Камерън и Туск

Състоянието на ЕС дни след като един от най-силните му членове – Великобритания, поиска да си тръгне напомня мрачните сцени на разединение от романите. От всички ъгли започват да изпълзяват спотаени конфликти. Формират се групи по интереси.[quote style=“2″ author=“Анна Каренина“]„В дома на Облонски всичко се обърка… Всички членове на семейството и слугите чувствуваха, че няма смисъл от тяхното съжителство и че във всеки хан случайно срещналите се хора са повече свързани помежду си, отколкото те, членовете на семейството и слугите на Облонски.”.
[/quote]

Но в сряда лидерите на ЕС ще направят исторически опит за единение. Те се събират на насрочена отпреди среща на върха и това дали ще успеят да превърмогнат кухите фрази и да формулират ефективни мерки за излизане на кризата, която Лондон предизвика, ще зависи дали процесите на дезинтеграция ще продължат.

[related limit=“1″]
Засега лидерите на най-големите страни, водени от Германия, не дават поводи за оптимизъм. Те свикаха две сепаративни срещи, които засилиха впечатлението за Европа на две скорости – една на ниво външни министри на шест страни през уикенда, а втората събра ръководителите на най-големите страни – Германия, Франция и Италия с президента на ЕС Доналд Туск.

Туск има особена и може би все по-важна роля. Полша, страната, на която той бе премиер и бе смятана за втори най-близък съюзник на САЩ след Великобритания в ЕС, е на път да оглави своеобразен бунт срещу едноличния нов лидер – Германия. Полският външен министър Витолд Вашчиковски настоя за оставки на най-високо равнище. „Британски политици обявиха оставките си заради Брекзит, а ние обвиняваме европейските власти за грешките. Трябва да дадат възможност на нови хора да преговарят, нови експерти, кито няма да са обременени с тези грешки и това поражение, което беше Брекзит и ще изработят новата позиция на Обединеното кралство и Европа“, каза той. Премиерът Беата Шидло отиде по-далеч: „Париж и Берлин смятат, че интеграцията в Съюза трябва да се засили. Ние обаче мислим, че не може да продължаваме по този път“, заяви тя в телевизионно интервю.

Само преди няколко дни сънародникът й Доналд Туск говореше за „една утопия за Европа без национални държави, една утопия за Европа без конфликтни интереси и амбиции, утопия за Европа, която налага своите ценности на външния свят, утопия за евро-азиатско обединение”. Европейските политици трябва да смалят амбициите си, смята той. „Призракът на раздяла броди из Европа и визията за федерация не ми изглежда да е най-добрият отговор за това „, каза Туск, чиито думи припомня FT.

Тези думи звучат пророчески, особено след хладния отговор на Вишеградската четворка на предложенията за европейска супердържава, обявени от външните министри на Германия и Франция.„Няма смисъл да се говори за бърза или стремглава интеграция, което би било глупав отговор на това, което се случи във Великобритания“, коментира външният министър на Чехия Любомир Заоралек пред Агенция Франс Прес. Той говори след разговори между държавите от Вишеградската четворка, включваща Чехия, Унгария, Полша и Словакия с външните министри на Германия и Франция.

Предложението за „супердържава“ има три стълба:

  • общ договор за сигурност с опция за съвместно финансиране на сили за бързо реагиране и намеса на ЕС в определянето на приоритети на разходите за отбрана;
  • обща политика за справяне с бежанците и имиграцията с реформиране на Дъблинския регламент и преразпределяне на тежестта;
  • политика на растеж на конкурентоспособност, което включва създаване на фонд за стратегически инвестиции. Освен това се предвижда шефът на Еврогрупата, който е да е на пълен щат, да се отчита пред подкомисия за еврозоната в Европейския парламент. Франция и Германия предлага Европейският стабилизационен механизъм да се трансформира в Европейски валутен фонд. А до 2018 г. страните от еврозоната да вземат общи решения по фискалната и икономическата политика.

Британският референдум открои центробежните сили не само в ЕС, но и в самите национални държави. Шотландия настоява за отделяне от това, което все по-често се нарича Dis-United Kingsdom, а сепаратистите в Каталуния получиха вдъхновение от британския вот.

В деня на британския референдум външният министър на Испания Хосе Мануел Гарсия Маргальо публикува статия в El País, озаглавена „Каквото е да се случи – повече Европа”. Италия също е на тази позиция.

За някои министри в Рим и Париж това означава засилване на еврозоната, която едва се справи с дълговата криза. Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан се застъпва за общ бюджет на 19-те страни, приели еврото и обща схема за осигуряване срещу безработица. Иманюел Макрон, икономическият министър на Франция подкрепя обща хазна, която се надзирава от събрание на еврозоната, различно от Европейския парламент и механизъм за постоянен трансфер на фондове от богатите страни към тези, които са в затруднение.

„Изглежда трудно да си представим, че останалата част от [ЕС] ще заздрави редиците и ще се движи в посока на по-голяма интеграция. Просто няма политическа воля. В действителност, рискът е точно обратното – а именно, че центробежните сили ще надделеят и ще направят интеграцията още по-трудна“,” коментира основателят на LC Macro Advisers Лорензо Кодоньо.
„Следвайки кризата, Европа е все по-разделена и затънала във вътрешни кавги – неразбираеми за обикновените граждани”, допълва той пред FT.

Освен Туск още един влиятелен европейски политик има съмнения в целесъобразността на по-бърза интеграция в еврозоната. Йерун Дийселблум, холандският финансов министър, който председателства Еврогрупата, заяви в Берлин два дни преди референдума: „В еврозоната някои настояват за завършване на паричния съюз чрез създаване на пълен политически съюз, икономическо правителство на еврозоната и дори общ бюджет. За мен е очевидно, че трябва да засилим това, което имаме и да го завършим, но нека да не изграждаме повече разширения към европейската къща, докато тя е толкова нестабилна „.

Той твърди, че някои инициативи, като например завършването на банковия съюз на ЕС, създаването на съюз на капиталовите пазари и задълбочаването на единния пазар, са желани и възможни. Въпреки това планът за банков съюз сее раздори. Нежеланието на Германия да одобри обща схема за застраховане на депозити, тъй като еврозоната не е направила достатъчно, за да ограничи прекомерното поемане на рискове във финансовия сектор, блокира един от стълбовете на банковия съюз.
Що се отнася до обединението на капиталовите пазари, остава да се види доколко ще бъде постигнат напредък след оттеглянето на Великобритания, където е водещият финансов център на Европа, и след оставката на Джонатан Хил, британският еврокомисар, отговарящ за проекта.
Все още има възможности за задълбочаване на интеграцията в области като защитата на авторските права, единния цифров пазар, телекомуникационните услуги.

Но изправен пред още референдуми и важни избори в основните европейски страни, ЕС едва ли е способен на мащабни реформи. Не само Германия и Франция ще трябва да премерят сили с евроскептиците на избори догодина, но и назрява напрежение в центъра на Европа. Мнозина гледат със страх към Полша и към Унгария, където наесен предстои референдум срещу задължителните квоти за бежанци. Испания, където изборите не излъчиха убедителен победител, и Италия, която пък е изправена пред референдум за конституционна реформа и е на ръба на ръба на банкова криза, допълват списъка с предстоящи рискове.