АЕЦ "Белене" е навсякъде, освен в статистиката

Двата ядрени реактора, които България придоби срещу 620 млн. евро и сега съхранява на площадката в АЕЦ “Белене” не са отразени в статистиката на вноса, показват данните на НСИ.

Те бяха доставени на части през 2017 г., като оборудването за първи блок бе доставено през февруари-март, а това за втори – през октомври-ноември.

В отчета на НЕК отпреди разплащането с руската страна разходите за оборудването на АЕЦ “Белене” се оценяват на 2.46 млрд. лева, като е посочено, че е налице несигурност в реализацията на проекта и трудно да се определи възстановима стойнот. Тази сума се състои от капитализирани разходи по проекта в размер на 1.3 млрд. лева и стойност на оборудването в размер на 1.16 млрд . Според междинния отчет към 30 юни 2017 г. активите в процес на изграждане, свързани с АЕЦ, са на стойност 2.1 млрд. лева. От общо 1.18 млрд. лева, които НЕК бе осъдена да заплати на “Атомстройекспорт”, стойността на оборудването е 796 млн. лева. Тази стойност е призната като актив, а останалото са разходи за неустойки, съдебни разноски и лихви, които са изписани като разход. Това изглежда е причината за намаляване на активите в процес на изграждане.

Посочената стойност на реакторите обаче трудно може да се намери в статистиката за вноса от Руската федерация. Според данните на НСИ не е отчетен внос на ядрени реактори, но има значително нарастване на вноса от Русия в следващата стокова група от КН – парни котли (над 200 млн. лв. през последното тримесечие). За пълнота сме обхванали всички стокови групи, в които по една или друга причина може да са отчетени части за реактори (виж таблицата в края на текста). Общият неенергиен внос от Русия е 1.1 млрд. лева, включително неметални суровини на стойност 75 млн. лева, химични вещества за 91 млн. лева и т.н. Дори вносът на оборудване да е отчетен по различни групи, е малко вероятно той да е надхвърлил 700 млн. лева, освен ако същевременно не се е сринал обичайният внос на метали и машини.

Това разминаване в числата е важно, тъй като сумата, платена за двата реактора, които бяха доставени след осъдителното решение на Арбитражния съд, е един основен аргумент за рестарт на проекта “Белене”. Но както става ясно от отчета на НЕК, голяма част от тези разходи (неустойки, лихви) вече са безвъзвратно загубени, докато други, които се водят като актив (част от стойността на оборудването) са разходи за проектиране, съхранение и пр.

След положителния като цяло доклад на БАН за строителството на АЕЦ “Белене” и заявената готовност на ЕИБ да финансира изграждането на втора ядрена централа, изглежда все по-сигурно, че проектът ще бъде размразен. Премиерът Бойко Борисов дори го обсъди в телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин в разговор послучай Трети март.

Не е ясно как ще се структурира проектът. Досега единствената компания, която е заявила инвеститорски интерес, е китайската ядрена корпорация. Не е договорено и финансирането. Вицепрезидентът на ЕИБ Вазил Худак коментира пред БНР, че банката би разгледала възможността да финансира строителството, макар досега да не е финансирала АЕЦ, след като получи официално запитване от българското правителство. Според министерството на енергетиката обаче има заявена готовност за финансиране от страна на ЕИБ.

На форум в Лондон в края на февруари обаче премиерът Бойко Борисов предложи проектът да се реализира като общ за страните от Западните Балкани и призова друга европейска институция – ЕБВР да го финансира. “Платили сме ги и стоят в кашони. Дали не можем да помислим за едно общо финансиране, с проценти, един Балкански проект”, коментира тогава министър-председателят.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова потвърди готовността за рестарт на проекта след като инспектира съхранението на реакторите на площадката в Белене.  Имаме лицензирана площадка, имаме реактори и подготвени кадри, заяви министърът. От снимките се видя още, че двата реактора се съхраняват в найлони под навес. (Именно заради неправилно съхранение на боеприпаси на площадките на предприятието бе отнет за шест месеца лиценза на “Емко”.)

През октомври бившият енергиен министър Румен Овчаров коментира пред bTV, че оборудването се съхранява при абсурдни условия и имало възможност някои от частите да се окажат негодни. Той твърди, че части от активната зона на реактора се намират под открито небе.

Националната електрическа компания реши сама да съхранява оборудването на АЕЦ “Белене” под контрола и съгласно предписанията на производителя “Росатом”, за да спести пари. От изявление на Петкова от миналата година знаем, че все пак една част от оборудването се съхранява в затворените помещения, а друга – на пристанището “под защитата на азот”.

Категоричната позиция на българското правителство е, че няма да се ангажира с дългосрочни договори за изкупуване на енергия и няма да предостави държавна гаранция за строежа на втора АЕЦ. Как обаче ще бъде сключено споразумението с потенциалния инвеститор и по какъв начин съществуващите активи на стойност 3 млрд. лева ще му бъдат предоставени (апортирани), е ключов въпрос.

До 30 юни министърът на енергетиката трябва да внесе в парламента официално предложение за бъдещето на проекта АЕЦ “Белене”. Петкова ще разясни и възможността да бъдат отделени активите и пасивите по проекта в отделно юридическо лице.
Внос от Русия, млн. лева
Продукти 2016 2017
Комб. номенклатура
Общо 4587 5891
Горива 3940 4557
Общо без горива 647 1334
Чугун, желязо, стомана 48 66
Изделия от чугун, желязо 9 159
Мед и медни изделия 34 81
Алуминий и изделия от алуминий 94 133
Ядрени реактори, котли и турбини 20 281
Електрически машини 55 10
Специфични стоки и движения 135 305
SITC
Общо 4570 6051
Горива и въглища (3) 4043 4911
Общо без горива и въглища 527 1140
Чугун и стомана 48 135
Благородни метали 182 368
Други артикули от метал 9 87
Машини (7) 109 332