Сделките и котировките купува на БФБ на 30 юни ще имат съществено значение за оценката на активите на пенсионните фондове, става ясно от публикуваната от Комисията за финансов надзор методология. Тя предразполага към пускане на завишени котировки за неликвидни компании, в които са инвестирани активите на фондовете, тъй като няма изискване за минимален обем.

Методологията  дава голяма свобода на проверяващите – както за определянето на извадката, така и за начина за оценка на финансовите инструменти, ако те не се котират на борсата или няма сделки с тях на 30 юни.
Определянето на прага на значимост ще зависи от професионалната преценка на одитора при оценката на риска. По принцип този праг е 0.5% от общата стойност на активите. Според методологията трябва да бъдат прегледани независимо от нивото на същественост финансови инструменти, инвестиционни имоти и салда със свързани лица.

Определянето на извадката следва да се извършва въз основа на вида на финансовите инструменти. Оценката на риска е единият фактор, от който зависи големината на извадката, друг фактор е т. нар. покритие на ключови елементи, което зависи и от преценката на проверяващите. 10-те най-големи експозиции задължително влизат в ключовите елементи.

Метологията също така предразполага към активна търговия на 30 юни.
Това е така, тъй като тя препоръчва активите да се оценяват по цена на 30 юни, а ако точно на тази дата няма сделки, ще се гледат най-високата котировка купува. При отсъствие на котировки се прилагат алтернативни методи. Не се отчита представянето на акциите в периода отпреди 30 юни.

Заложен е сравнително слаб критерий за представителност на цените, а именно изискването средната цена на борсовите сделки да се прилага, ако обемът им е не по-малък от 0.01% от емисията. Ако е по-малък, се използва средното от най-високата цена купува от активните поръчки в края на сесията на 30 юни и среднопретеглената борсова цена за деня. Ако изобщо няма сделки, се използва обявената най-висока цена купува от поръчките, активни към края на дена.
Не е предвидено цената да се коригира, ако има сериозни отклонения.
Ако няма активни котировки на 30 юни се използват методът на пазарните множители на дружества-аналози, методът на нетната балансова стойност на активите или на дисконтираните парични потоци.

Въпреки че повечето пенсионни фондове залагат на ликвидни дружества и са диверсифицирали портфейлите си, не липсват и инвестиции в позиции, които не се търгуват редовно на борсата.
Така например 4.6% от портфейла на УПФ Топлина е вложен в Атоменергоремонт АД. Това дружество, контролирано от Христо Ковачки, е регистрирало на борсата над 15 млн. акции, но те не са били търгувани през последната година. В борсовата система обаче има висяща поръчка за 33 броя акции на цена 4 лева. Съгласно методиката в този случай дори не се налага да бъде достигнат обем от 0.01% от емисията. Значителен дял (0.5%) от активите на този УПФ е в акциите на Би Джи Ай Груп – дружество, с което рядко се случват сделки, а в момента няма и активни котировки.
По-големите фондове също имат неликвидни позиции. Например последните сделки с „Химснаб“, в което са инвестирани 0.47% от активите на УПФ „Съгласие“ и Инвестиционна компания Галата – 0.59%, са от 28 април. За „Химснаб“ поне има котировки за 10 акции към 20 май.

Все пак се препоръчва проверяващите да извършват корекции в резултат от оценка на (не)активни пазари, включително от гледна точка на честота и обем на сделките. Според метологията „тези корекции може да се отнасят до оценяването по справедлива стойност и използването на методи за оценяване, гарантиращи, че един и същ финансов инструмент няма да бъде обект на различни принципи на оценяване в зависимост от дружеството и/или независимия външен проверител“.[textblock style=“1″]

Прегледът на активите на пенсионните фондове от страна на независимите външни експерти е към 30 юни 2016 г. Той ще започне на 15 юли 2016 г. и ще завърши на 15 октомври 2016 г. с изготвянето на окончателните доклади от външните експерти. Цялостният преглед, който беше отложен поради свръхнатовареност на одиторите, трябва да приключи до 1 декември 2016 г. с публикуването на окончателен доклад.
Пенсионните дружества трябва да изпратят на КФН до 25 май 2016 г. информация за избраните независими външни експерти.

Те могат да избират между Делойт Одит България, Прайсуотърхаус Купърс Одит, България, РСМ България ООД, Консорциум Грант Торнтън България – Гърция, КПМГ Одит, Румъния, , Mazars, Франция, HLB, България, Clayton Euro Risk Ltd, Великобритания. За застрахователите се предлагат първите шест дружества плюс Willis Towers Watson, Холандия и Milliman Sp. Z.o.o., Полша.[/textblock]

Методологията изисква от проверяващите да преценят внимателно и не само по формален критерии дали правилно са оценени позициите в свързани дружества. За целта те трябва да прочетат протоколите от общите събрания и важни договори, за да определят дали лице, свързано с ПОД, упражнява контрол върху решенията. Тя трябва да съобразят преценката си и с дефиницията за свързани лица на на МСС 24.

[textblock style=“1″]Някои пенсионни фондове инвестират по-голямата част от своите средства на вътрешния пазар – в държавни облигации, корпоративни акции и облигации, взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел, се посочва в доклада на ЕК за макроикономическите дисбаланси. Като се има предвид ниската ликвидност и ограниченото свободно търгуване на инструментите на Българската фондова борса, тези инвестиции водят до по-висок риск спрямо по-ликвидните финансови пазари. А стойността на тези инструменти, която се предполага от пазарната им котировка, може да не отразява в пълна степен оценката, която би могла да бъде получена при сделка между несвързани лица

[/textblock]