водород

На думи българските власти проявяват голям интерес към европейските инициативи за модернизация на икономиката и се обявяват за индустриална политика, която да направи възможни зеления и дигитален преход. На практика те правят много малко.

Един пример за това е позицията на България по отношение на ключовите европейски инициативи, които имат потенциала да трансформират индустриите през следващите години. Някои от тези проекти са в сфери, които бяха водещи у нас в миналото. Подготвихме справка за тях и участието на страната ни.

Батерии

Европейският алианс на батериите (EBA) бе създаден през есента на 2017 г. от Европейската комисия, страните от ЕС, индустрията и научната общност. Батериите са ключова технология, която е от съществено значение за конкурентоспособността на автомобилния сектор. Съхранението на енергия е важен елемент на зеления преход особено с оглед на големите амплитуди при възобновяемите източници. Ръстът на пазара на електромобили е друг фактор.
Годишната пазарна стойност се оценява на 250 млрд. евро от 2025 г., но са налице ограничения, свързани с осигуряването на суровини, рециклирането и квалифицираните кадри.
Европа е на път да се превърне във втория по големина производител на акумулаторни клетки в света, след Китай. След началото на кризата продажбите на традиционни автомобили с вътрешно горене драстично спаднаха, тези на електромобилите се увеличиха, достигайки пазарен дял от 10,5%. Прогнозите са да се достигнат 7-8 милиона регистрации на електромобили до 2025 г. Очакваното преразглеждане на стандартите за CO2, намеренията на няколко държави-членки и големи производители на оригинално оборудване да изключат автомобилите с двигатели с вътрешно горене от първичния пазар на превозни средства в рамките на 5 до 20 години. Ключов фактор е изграждането на зарядни станции.

Програмата за индустриално развитие на Европейския алианс на батериите, EBA250, се управлява от EIT InnoEnergy. EBA250 обединява близо 600 участника в индустрията, добива, рециклирането и НИРД. Мрежата включва участници от Австралия до Сърбия, но не и български компании.
Това е въпрос и на липсваща стратегия. У нас има функционираща система за съхранение на енергия, комбинирана със соларни централи в курортен комплекс „Албена“. „За съжаление никой не се поинтересува повече по темата и да проучи направеното“, коментира по този повод пред Дир.бг инж. Кольо Орешков (виж тук).

Суровини и кръгова икономика

Европейският алианс на суровините има за цел да изгради устойчиви и независими вериги за създаване на стойност на редки материали. По-конкретно, алиансът ще подпомага създаването на екологично устойчиви и социално справедливи иновации и инфраструктура; решения на кръгова икономиката за сложни продукти като електрически превозни средства, чисти технологии и водородно оборудване;  насърчаване на иновациите, стратегическите инвестиции и индустриалното производство през специфични вериги за създаване на стойност.

През септември ЕК представи план за действие по отношение на суровините от критично значение, списъка на суровините от критично значение за 2020 г. и прогнозно проучване на развитието на суровините от критично значение за стратегическите технологии и сектори до 2030 г. и съответно 2050 г. Тогава вицепрезидентът Марош Шефкович посочи, че само за акумулаторни батерии за електрически автомобили и за съхранение на енергия, Европа ще се нуждае от 18 пъти повече литий до 2030 г. и 60 пъти повече до 2050 г.  Планът цели намаляване на зависимостта от първични суровини от критично значение чрез кръгово използване на ресурси и стратегически партньорства за осигуряване на доставките от трети страни, тъй като за някои редки материали е налице зависимост от един доставчик.

Българските участници в мрежата на алианса са КЦМ, клъстера за електроавтомобили ИКЕМ и Silverline Recycling.

Водород

Тази тема предизвиква засилен интерес, като български организации и компании проявяват от години интерес към технологии, позволяващи както производство на енергия от водород (на база традиционни горива или от ВЕИ, т.е. зелен водород), транспорт и съхранение. Водородът е една от алтернативите, признати в Националния план Енергетика и климат и на тази технология се разчита да оползотвори капацитета на инсталираните ВЕИ. Националната водородна стратегия предвижда да се инсталират мощности за ВЕИ, от които да се произвежда зелен водород чрез електролиза, като в ход е пилотният проект за 20 MW. Икономиката, основана на водорода, е свързана и с останалите инициативи на ниво ЕС, по-специално съхранението на енергия и електрическите автомобили. Това обаче изисква значителни инвестиции в инфраструктура – газопреносна мрежа, зарядни станции и др. Сега водородът се използва в производството на „Лукойл Нефтохим“.  Обсъжданите проекти включват използването му като допълнително гориво в ТЕЦ на природен газ.

Стратегията на ЕС за използване на водорода разглежда начините за декарбонизация чрез водородни технологии. Чрез водорода могат да се постигнат различни цели – от съхраняване на възобновяема енергия до използването му като източник на енергия и суровина в енергоемката промишленост, като например в стоманодобивния или химическия сектор. Водородът също е сред ключовите стратегически вериги за създаване на стойност, идентифицирани от Стратегическия форум за важни проекти от общ европейски интерес.

Европейският алианс за чист водород има за цел внедряване на водородни технологии до 2030 г., обединявайки производството на водород, търсенето в промишлеността, както и преноса и разпределението на водорода.  Прогнозата на ЕК е, че са необходими инвестиции от 430 млрд. евро до 2030 г. От тях 145 млрд. евро ще бъдат осигурени като субсидии. Дейността на алианса, чиято работа започна през есента, е структурирана в шест кръгли маси.

В тази област е налице активно българско присъствие, като сред участниците в алианса са АИКБ, Българския водороден институт, АЕЦ „Козлодуй“ и частни компании.

Интересът към темата у нас е от няколко години и достига кулминацията си в Плана за възстановяване, който залага големи надежди на водорода не само за пренос и съхранение на енергия. През 2018 г. е създадена Българската асоциация за горивни клетки, водород и съхранение на енергия. България участва в проекта Закон за водорода, който се координира от Hydrogen Europe.

Пластмаса и кръгова икономика

Алиансът за повторно използване на пластмаси има за цел да увеличи пазара на ЕС за рециклирана пластмаса до 10 милиона тона до 2025 г. Това е е инициатива в рамките на Европейската стратегия за пластмаси (2018), по-специално съгласно приложение III. Подписалите декларацията поемат доброволни ангажименти за използване на рециклирана пластмаса. Алиансът включва 272 организации, представляващи индустрията, академичните среди и публичните власти (списък).

Микроелектроника

На 7 декември2020 г. 18 държави от ЕС подписаха съвместна декларация за осъществяване на Европейска инициатива в областта на микроелектрониката. С тази декларация държавите членки се ангажират да увеличаване на инвестициите в микроелектрониката и в целия процес – от оборудването, проектирането, производството, тестването, внедряването и валидирането на тези устройства. Целта на инициативата е да гарантира европейския технологичен суверенитет и конкурентоспособност, което е особено актуално с оглед на скорошните проблеми в доставките на чипове. Предвижда се да бъде представен водещ проект под формата на важен проект от общ европейски интерес. Няма български участници в този проект.

С решение от 20 януари  правителството на България реши министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да проведе консултации с IT сектора и да представи на министъра на икономиката получените становища. А министърът на икономиката трябва да предприеме действия за присъединяване на Република България към съвместната декларация на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на микроелектрониката. Засега това не е факт.