Гърция

Драматичният компромис, който страните в Еврозоната постигнаха на 13 юли, не успява да предотврати задълбочаване на гръцката криза, а само я отлага.

Новата програма ще добави дълг в размер на още 25% от БВП към съществуващото бреме. Ако тя не успее, излизането на Гърция от еврозоната ще е въпрос на време. Проблемът е, че при дълг, който вече доближава 180% от БВП, Атина няма да се върне скоро на пазарите. Но плащанията по дълга са единият проблем. Другият е състоянието на гръцките банки, от което зависи дали ще се снемат ограниченията върху тегленето на депозити (420 евро седмично) и превода на пари извън Гърция.

Три въпроса са ключови:

Облекчаване на дълга

Преди заседанието на 12 юли МВФ публикува доклад, който обяви, че Гърция се нуждае от още 50 млрд. евро, без да отчита ефектът от последните сътресения. След това кредиторите оцениха нужна сума на 85 млрд. евро, колкото ще е размерът на третата спасителна програма. МВФ настоява, че е необходимо облекчаване на дълга. Гърция плаща годишно 15% от своя БВП за лихви и главници.

МВФ предлага три варианта – трансфери от европейските страни за Гърция, отписване на част от дълга или удължаване на срока за изплащането му до 2053 г.

Приватизацията

Един от най-спорните въпроси на това споразумение бе изискването Гърция да приватизира държавни активи на стойност 50 млрд. долара под надзора на кредиторите. Като изключим преекспонирания спор за седалището на този фонд, остава въпросът кои са тези активи и дали Гърция наистина разполага с активи за 50 млрд. долара. Атина все пак успя да издейства удължаване на срока за продажба на активите от три на 30 години (в споразумението срокът е обвързан със срока за изплащане на заемите).

Появиха се много оценки за това, че активите, които Гърция може да насочи към този фонд, са значително по-малко. Примерно 10 или 20 млрд. евро. През 2011 г. МВФ заложите целта от 50 млрд. евро като приходи от приватизация до края на 2015 г. През миналата година обаче оценката на фонда бе по-сдържана и прогнозата бе понижена до 22.4 млрд. евро до края на 2022 г.

Сумата в много голяма степен зависи от времевия график, тъй като сега гръцките активи не струват много – например, през времето на действие на втората спасителна програма, акциите поевтиняха с почти 40 на сто. Не е ясно дали банките – след като бъдат рекапитализирани и евентуално национализирани, ще бъдат прехвърлени в този фонд.

Банките

Половината от сумата в приватизационния фонд е предназначена за рекапитализация на банките. С нея ще се възстановят парите, дадени от европейския стабилизационен фонд (ESM) и вероятно от други източници, ако се чете внимателно съобщението от 13 юли.

Това е най-непосредственият въпрос. Представителят на Германия в ЕЦБ Йенс Вайдман коментира, че капиталовият контрол (ограниченията за тегления) няма да бъде вдигнат, преди банките да бъдат рекапитализирани, а това зависи от одобряването на третата спасителна програма. Тя съдържа обещанието за финансиране на банките с 10 млрд. евро от ESM, но сумата няма да е достатъчна. Гръцките банки бяха изправени пред тегления за близо 40 млрд. евро. Освен това те имат много необслужвани заеми и този процент ще се увеличава с ръста на безработицата и капиталовия контрол. Банките също така отчитат загуби поради спада на цените на държавните книжа, които притежават.

Според анализ на Фич обещаният приток на 25 млрд. евро (вкл. от ESM) свеж капитал в гръцките банки ще е достатъчен (почти 88% от сегашния им капитал). Но зависи от това какво ще покажат стрес тестовете на банките. Според агенцията има два сценария за резултата от стрес тестовете.  При първия сценарий необходимият допълнителен капитал ще бъде 11.2 млрд. евро, а при втория – 15.9 млрд. евро. Кючовият въпрос е дали Отложените данъчни активи ще бъдат признати като капитал. Базел ІІІ признава само временните данъчни разлики. Ако те не бъдат отчетени, тогава необходимостта от нов капитал за гръцките банки може да достигне 30-37 млрд. евро. Според друга оценка – на „Голдман Сакс” необходимият капитал е от 7 до 20 млрд. евро.

Прегледът на активите и стрес тестовете ще започнат на 5 август, а рекапитализацията ще приключи през ноември според гръцките медии, но е по-вероятно рекапитализацията да се забави.

Това е тясно свързано с директивата за преструктуриране на банки, чието въвеждане в гръцкото законодателство бе гласувано на 22 юли и която притежателите на облигации следят с повишено внимание. Както писа ФТ, това е тест за новите правила за т. нар. вътрешно преструктуриране, но по-доброто обяснение по тази тема е в сайта на Брьогел.

Според правилата на ESM директната рекапитализация на банки изисква вътрешно преструктуриране в размер на 8% от задълженията. Това може да включва подстрижка на всички облигации, както и на негарантираните депозити в размер от 13 до 39% от за три от четирите големи гръцки банки. Това ще повиши капиталовата им адекватност над 4.5%, а за две от банките – над 8 на сто. Оставащият капиталов недостиг ще бъде покрит от ESM и Гърция при този сценарий, при което европейският спасителен фонд ще има ограничена роля, пишат от Брьогел. Алтернативата е рекапитализация от ESM съобразно Насоките за държавна помощо, което би засегнало само подчинените облигации.

Много ще зависи от EЦБ, която трябва да поддържа гръцките банки чрез програмата за спешна помощ ELA, докато бъдат предоставени средствата от ESM. Един от въпросите е кога банката ще понижи отбива от цената на изискваното обезпечение по ELA. Тя вече даде да се разбере, че ще започне отново да изкупува гръцки облигации най-рано след месец. Президентът на централната банка на еврозоната Марио Драги заяви, че банката ще има вероятно два месеца прозорец, след като споразумението бъде подписано, преди изкупените от нея гръцки книжа да достигнат тавана от една трета от допустимия за изкупуване дълг на една страна.

Гръцкото правителство се надява да приключи преговорите до 20 август.


Междувременно Гръцката централна банка съобщи за разхлабване на капиталовия контрол за бизнеса. Ограниченията за преводите ще бъдат увеличени от 50 000 евро до 100 000 евро. Това засяга около 70% от чакащите заявки за разплащания по вноса. Според Атинската търговско-промишлена камара ограниченията, въведени на 29 юни, са стрували на бизнеса 3 млрд. евро. Гърция е одобрила искания за парични трансфери на стойност 1.585 млрд. евро от 29 юни до 23 юли, повечето за внос на енергия.