Галата

България може да изнася природен газ, заяви премиерът Бойко Борисов на 3 декември, когато правителството реши да даде още две концесии за търсене на газ и нефт в Черно море („Силистар” и „Терес”). На следващото заседание той вече планира хъб край Варна, който да поеме газа от новооткритите находища заедно с доставките от Русия.

С приемането на това решение се подлагаме на огромен натиск, коментира Борисов. Нашите огромни проблеми, на предишното правителство, дойдоха след като пуснахме на концесия добива на газ в акваторията на Черно море – „Хан Аспарух“, лансира хипотеза премиерът.

„Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България”, обърна се Борисов към министрите. Той прогнозира поевтиняване на тока, след като бъдат построени парогазови централи.

„След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим – и евтино електричество, евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ“, прогнозира Борисов .

На Ловеч – Ъглен, имаме 10 милиарда кубика, открити, готови за експлоатация, твърди още той. Според него местният добив от „Галата” („едно мъничко находище”) вече осигурява 10 на сто от потреблението.

Борисов се позовава на проучвания на БАН, много надежди се възлагат и на факта, че в румънски води, близо до най-обещаващия блок „Хан Аспарух”, вече бяха установени до 84 млрд. куб. метра. Други черноморски страни, включително Турция, също имат своите оптимистични прогнози за намиране на газ и нефт в Черно море.

Реални ли са тези прогнози?

Дълбочинните проучвания за газ в Черно море се интензифицираха едва през последните години, а големи надежди се възлагат и на находището край Девенци (и споменатато Ъглен, Ловешко). Засега обаче основният доставчик на газ е „Петрокелтик” (преди Мелроуз”). Находищата, от което тя добива газ нямат дълъг живот, така че твърдението за 10% обезпеченост с местен добив в момента  подвеждащо. През 2012 г. местният добив достигна 12.8% от потреблението като бяха добити 336 млн. куб. метра. Но оттогава делът спада (6.9% през 2013 г. и 4.6% през деветмесечието на тази година по данни на „Булгаргаз”).

карта газ

Каварна и Галата

Всичко това изисква време, а като се изключи находището край Девенци повечето сондажи още не потвърждават прогнозите. Използват се само няколко находища, най-голямото е на ирландската „Петрокелтик” (през 2012 г. тя придоби „Мелроуз”). Компанията възобнови добива на газ от Галата миналата година, като продължава добивът от двете други находища – Калиакра и Каварна, където се твърди, че има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем би стигнал за около 10 години при сегашния добив, но продължават проучванията в района. Според „Булгаргаз” обаче в блок Галата, поле Каварна и поле Калиакра общият обем е 1,7 млрд.куб.м., като добивът ще намалява с изчерпване на находищата (поради намаляване на пластовото налягане).Галата

Миналата година бе решено да се консервира първоначалният блок Калиакра – 1, който е изправен пред предизвикателства, свързани с третирането на водата, като ще се използва иновативен подход. В полето Каварна – Изток е открит газ през 2010 и то съдържа 9,6 млрд. куб. фута запаси. Планира се експлоатацията да започне през второто полугодие на 2015 г. Находището „Камчия“ изглежда съдържа предимно вода.

Газ край Девенци и Ловеч („Койнаре”)

В близките години това е най-перспективното находище.
Между Червен бряг и Луковит, до село Девенци и на няколко други места в района, американската фирма Direct Petroleum Exploration през 2008 г. откри големи находища. През 2011 г дейността й в България бе поета от ТransAtlantic Petroleum от Далас, САЩ. През 2012 г. тя получи концесия за добив на сушата за кладенеца Девенци – Р1, който е на дълбочина 4 километра.

Имаше редица пречки пред започването на добива – първо, защото забраната за добива на шистов газ, включи за известен период през 2012 г.  и добива на конвенционален газ. Имаше и спорове във връзка с това дали да се продава единствено на Булгаргаз. Все още не е изграден газопровода, който да свърже находището с мрежата на „Булгартрансгаз”. Досега компанията е добила малки количества, които е продала като компресиран газ.

Очакваните количества според одобрено инвестиционно предложение от страна на Министерството на околната среда и водите са до 36 млрд. куб. метра.

Според „Булгартрансгаз” ЕАД очакваните годишни количества за добив са до 1 млрд. м³ като в прогнозата за добив са включени 800 млн. м³ за 2015 и по 1 млрд. м³ след 2015 г. Планира се добивът от новите залежи да започне в началото на 2015 г. и така през 2016 г местното производство да достигне 1.5 млрд. куб. метра. Това означава, че в близко бъдеще България може да задоволява сама от една трета до 50% от цялото си потребление.

Тъй като разрешенията са допълвани и става дума за няколко находища, информацията е малко объркана.

Според отчета на „Дайрект Петролиъм България” за миналата година, находищата са три: „Койнаре” (блок Девенци-1), което е първото открито находище с издадена концесия, новооткритото находище Етрополска аргилитна формация (преди Блок А-Ловеч) и блок-13 Ъглен, който се проучва, но преди там е имало добив. Доказаните залежи в Койнаре са 2.15 млрд. куб. метра, а вероятните –5.74 млрд. За Етрополската формация са утвърдени запаси от 2 млрд. куб. метра и вероятни прогнозни запаси от 10 млрд. куб. метра.

От отчетите на „ТрансАтлантик” разбираме, че за блок „Девенци Р-2” вече са получени почти всички разрешения. Там като партньор е привлечено дружеството Койнаре Дивелопмент, собственост на кипърска офшорка със същото име. Това дружество ще финансира 75% от разходите в размер на 40 млн. долара в замяна на дял от 50% в предприятието. За Етрополската формация („ТрансАтлантик” я нарича област „Стефанец”) се разчита на LNG Energy, като там допълнителните разходи за 12.5 млн. долара.

„Хан Аспарух

Хан АспарухГолямата надежда е именно този блок. Консорциум между френската компания „Тотал“, испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, получи разрешение за проучване през 2012 г. срещу 96 млн. лева. В съседство, на около 20 км е румънският блок Нептун, където вече е намерен газ (до 84 млрд. куб. метра). Засега няма нищо сигурно за потенциала на „Хан Аспарух. Говореше се за количества между 100 и 500 млрд. куб. м – оценка, която изглежда твърде висока на фона на прогнозите за Нептун. През май 2014 г OMV информира акционерите си, че запасите на газ в българския блок на Черно море вероятно ще са около 100 млрд. куб. метра.

През зимата OMV приключи сеизмичните изследвания на „Хан Аспарух по 3D технология върху половината от блока. След това „Тотал” обяви, че ще започне сондажите през второто полугодие на 2015 г. Този сондаж ще е на 2 км под вода и на 4 км дълбочина. От първоначалния старт са необходими от 5 до 10 години, за да се стигне до потенциален търговски добив, коментираха от Total.
Все пак OMV твърди, че добивът на газ може да започне дори през 2017 г.

 „Силистар” и „Терес”

Правителството обяви на 3 декември конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в две площи, разположени в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море – Блок 1-14 „Силистар” и Блок 1-22 „Терес”. Потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години. За блок „Силистар”, който е с площ 6893 кв. км, се дължи годишна такса в размер на 275 720 лв., е посочено в условията на конкурса. Дължимата такса за блок „Терес” с площ 4032 кв. км е 161 280 лв. за година.

И за двете находища това е втори опит. През 2011 г. „Ледербел БГ”, в която участва Красимир Георгиев (7М, „Фронтиер”) получи разрешение за проучване на нефт и газ в “Силистар“, но то бе отменено след жалба на ПДНГ и „Овъргаз”. През 2013 г. е направен нов опит да се предостави разрешение за търсене и проучване в блок 1-22 „Терес“, но оферти от потенциални инвеститори не са подадени и конкурсът е прекратен. Решението бе очаквано предвид предизборната програма на ГЕРБ. и изявлението на Борисов пред Търговската камара на САЩ през юни – „И когато ГЕРБ се върне на власт, ние веднага ще обяви прозрачни конкурси за тези находища и ви приканвам да участвате в тях“.

По-неясно е положението с останалите блокове в Черно море. Единият е „Свети Атанас“, залепен до „Хан Аспарух“, който трябваше да се проучи от „Блек Сий Енерджи Груп“. Но търсенето пропадна, след като през 2013 г. компанията отказа да сключи договор. Прекратен бе и конкурсът за „Света Марина“, разположен между „Галата“ и „Шабла“.


 

* Допълнение от 15 декември: С половин до една година се отлагат сондажите за търсене на нефт и газ в находището „Хан Аспарух“ в Черно море и вместо в средата на 2015 г. ще започнат в средата на 2016 г. Това стана ясно от решение на консорциума между „Тотал“, OMV и испанската „Репсол“. Причината за временното замразяване  е значителното и непрестанно понижаване на цените на петрол в света за изключително кратки срокове в последните месеци, засягащо вътрешните бюджети на дружествата, ангажирани с проекта.