Автомобил

С предложението за създаване на ДПК тенденцията към държавен капитализъм достигна своеобразна кулминация. Ако не броим държавния монопол върху продажбата на лотарийни билети, това е първи случай, когато властта се заема с продажбата на стоки, купувани масово. Благодарение на това спорната аргументация на създаването на държавни компании става видима за всички.

Законът за публичните предприятия, приет с активно участие на МФ, предвижда правителството да обосновава създаването на държавни компании. Тази аргументация може да включва изпълнение на задачи в обществен интерес, ако става дума за държавно предприятие, или управление на стратегически активи, предоставяне на стоки и услуги от стратегическо значение или преодоляване на споменатите пазарни дефекти (в общия случай). Критериите са достатъчно хлабави, но в случая с ДПК  те няма да са изпълнени. Защото новата компания няма да е АД, а държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Законът за публичните предприятия забранява да се създават държавни предприятия по този ред, ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която може да се осъществява от частен оператор с цел печалба. Според пар. 2 на Закона за публичните предприятия държавните предприятия, които извършват предимно стопанска дейност, трябва да се преобразуват в търговски дружества, а тези, на които са възложени публични задачи – в административни структури. Ако законът се спази, то ДПК трябва да се преобразува, още преди да е изградена.

Този изначален порок става видим, когато се стигне до детайлите за целите и задачите на ДПК.

Според МФ държавната компания цели да осигури бензин за всички на ниски цени, според премиера Бойко Борисов – мярката е насочена срещу дъмпинга, а според министъра на икономиката Емил Караниколов става дума за регулиране на пазара. Целта на подобен тип вериги е да са гарант за качеството на горивото, което не е толкова добро при някои малки играчи на пазара, каза още министърът в тв интервю. Контролът за качеството на горивата се извършва от ДАМТН, а регистрацията на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, е отговорност на ръководеното от г-н Караниколов министерство.

Финансовият министър Владислав Горанов добави нови задачи при представянето на проекта на закон за държавния резерв. Изявлението му бе признание за нарушена конкуренция на пазара на горива, с която, както се допуска имплицитно, КЗК, правителството и парламентът не могат да се справят по друг начин, освен да създадат държавна компания.

Данните показват, че за периода от 2 март до 10 май 2020 г. борсовите цени на суровия бензин тип „Брент“ са намалели с 57%, но в същото време средната цена на освободените горива от данъчните складове е намаляла само с 27% за бензина и 25% за дизела. В бензиностанциите на големите вериги цената на дизеловото гориво е с 55 ст. средно над цената от данъчните складове, подобно е положението и при бензина. „Тази разлика от 50 ст. ни провокира да търсим решение как да направим пазарът още по-добър“, обясни Горанов.

Проблемът е, че вносителите на горива не могат да внесат горива от Румъния или Гърция, ако нямат договор с лицензиран складържател за складиране при режим „отложено плащане на акциз“, призна министърът. (В противен  случай те трябва да внесат ДДС и акцизи.) Това е типичен случай на тясно място, което възниква не поради „естествени“ причини, а заради регулациите и административни бариери. Едва с предлагания сега закон властите смятат да задължат лицензираните данъчни складове да осигурят достъп на други пазарни участници. Според публикувания проектозакон обаче това не включва регулация на таксите, които лицензираните складодържатели налагат на конкурентите си, както и изисквания за равнопоставеност.

91% от данъчните складове, които съхраняват горива на режим „отложено плащане на акциз“, са собственост само на 6 оператора, съобщи Горанов. Само един от тях притежава 78% от вместимостите. („Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим“). Министърът вероятно има предвид големите оператори, тъй като валидните лицензи за складове за съхранение на дизел и бензин са повече. Сред най-големите са двете компании на „Лукойл“, „Инса Ойл“, ПДНГ, „Зара – Е“, „Сакса“, „НИС Петрол“, „Варна Сторидж“ и др.

Проблемът с данъчните складове отдавна не е новина. През 2017 г. депутатите Мартин Димитров и Петър Славов успяха да получат по съдебен ред информация, която показа, че 82% от дизела и 92% от бензина през периода 2014-2015 г. се съхраняват в складове на групата „Лукойл“. Анализ на КЗК, както и коментари на независими експерти също констатираха този проблем. Защо бяха необходими четири години, за да се обещае решение на проблема с достъпа до данъчните складове за горива, пита се днес Мартин Димитров (тук). През миналата година КЗК за първи път постави по-ясно проблема с монопола при данъчните складове и предложи да бъде облекчено лицензирането им или държавата да създаде свои данъчни складове. В същото време правителството е пренебрегнало останалите препоръки на КЗК, включително сключването на двустранни споразумения със съседни държави за ползване на техни лицензирани складове (виж накрая). Комисията констатира, че ограниченият брой складове и фактът, че се контролират от малък брой пазарни играчи, пречи на ефективната конкуренция. Това стана през март 2019, малко преди смяната на властта в „Лукойл“.

От изявлението на финансовия министър Владислав Горанов става ясно още, че той вече разбира необходимостта от разделянето на собственик на инфраструктура и оператор (това също е добре познато от антимонополното регулиране, например, Третия енергиен пакет) . „Нормално ли е да имате производител, складодържател и верига (бензиностанции) в едно“, запита реторично финансовият министър. Описаната практика е известна като вертикална интеграция и също се приема за нарушение на антимонополните правила (собственикът на склада може да осигурява по-благоприятни условия за своите бензиностанции, което КЗК лесно може да пропусне, тъй като това се случва в рамките на структурата). В случая на ДПК ще имаме „регулатор, складодържател и верига бензиностанции в едно“.

Сред проблемите са още изискваните обезпечения и затегнатите регулации в сектора под лозунга за борба със сивия сектор.

Най-накрая, правителството обръща и поглед към бъдещето, като възлага на ДПК да създаде и станции за зареждане на електрически автомобили. Това е записано само в прессъобщение. Не е ясна връзката с данъчните складове.

Детайлите са неясни. От устни изявления се разбра, например, че бензиностанциите ще бъдат 100 и ще струват над 200 млн. лева (вероятно повече). Не се обяснява защо, ако проблемът е в достъпа до данъчни складове, който възпира конкурентен внос, се налага и изграждане на бензиностанции с парите на данъкоплатците.

Това поражда спекулации за действителната цел на създаването на новата компания и подозренията падат върху разчистването на „терен“ на петролния пазар. Или пък се готви закупуване на терени (в Северна България) от съществуващи играчи, на което навежда и позоваването на АПИ в едно от изявленията на Емил Караниколов. Такива подозрения се появиха още когато КЗК назова проблема с данъчните складове (тук и тук). Очакванията за преразпределение на петролния пазар от години са свързани с наследството на „Петрол“ и свързаните компании, които попаднаха под контрола на „Литекс“ след фалита на КТБ.

Едно към едно

5 май 2020 г.

Министерството на финансите предлага създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, която да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти. Така ще се оптимизира управлението на задължителните резерви и ще се гарантира постигането им и устойчивото им поддържане в изпълнение на изискванията на европейското законодателство.

С оглед подобряване на конкуренцията на пазара и осигуряване на максимално ниски цени за гражданите и бизнеса, като допълнителна дейност, компанията ще изгради в следващата една година бензиностанции на територията на цялата страна в населените места и на основните пътни артерии. Бензиностанциите на държавната компания ще осигуряват възможност за зареждане и на електромобили, в контекста на стратегията за нисковъглеродна икономика и опазване на околната среда.

С цел гарантиране на максимална конкуренция на пазара на горива, лицензираните складодържатели няма да могат да отказват съхранението на горива на други вложители. Предвижда се и държавната компания да разполага със складови бази, в които да се съхраняват горива и на други вложители

18 май 2020 г.

Министър-председателят Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет проведоха чрез видеоконферентна връзка извънредно правителствено заседание. На заседанието правителството одобри и предложи на Народното събрание да приеме законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. В него се предлага създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, което да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти.

Със създаването на държавното предприятие се предвижда, освен управлението на настоящите петролните бази, и изграждането на нови бази и бензиностанции, с което ще се подобри конкуренцията на пазара на горива в страната,  а това ще бъде в полза и на крайните потребители и ще е мярка за увеличаване на броя на данъчните складове в сектора на горивата. Това е в съответствие и с препоръките, които Комисията за защита на конкуренцията е отправяла при многократното извършване на секторните анализи за развитието на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилни горива в страната. С изграждането на данъчните складове и бензиностанции, които ще бъдат в управление на държавното предприятие, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад – краен разпространител на горива, което, от своя страна, ще осигури прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя. Така ще се постигне ефективност, предвидимост и сигурност за потребителя, че ще получи възможно най-ниската цена за най-високото качество.

В условията на непредвидения форсмажор, предизвикан от пандемията на COVID-19, довел до въвеждане на извънредно положение в Република България, цените на бензиностанциите само в рамките на два месеца, варираха между 1,39-2,10 лв./л. за най-продаваните видове горива (бензин и дизел). Само за последната седмица на извънредното положение, в периода 4-10 май 2020 г., при среднодневна цена на освобождавани от данъчен склад горива (бензин и дизел) – 1,32-1,33 лв./л., цените между различните икономическа оператори по бензиностанциите останаха в диапазона 1,39-1,89 лв./л. Разликата от 50 ст./л. между предлаганите цени при продажби на дребно се реализира при еднаква данъчна тежест, еднаква цена на суровината и сравнително еднакви цени при освобождаванията от данъчните складове.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като се отменя специалният ред за лицензиране на данъчен склад при особени случаи, какъвто беше статутът на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. За управляваните от държавното предприятие „Държавна петролна компания“ данъчни складове се предвижда регистрация по общия ред на акцизното законодателство.  Регламентира се и от статута на тези данъчни складове да могат да се ползват доставчиците на горива при недискриминационни условия и при спазване на принципа на неутралност.

Залогът – над 6 млрд. лева

По данни на НСИ търговията с горива на дребно у нас е на стойност 6.1 млрд. лева през 2018 г. Това е двойно повече от пазара на лекарства и медицински изделия.

Хронология

Март 2018 Заради разногласия по повод закона за административно регулиране на търговията с горива Инса Ойл напусна БПГА, а по-късно се присъедини към новото Националното сдружение на превозвачите и търговците на горива (преименувано на Асоциация на Българските Търговци, Производители, Вносители и Превозвачи на Горива).

Януари 2019 г. Приет е законът за горивата, който налага завишени изисквания за капитал и технически изисквания към търговците на горива. Заради забавянето на наредбата към него, регистрацията бе отложена първоначално за октомври 2019 г., впоследствие за януари 2020 г.

Март 2019 КЗК за първи път признава, че е налице нарушение на конкуренцията и сериозни бариери на пазара на данъчни складове за горива

Април 2019 г. Валентин Златев е понижен до председател на Контролния съвет на Лукойл. Преди това като председател на БПГА е избран Живодар Терзиев. Рокадата бе предшествана от конфликт между Златев и КРИБ, като Златев обвини председателя на организацията Кирил Домусчиев в лобизъм, тъй като през пристанището на Домусчиев в Бургас минават корабите с гориво на „Инса ойл“.

Юли 2019 г. Собственикът на „Инса Ойл“ Георги Самуилов потвърждава пред „Капитал“, че е пред сделка с Гриша Ганчев за част от бензиностанциите на „Петрол“. Според изданието сделката ще включи и „Варна Сторидж“ и е на стойност 160 млн. евро.

Септември 2019 г. МС предлага промени в ЗАДС, целящи въвеждане на видеонаблюдение в реално време в данъчните складове (в допълнение към изискването за дистанционна връзка). Против са редица организации, вкл. КРИБ и БПГА. По-късно видеонаблюдението е прието с преходните разпоредби на други закони.

Януари 2020 г. Приети са нови промени в закона за горивата, които са в интерес на дребните търговци, част от които са клиенти на Инса. Те бяха по настояване на асоциацията на превозвачите и търговците на гориво и посрещнати критично от БПГА, в която членуват едрите търговци. Срокът на наредбата се отлага с още 6 месеца (до края на юни), новият вариант на наредба е публикуван на 1 април.

Април 2020 Започва проверка на КЗК, която да докаже защо поевтиняването на петрола на световните борси се отразява по-слабо на цените у нас. Една от препоръките е държавата да изгради данъчни складове

Май 2020 Промени в закона за здравето, които водят до раздробяване на петролопровода на „Лукойл“ и опасения, че заради прелицензирането компанията ще спре работа


Препоръки

Из Решение №313 на КЗК от 2019 г.
КЗК предлага да се създаде електронна платформа, чрез промени в нормативната уредба, от която в реално време вносителите на автомобилни горива да имат достъп до информация относно наличието на свободни вместимости в складовете по ЗАДС и складовете за задължителни запаси по ЗЗНН.
Лицензираните складодържатели по ЗАДС ще представят актуална информация за наличните свободни вместимости в данъчните си складове, а регистрираните складодържатели, които предоставят услугата съхранение на задължителни запаси по Закона за задължителните запаси на нефт и нефтопродукти ще предоставят информация преди 30 април на всяка календарна година
Комисията отново препоръчва предприемането на спешни мерки за изграждането на държавни данъчни складове (особено до гранични пунктове), по примера на създадените в някои държави членки, като Чехия и в Португалия.Такива складове следва да се управляват от държавни предприятия, които да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени, и при спазване на принципа на онкурентната неутралност. По този начин, държавата би навлязла на пазара като доставчик на съответната услуга, от което би могло да се очаква повишаване на конкурентния натиск на нивото на търговията на едро и на дребно с горива, както и на ниво предлагане на услуги от складодържатели.
За създаване на алтернативни възможности за съхраняване на горива да се оцени възможността за сключването на двустранни споразумения с други държави членки с цел създаване на облекчена процедура за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, на основание предоставената от Директива 2008/118/ЕО възможност за това.
В чл.31 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акциз се предвижда възможността, при споразумение и при условията определени от всички заинтересовани държави членки, да могат да бъдат установени опростени процедури за целите на чести и редовни движения на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз между териториите на две или повече държави-членки.
Инициативата за такива двустранни споразумения със съседни или близки страни трябва да е на МФ, пише в решението.