Само няколко седмици бяха достатъчни, за да се преобърне представата за внимателен и балансиран (до степен на презастраховане) подход към публичните финанси, която създаде проектът за държавен бюджет за 2015 г.

На повърхността най-шумен бе скандалът с прехвърлянето на парите за втора пенсия от универсалните пенсионни фондове към НОИ. Но се натрупаха доста други внезапни действия, които оставят впечатлението за скрити рискове в бюджета.

Първият, който събуди подозренията, бе самият финансов министър Владислав Горанов, който фанатично защитаваше „правото на избор” в НОИ. Навсякъде в Европа работят два стълба на осигуряване – солидарен и доброволен, а при нас – три, каза министърът. От аргументите му не личи МФ да е проучвало алтернативите на сегашния пенсионен модел с цел намиране на дългосрочно решение. Вместо това остана впечатлението за краткосрочни цели на спорната поправка. Такива могат да бъдат:

–          опит за натиск върху определени пенсионни фондове;

–          опит за пренасочване на средства към НОИ, с цел да се спестят предвидените средства за попълване на недостига във фонд „Пенсии” от централния бюджет.

Въпреки че в крайна сметка бе приета редакция, която изисква осигуреният изрично да заяви желание за преместване на партидата му в НОИ, това не е изключено за държавните служители, както и за работещите в големи държавния предприятия, които преди бяха групово насочвани към определени фондове.

Но защо МФ би търсило на всяка цена възможността за национализация на парите за пенсия? Възможно ли е бюджетът да е изправен пред скрити рискове – например, във връзка с водените срещу държавата съдебни дела? Или МФ да се тревожи да предстоящите емисии на значителен външен дълг (3.5 млрд. евро) на фона на боклукчийския рейтинг. Дали Горанов не се опитва да осигури ресурс за нещо друго?

Не научихме отговорите на тези въпроси, а продължиха да се трупат други.

Докато всички бяха заети с пенсионната поправка, малцината посветени от ГЕРБ прокараха друг текст в закона за бюджета, който дава държавни гаранции за Българска банка за развитие. Текстът е внесен от Менда Стоянова преди второто четене на бюджета и приет без дебати. Донякъде това бе изненада, защото седмици по-рано правителството по предложение на финансовия министър отхвърля всички искания за държавни гаранции, включително за пътища, с едно изключение (за интерконектора с Гърция). Сред отхвърлените проекти има и искане на ББР за гарантиране на заем от Банката на Съвета за Европа. Горанов обяснява: „Подобни искания за издаване на държавни гаранции по заеми следва да се разгледат след разработване на задълбочен анализ и оценка от страна на банката за текущи възможности и ефективно управление. Колеги, ще ви предложа стратегия, така както и по Закона за ББР, в която ще променим доста неща в Закона за Българската банка за развитие и тогава вече можем да мислим за евентуална капитализация допълнителна, ако това се налага. (цитат по стенограмата от 26 ноември).

Каква е причината за обрата става ясно на пресконференция на регионалния министър Лиляна Павлова преди Коледа, на която тя обещава мащабна програма за безплатно саниране на жилища на стойност 1 млрд. лева. Програмата ще се финансира чрез заем, който ББР ще вземе и ще предостави на общините, които ще действат от името на собствениците.

„Това е една много сериозна сума като инвестиция, това е банкова гаранция към „Българска банка за развитие”, която ще създаде въпросния фонд, чрез който да финансираме на 100% всички сгради”, коментира в тв студио министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Схемата, чиято предизборна насоченост вече не буди съмнение, започва да поражда недоволство, тъй като е ясно, че не всички ще имат достъп до безплатното благо. Собствениците на жилища в тухлени кооперации априори са изключени, но ще бъдат изключени и тези, които не могат да се организират навреме поради пребиваването на някой от собствениците в чужбина (например). Звучи като лотария и рискува да остави повече недоволни, отколкото щастливи гласоподаватели.

Но един друг въпрос остана незададен. От т. нар. финансов механизъм не става ясно ясно как ще се връщат парите. Неофициалната информация е, че това ще стане за сметка на бюджета през следващите години. Минавайки през държавната банка, МФ се надява да избегне свръхдефицит. Ако е така, то това е по същество заобикаляне на закона за бюджета, а вероятно и на разпоредбите за държавната помощ.

МРРБ се готви да направи байпас на бюджета и чрез строителството на АМ „Хемус”. Проектът тръгна без да е съвсем ясно финансирането му. От разяснения на министерството стана ясно, че ако се окаже невъзможно той да се финансира по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (тоест ако не мине опитът да се избегне 15-километровия тунел по АМ “Струма”), парите ще се вземат от бюджета (може би от бюджета за 2016 г., но все пак).

Ангажиментите на МРРБ за АМ „Хемус” и санирането могат да натоварят бюджетапрез следващите години общо с 1.6 млрд. лева, което е почти 2% от годишния БВП.

В началото на 2015 г. настъпи и друг обрат. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще договори с международни банки нов заем, с който да върне предсрочно част или всички средства, отпуснати от правителството за изплащане на гарантираните депозити в КТБ (до 1.75 млрд. лева). Правителството покри недостига във фонда с извънреден заем, заради който то самото взе синдикиран заем от четири банки. Предложението на фонда той да сключи такъв заем с държавна гаранция тогава бе отхвърлено. Възможната причина за това е, че ФГВБ би договорил парите на по-висока лихва, отколкото държавата. Или пък е имало (необосновани) очаквания, че фалитът на КТБ ще приключи бързо и фондът ще си върне парите за сметка на разпродажба на кредитите на банката. Нервната реакция на Горанов на фалстарта на делото КТБ не изключва това. Но все пак фондът трябваше да върне парите след малко повече от пет години. Защо МФ си ги иска сега?

И най-накрая дойде изказването на премиера Бойко Борисов, който съобщи, че държавата е подпомогнала и други частни банки (освен ПИБ). „В момента ние подкрепяме други частни банки и никой не говори за това. За да няма проблеми в други банки, държавата се намесва, свършват проблемите и си връщат парите. Няма проблеми в други банки, защото държавата се е намесила и е спряла проблемите.”, каза той без да дава подробности. Данните за фискалния резерв в края на ноември показват, че средствата на държавата извън БНБ са в размер на 1.3 млрд. лева. Обикновено около 300-400 млн. лева са текущите салда по бюджетни сметки, а депозитът на правителството в ПИБ, която премина през процедурата по разрешаване на държавна помощ е на стойност 900 млн. лева.  От контекста на телевизионното изявление на Борисов, който дойде след припомняне за тегленето на парите на държавни дружества от КТБ, обаче остава впечатлението, че подкрепата се изразява в неизтегляне на депозити от определени банки. (Ето кои държавни предприятия в транспорта, икономиката и енергетиката и някои други сектори държат повече от 25% в една банка към края на септември 2014 г.)

Това изказване подсеща, че има доста възможности за непряко подпомагане на банки от държавата. С преходните разпоредби на закона за бюджета се промени законът за ББР, така че не се изисква да се обезпечават депозити на централния бюджет, “предоставени за финансиране чрез банката … на ликвидна или капиталова подкрепа за банки и други финансови институции”. От текста не следва, че такива депозити вече са факт, а само, че МФ е заложило още една възможност да заобиколи правилата за държавна помощ.

Възможно ли е всички тези епизоди да не са свързани? Разбира се, може да са спонтанни решения на различни ръководни фактори.

Но е по-вероятно да имат общ знаменател – понижения кредитен рейтинг и страхът от финансови трудности на фона на наближаващите избори. И не на последно място налице е явен опит да се налее публичен финансов ресурс в определени сектори, сред като пресъхнаха надеждите, свързани с Южен поток, а притокът на новите еврофондове се забавя.

Всичко това е притеснително, защото се прави припряно, без разчети, без достатъчно информация и на ръба на закона и европейските правила.