделки с финансови инструменти.

И  това не е пълният списък на нови регулативни изисквания, пред които е изправен финансовият сектор. Както по-голямата част от бизнеса той ще трябва да промени изцяло правилата и процедурите заради две много големи промени, наложени от ЕС – новите правила за защита на личните данни (споменатия GDPR) и мерките срещу изпиране на пари (AML), които в момента се гледат в парламента. Тяхното отражение върху финансовия сектор е особено сериозно. При това споменатите регулации отправят противоречиви изисквания – докато GDPR изисква да се събира колкото може по-малко информация и да не се пази след приключване на правоотношението с клиента, по закона за мерките срещу изпиране на пари, а отчасти и по MiFID се изисква събиране на повече данни за клиентите. Компаниите ще трябва да преценяват във всеки случай кой закон има приоритет.