интернет

Една от най-дискутираните теми от последните години е дали антимонополните правила са пригодени да отразят промените в пазарните структури в резултат на дигитализацията и възхода на онлайн платформите и другите големи технологични компании. Отслабването на конкуренцията, както и някои затруднения, свързани с разликата в стандартните (трудови, екологични, държавни помощи), както и затруднения, свързани с интелектуалната собственост, допринасят за нарастващото разделение в световната икономика.

Дълго време ЕС бе почти сам в опита си да наложи нови правила за поведение на Big Tech, но, макар и със закъснение, американските органи, в това число министерство на правосъдието и Конгресът също започнаха да проучват практиките на дигиталните платформи.

Традиционната политика за защита на конкуренцията преследва злоупотребата с господстващо положение в ущърб на потребителите на конкретния пазар. Забранените практики включват хищническо ценообразуване, целящо да изтласка конкурента, обвързани продажби, картелни споразумения за фиксиране или увеличение на цените или ограничаване на предлагането, различни форми на нелоялна конкуренция, които незадължително са свързани с господстващо положение, одобряване на сливания, държавни помощи.  В съвременни условия това създава предизвикателства пред антимонополните органи, особено в САЩ, където през 80-те години бе наложена по-либерална доктрина под влиянието на Чикагската школа. Авторът на тази доктрина Робърт Борк твърди, че истинският тест за злоупотреба с монополно положение е дали то намалява благосъстоянието на потребителите. От тази гледна точка потребителите често печелят от сливанията, които водят до по-ниски цени. Фактът, че една компания е получила доминираща позиция, се приема като резултат от това, че тя предлага по-добри услуги на по-конкурентни цени.

Отхвърлянето на тази доктрина в САЩ доведе до появата на ново движение, наричано hipster antithrust. Основен негов аргумент е, че доминиращата правна доктрина с нейния фокус върху цените пропуска други последици от възхода на големите технологични компании, които са свързани с пазарните структури. При клонящи към нула пределни разходи и вертикални ефекти цените на дигиталните пазари не са достатъчно доказателство за отсъствие на злоупотреба с господстващо положение. В тази връзка внимание заслужава статия на Лина Кан*, която твърди, че компании като Amazon стоят в центъра на мощна екосистема и са се превърнали в ключова инфраструктура за редица други бизнеси, които зависят от нея.

Платформите могат да използват пазарното си влияние спрямо доставчиците, както и спрямо служителите. Един пример за трудностите пред регулирането е, че дигиталните платформи могат да координират поведението на своите доставчици (рекламодатели, продавачи), при което е трудно да се направи разлика между вертикални и хоризонтални ограничения на конкуренцията.

В ЕС, където правилата за защита на конкуренцията поначало са по-строги, също се извършва преоценка на антимонополното регулиране. До няколко месеца ще бъдат наложени нови правила на дигиталните платформи, по-специално по отношение на това как те третират бизнес клиентите си, съобщи в началото на февруари вицепрезидентът на ЕК Маргрете Вестагер. Нейният дневен ред е много по-широк и освен промени в антимонополното регулиране включва въвеждане на дигитален данък (или промяна на правилата на облагане на дигиталния бизнес), законодателство за дигиталните услуги, което ще засегне проблема с разпространението на нелегално съдържание през социални мрежи, нов регламент за изкуствения интелект, уреждане на колективно договаряване за работещите в гиг икономиката, която е важна за бизнес модела на много платформи. ЕК също така започна проучване за начина, по който компаниите използват данните.

Според доклад, изготвен за ЕК, особеноститте на платформите, дигиталните екосистеми и икономиката на данните изискват адаптиране на правилата за защита на конкуренцията **

Прегледът на обсъжданите проблеми на регулирането позволява някои обобщения. На първо място, дигитализацията налага преоценка на практиките за определяне на съответния пазар и измерване на пазарното влияние. ЕК започна преглед на известието за определяне на пазара, което е от 1997 г., като това обхваща определянето на географските граници на съответния пазар и продуктовите пазари (включително заместители).

На следващо място, докато традиционните решения се основават върху оценка на хоризонталните структури, вертикалните ефекти остават пренебрегнати. По думите на Вестагер: „Много често откриваме, че големите дигитални фирми не предоставят само един или два вида услуги. Те често са активни в цяла гама от различни области, предоставяйки на потребителите екосистема от услуги, които са проектирани да работят добре заедно… за потребителите може да бъде трудно да преминат от една екосистема към друга. Затова може да има случаи, в които трябва да погледнем начина, по който тези екосистеми обвързват потребителите.“

Комисията проучва и ефекта, който големите технологични компании имат върху бизнеса, който разчита на платформите, за да достигне до клиенти. Така Amazon се разследва за неблагоприятно третиране на доставчиците, които предлагат сходни продукти, като тези, доставяни пряко от компанията на Джеф Безос. Комисията също проучва дали Apple използва App Store в ущърб на конкуренти като Spotify.

Една особеност на дигиталната икономика, която затруднява преценката , е фактът, че разменната стойност се изразява в данни или внимание (реклама) и са налице редица други индиректни ефекти, чието измерване e трудно. Това е по-голям проблем в САЩ, поради фокуса върху потребителското благосъстояние и цените.

Част от обсъжданите решения предвиждат промяна на антимонополното регулиране, като съществуват предложения за връщане към прилагани в миналото решения. Например:

– разделяне на компании с господстващо положение или разделяне на техните услуги;

– промяна на тежестта на доказване (в българския ЗЗК, например, е налице обърната тежест на доказване по отношение на рекламодателите);

– ex-post одобряване на сливания и придобивания в дигиталния сектор, тоест след като се проявят факторите, допринесли за концентрацията

Други предложения са свързани главно с бариерите за навлизане и елементите, които позволяват на платформите и други ключови участници в дигиталните екосистеми да се възползват от позицията си, за да извличат ренти:

– задължително споделяне на данни;

– стандарти за взаимно свързване;

Към първата група се отнасят разделянето на компании (по аналогия с мерките, предприети спрямо Standard Oil и Bell) или отмяна на ранни придобивания (като това на Instagram). Забраната за едновременно притежаване на онлайн платформа и предлагане на услуги на тази платформа е друг пример. Тя черпи основания от факта, че платформите имат характеристика на пазарна инфраструктура и разчитат на вертикална интеграция с други услуги, които оформят тяхната екосистема.

Алтернативният подход разчита на установяване на стандарти за поведение като споделяне на данни или изисквания за взаимна свързаност (по аналогия с телекомите), преносимост и лицензиране. Доколкото част от мрежовите ефекти са свързани с т. нар. хардуер-софтуер системи, се обосновава въвеждането на стандарти за оперативна съвместимост, които да премахнат пречките пред конкуренцията между платформите.

Важно е да се отчете и обстоятелството, че платформите не са обикновен пазарен участник, а квази институция, която има властта да определя правилата и условията за достъп до пазарната инфраструктура. В този смисъл е и акцентът в изказването на Вестагер относно това, че като налагат правила или подреждат предложенията на различните търговци, платформите действат като частен регулатор.

Не на последно място, остава открит въпросът за интернализирането на външните ефекти, тъй като съществуващата несиметрична ценова структура на посредника осигурява предимства на посредника за сметка на поне една група участници.

Фактът, че дигиталните услуги и информацията (данните) споделят характеристики на публично благо, поставя и дискусионния въпрос за ролята на държавата отвъд антимонополното законодателство. Това ще наложи въпросите на антимонополното регулиране да се разгледат в пакет с въпросите за правата на собственост и размяната на данни (включително нелични данни).

Ключовият въпрос е докъде може да стигне затягането на правилата и дали регулирането на дигиталните монополи няма да допринесе за повече държавни намеси, особено в Европа, където вярата в отворените пазари все по-често е под натиска на желанието на водещите страни да имат своите национални шампиони


* Kahn, L. (2016). Amazon’s Antitrust Paradox, 126 Yale L.J., https://digitalcommons.law.yale.edu/ylj/vol126/iss3/3

** Crémer, J. and de Montjoye and H. Schweitzer (2019), Competition Policy for Digital Era, Directorate-General for Competition, European Commission, https://ec.europa.eu/competition/publications/reports/kd0419345enn.pdf