Аномалиите на трудовия пазар

Всички, дори политиците, вече  знаят, че безработицата (12%) е основен проблем у нас, а демографската ситуация се влошава. Интересните факти се крият в детайлите.

Демографската и трудовата статистика на България не се отличава с голяма точност, дори след преброяването и задължителната регистрация на трудови договори. Не е ясен дори броят на българските граждани. Те са 7.28 милиона според данните на НСИ от края на 2012 г. От 2005 г. досега тe се намалели с 436 хиляди души.

Избирателните списъци обаче показаха друга картина. Според НСИ  хората на възраст над 18 години са 6.12 млн. души, но според ГРАО избирателите с право на глас са 6.87 млн. души (малко по-малко отколкото преди референдума през януари). Разликата между двете числа до голяма степен се обяснява с емиграцията. Официалната оценка на БНБ за работещите в чужбина е 618 хил. души (това са хората, които не са прекъснали връзките си със страната).

Последните данни на НСИ показаха също продължаваща тенденция към застаряване на населението – делът на хората над на 65 години е 19.2% (1.3 милиона) и расте с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Населението в трудоспособна възраст е 61.8%, което изглежда добре – през 90-те години този дял бе около 55%. Но само на пръв поглед това е добре, защото тук цъка бомба със закъснител: децата под 15 години намаляват от 21.6% през 1990 г. на 14.4%. Друг начин да се обясни какво ни чака: на мястото на всеки 100 души, които излизат от трудовия пазар, влизат 64 млади. А през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Пенсионерите, по данни на НОИ са 2.2 млн. души (очевидно близо 900 000 пенсионери са на възраст под 65 години). Освен това по данни на НСИ имаме над 1.3 млн. майки, деца и учащи, а неактивните лица, включително обезкуражените и болните, са около 450 000 души.

Работната сила (заетите и активните безработни) е 3.3 милиона души и намалява сериозно спрямо 2008 г., когато бе достигнат пика от 3.56 милиона. Спрямо 2005 г. практически няма промяна.

От предизборната кампания знаем, че 400 000 са загубили работните си места по време на кризата (или по време на управлението на ГЕРБ, както предпочитате). По-конкретно, заетите лица (наети и самонаети) са били 3.36 милиона през 2008, за да спаднат до 2.94 млн. през 2012 г. Частният бизнес е съкратил 284 хил. работни места, държавният – 66 хиляди, а предприемачите и самоосигуряващите се са намалели с 67 хиляди (относително най-много – със 17%).

Ръстът на безработните обаче е по-малък (заради излизането на лица извън работната сила и отчасти заради емиграцията).

Безработицата, както знаем, е около 12% и според трите източника на данни – АЗ, НСИ и Евростат (последните са показани на графиката). Разликата между трите е в това, че АЗ отчита регистрираните в бюрата на труда, НСИ се осланя на това как се самоопределят хората, а данните на Евростат са сезонни изгладени. Това, което този процент не казва, е действителният брой загубени работни места. Последните данни на АЗ (март 2013 г. – 388 хиляди) показват по-малко безработни, отколкото през 2005 г. (471 хиляди). Спрямо март 2008 г. ръстът на регистрираните безработници е с над 130 хиляди. (Освен че безработицата е изоставащ индикатор, кризата у нас удари по-късно.)

Макар че всички говорят за младежката безработицата, в момента регистрираните безработни на възраст под 29 години (80 хиляди) са доста по-малко отколкото са били в началато на наблюдавания период (120 000 през март 2005 г.).

НСИ има три различни наблюдения за трудовия пазар и заетостта – едното е т. нар. наблюдение на работната сила (тримесечни анкети) и то ни дава брой на заетите от 2.9 млн. души. Освен това има и статистика само за наетите (по данни на работодателите). За целите на изчисляване на БВП има друга статистика на заетите. Забележителнонто в нея е, че броят на селскостопанските работници е с половин милион души по-голям отколкото самите хора и предприятията заявяват (виж таблицата). Това е странно число, като се има предвид, че според другите данни на НСИ в селата живеят 1.19 милиона в трудоспособна възраст (15-64 г.), 124 хиляди са безработни, а 480 хиляди селяни на възраст от 15 до 64 години са извън работната сила (вкл. обезкуражени).

Но пък в някои други сектори се признава по-ниска заетост, отколкото твърдят самите хора и предприятията.

Ако се съпоставят данните за наети лица от предприятията с данните за заети от тримесечното наблюдение на работната сила, можем да направим извода, че  финансите, ИТ сектора и т. нар. професионални и научни дейности (тук се водят например счетоводителите) са секторите с най-изрядни трудови договори. Добре е да помним, че в последните два сектора много хора са самонаети или работят по граждански договори.

Заети и наети, хил. души

Заети Наети
Сектори БВП Анкети БВП Предприятия
Общо за икономиката 3 282 2 934 2 385 2 053
Селско стопанство 638 189 77 56
Промишленост; енергетика;ВиК 672 713 628 554
Строителство 173 206 148 118
Търговия; транспорт, складиране; хотелиерство и ресторантьорство 814 856 628 577
ИТ; далекосъобщения 72 69 65 62
Финансови и застрахователни дейности 61 53 56 53
Операции с недвижими имоти 23 8 20 19
Професионални дейности и научни изследвания; административни 209 185 181 160
Държавно управление; образование; здравеопазване и социални 536 564 520 400
Култура, спорт и развлечения; други дейности 84 92 62 54

[fb_button]