долар

Скорошно изследване на Федералната резервна банка на Далас оцени, че финансовата криза струва над 14 трилиона долара на американците. Дали това бе достатъчно, за да поправи икономиката и кои уроци останаха ненаучени?

Шест години след началото на кризата и пет години след катастрофата на финансовите пазари много неща в живота на американците претърпяха рязка промяна. Но други традиции, в това число част от тези, което предизвикаха краха, остават непокътнати.

Според проучване на Pew повечето американци (63%) смятат, че икономическата система не е станала по-сигурна, отколкото преди краха. Те признават възстановяването на фондовите борси и, до голяма степен, на цените на жилищата, но не и ръста на доходите.

Американската икономика все още не може да се възстанови от шока и расте с анемичните 2% годишно.

Висока безработица

За тези пет години делът на работещите е намалял със 7 процента и това остава главното предизвикателство пред възстановяването, започнало през 2009 г. Намаляването на безработицата през последните месеци, макар и далеч от целта на Фед, се дължи до голяма степен на отпадането на активно търсещи работа. Според прогнози процентът на незаетите ще спадне до здравословното ниво от 5-6% едва през 2016 г.

Работодателите увеличават работните места, но много са ниско платени (както показва дебатът за минималното заплащане в заведенията за бързо хранене) или на половин работен ден (отчасти заради здравните осигуровки).

Междувременно делът на американците, търсещи работа, падна до най-ниско ниво от 35 години – 63.2%, като много отпаднаха от работната сила. За всичко това не е виновна само финансовата криза. Фактът, че много от новите работни места са нископлатени, се дължи на 30-годишния тренд на заместване на работните места за средната класа от компютри и машини, пояснява USA Today.

Благоразумно харчене

Поради затегнатия кредит, потребителите разчитат на увеличенията на заплатите си, за да финансират разходите си в най-голяма степен от 60-те години насам, казва главният икономист на RBC Capital Markets Том Порсели пред вестника. Добрата новина е, че те са изплатили много от дълговете, натрупани през предишното десетилетие. Делът на чистия доход на семействата, който отива за покриване на дългове, е паднал до най-ниско ниво от 30 години – 10.5%, на фона на 14% през 2007 г., по данни на Фед.

Изследване на статистическото бюро на САЩ, обявено през август, показа, че процентът на хората със собствено жилище е спаднал с 15% за семействата с малки деца. Други проучвания показаха, че дълът на тези, които купуват първи дом с ипотека, е намалял двойно. Една друга последица от кризата е увеличаването на младежите на възраст от 25 до 34 години, които живеят с родителите си (до 16% за мъжете и 10% за жените), което е в контраст с общата тенденция за намаляване на размера на домакинствата.

Според данни на Бюрото за трудова статистика през миналата година американските домакинства за харчили с 21% по-малко за изплащане на ипотеки, отколкото през 2007 г. Значително намаляват разходите им за мебели (с 12% на домакинство), облекло (с 8%), забавления и покупка на транспортни средства (но покупките на нови автомобили се увеличат). За отбелязване е, че силно растат разходите за образование (с 27%) и здравеопазване (с 24%).

Все пак затягането на коланите вече не е толкова силно. През последните месеци се наблюдава отново ръст на жилищните заеми, особено за големи къщи, а рекламите на кредити за коли с нулева лихва се завръщат. Това не е изненада, след като нарасна концентрацията на доходите.

Финансов разцвет

Крахът промени живота на много хора, но не и за банките, твърди сенатор Елизабет Уорън. Тя отбелязва и трудностите по прилагане на новите регулации от 2010 г. (законът Дод-Франк) или това, което в ЕС наричат липса на административен капацитет – около 60% от документацията, изисквана от закона, не е готова. Днес най-големите четири банки са с 30% по-големи отколкото те бяха преди пет години. А петте най-големи банки държат повече от половината от общите банкови активи в САЩ.

Едно изследване показа, че статутът „Твърде голям, за да фалира” е осигурил на 10-те най-големи банки годишна субсидия  от 83 млрд. долара (става дума за имплицитна субсидия, измерена чрез по-ниските разходи за финансиране).

„Файненшъл таймс“ отбелязва и друга последица – ръста на сенчестото банкиране. Когато „Леман“ фалира, регулаторите осъзнаха, че са игнорирали небанковия сектор. Но според данни на Борда за финансова стабилност този сектор се е увеличил от 59 трилиона през 2008 г. до 67 трилиона долара. Колкото повече се засилват регулациите, толкова повече пари изтичат извън банките (впрочем и у нас, както показва проучването ми за бързите кредити).

В същото време корпоративните печалби продължават да растат, а фондовите борси отново бележат рекорди. Индексът S&P 500 затвори на 1,687.99 в петък, с 41% по-високо спрямо нивото си на 15 септември 2008 г.

[textblock style=“4″]През април 2011, след две години проучване Сенатският подкомитет публикува 635 страници доклад, който идентифицира основните фактори, довели до кризата. Списъкът включа високорисковите ипотеки, неточните кредитни рейтинги, екзотичните финансови продукти и, най-важното, повтарящият се неуспех на регулаторите да спрат лудостта на финансовите пазари. Дори Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase, подчерта значението на неадекватните регулации. В писмо до акционерите той казва: „Ако имаше по-строги стандарти на ипотечните пазари, една огромна причина за скорошната криза, щеше да бъде избегната”.[/textblock] [textblock style=“4″]икономика
Американската икономика е с 9% под тренда, установен преди кризата, показва проучване на Института за международни финанси. Това е близко до отклоненията при предишните 88 банкови кризи, анализирани от МВФ, което означава, че антицикличните пакети стимули са дали резултат. Докладът разкрива големи разлики между напредналите икономики и развиващите се пазари (РП) – графика. Много от развиващите се икономики, дори като се изключи Китай, надминават предкризисните темпове на растеж.[/textblock]

Вижте още

Хронология на кризата (интерактивна графика)