НАП

През 2016 г. бе приета т. нар. Anti-Tax Avoidance Directive (Council Directive (EU) 2016/1164), която съдържа мерки срещу избягването на данъци и агресивното данъчно планиране. Директивата е в изпълнение на препоръките от 2015 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за предприемане на мерки срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).

В рамките на тази инициатива бяха предприети насоки за промени на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, както и дириктива за обмена на данъчна информация, която изисква големите многонационалние дружества да подават отчет по държави до данъчните органи на държавата членка, в която те са местни лица за данъчни цели.

Директива предвижда мерки, които се отнасят до:

  • ограничаване на приспадането на лихвите
  • правила за данъчно облагане при напускане
  • правила за контролираните чуждестранни дружества
  • общо правило за борба със злоупотребите
  • правила относно несъответствията при хибридни субекти и инструменти.

Когато прилагането на тези правила води до двойно данъчно облагане, данъкоплатците следва да получават данъчно облекчение чрез приспадане на данъка, платен в друга държава членка или трета държава, в зависимост от случая.

Директивата трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 31 декември 2018 г.,  с изключение на правилата за данъчно облагане при напускане, за които този срок е до 31 декември 2019 г. Изменената през 2017 г. директива за борба с избягването на данъци, с която се въвеждат правила за неутрализиране на несъответствията при хибридни образувания и инструменти с трети държави, трябва да бъде въведена до 1 януари 2020 г.

Какво означава това на практика?

Приспадане на разходи за лихви

Правилото е насочено срещу прехвърляне на печалби чрез прекомерни лихвени разходи, като ограничава приспадането на превишението на разходите по заеми. Приспадането е обвързано с облагаемата печалба на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) или алтернативно – печалбата на данъкоплатеца преди лихви и данъци (EBIT). В общия случай нетните разходи за лихви са ограничени до 30% от EBITDA (директивата работи с термина „превишение на разходите по заеми“, което означава разликата между разходите по заеми над данъчно признатите приходи от лихви).

Това се прилага за превишение на разходи по заеми на стойност над 3 млн. евро. Държавите членки могат да намалят това съотношение или да ограничат срока или размера на некомпенсираните разходи по заеми, които могат да бъдат пренесени за бъдещ или минал период, за да се гарантира по-високо равнище на защита. В допълнение към правилото за ограничаване на приспадането на лихвите, предвидено в настоящата директива, държавите членки могат да използват и специални правила срещу дълговото финансиране в рамките на група, и по-специално правила относно слабата капитализация.

Намеренията на МФ са ограничението за приспадане на лихви да се прилага заедно с регулирането на слабата капитализация. Първоначалният проект бе ограничението да се прилага вместо слабата капитализация и да важи за разходи по заеми над 500 хил. лева, което би ограничило признатите разходи по заеми за много повече компании, отколкото допуска директивата. Освен това директивата позволява данъкоплатецът да може да приспадне изцяло превишението на разходите по заеми, ако е самостоятелно образувание. Последното се отнася до компании, които не са част от консолидирана група за целите на финансовата отчетност и нямат свързано предприятие или място на стопанска дейност.

Директивата допуска редица изключения, например:

  • да не се прилага за финансови предприятия;
  • да не се прилага за заеми, отпуснати преди 17 юни 2016 г.
  • да не се прилага за заеми, използвани за финансиране на дългосрочен проект в областта на публичната инфраструктура, когато операторът на проекта, разходите по заемите, активите и доходите са в ЕС;
  • пренасяне за бъдещ период, с или без ограничение във времето, на превишението на разходите по заеми, които не могат да се приспаднат през текущия данъчен период; алтернативно – пренасяне и за минал период.

Законопроектът за промени в ЗКПО допуска признаване на непризнати лихви за заеми в следващ данъчен период (до 30% от EBITDA) и изключва банките.

Пример

Общ размер на разходи по заеми преди прилагането на правилото – 3.1 млн. евро
Общ размер на приходи от лихви – 50 000 евро
Общ размер на годишните данъчни амортизации – 500 хил. евро
Данъчна печалба (преди приспадане на загуби) – 100 хил. евро
Превишение на разходи по лихви – 3.05 млн. евро
ДФРЛДА/EBITDA = 3.1-0.05+0.5+0.1 = 3.65 млн. евро
Непризнато превишение на разходи по заеми = 3.05-0.3*3.65 = 1.955

Непризнатото по този ред превишение на разходи по заеми се признава за данъчни цели през следващи години, до изчерпването му, като се взема 30% от EBITDA за текущата година.

Чуждестранно контролирано дружество

Това е чуждестранно образувания (дъщерно дружество) или място на стопанска дейност, което не плаща данъци в България или платените в чужбина данъци са значително по-ниски. Трябва да са налице две условия:
– местното лице да контролира чуждестранното образование пряко или косвено (над 50% от гласовете или дял от печалбата);
– действително платеният корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на ЗКПО и действително платения корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност (тоест разликата следва да е двойна).

Когато тези обстоятелства са налице, българското данъчно-задължено лице (компанията-майка) включва в данъчната си основа неразпределените доходи на образуванието или доходите на мястото на стопанска дейност като лихви, дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения. Това не се прилага , когато контролираното чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения, което е доказано от съответните факти и обстоятелства. Може да се включи към печалбата, облагана в България, и неразпределена печалба от привидни дейности.

Българският проектозакон в първоначалния му вариант приема, че българското данъчно задължено лице включва в данъчната си основа печалбата за същия данъчен период на чуждестранно образувание, която не е разпределена или печалбата, реализирана от място на стопанска дейност от чужбина за същия данъчен период. Тази печалба се изчислява по реда на българския закон. Вижда се, че е възприет по-различен подход. Ако върху нея са платени данъци в чужбина, те се приспадат като данъчен кредит. Предвидени са корекции според размена на участието в чуждестранното образувание, периода, през който дяловете и акциите са притежавани (те може да са прехвърлени и пр.), както и ако част от печалбата е разпределена. Данъчната загуба се пренася. Облагането на неразпределената печалба на чуждестранни обазувания няма да се прилага, ако те извършват стопанска дейност в чужбина, тоест ако имат персонал, активи, помещения.