sxc.hu/bizior

Светлозар Дичевски, може би единственият българин, известен повече в провинцията, отколкото в София, за първи път се появява във водеща статия. Според данни на фонд „Земеделие“, предоставени на Капитал Daily, показват, че десетте най-големи получателя на европейски средства са взели общо над 34 млн. лв. субсидии, като на отделните фирми са преведени по между 2.1 и 5.2 млн. лв. Фирмите, свързани с Октопода, са получили 21 млн. лв. от последния транш субсидии.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще може да определя цената на електроенергията служебно или по своя преценка по всяко време на годината – това ще гласува парламентът утре. Промяната крие и рискове и ще направи пазара непредвидим, пише Капитал Дейли.

Фалит заплашва АЕЦ „Козлодуй“, ако се наложи да продава над 90% от произвежданата енергия на НЕК за снабдяване на населението с евтин ток, вместо на свободния пазар, предупреждава шефът на КНСБ Пламен Димитров пред „Преса“. Останалите вестници съобщават и за множеството промени, включително в т. нар. енергиен микс, които подалите оставка членове на ДКЕВР трябва да подготвят до дни.

Кабинетът в оставка ще гласува преференциите в закона за инвестициите, пише „Труд

„Соята е новата златна кокошка“, според интересното заглавие на „Стандарт„, от който научаваме, че само 20% от соята, внасяна в Европа е без ГМО.

АНАЛИЗИ
Отново Стандарт си задава въпроса дали повишаването на премията по т. нар. застраховката за фалит (става дума за CDS) ще повиши лихвата по кредитите и отговаря по-скоро отрицателно. Ще има последици за пазара на индустриални имоти.

„24 часа“ проучва опциите за вдигане на доходите. Пламен Димитров, президент на КНСБ смята, че 100-200 милиона лева са достатъчни за гарантирането на доходите. Те могат да се осигурят без актуализиране на бюджета – чрез преструктуриране на капиталовите разходи или пренасочване на средствата от сектор „Сигурност“ към социалната сфера. Според финансиста Емил Хърсев проблем номер едно е безработицата. Голям брой работни места се създават от малкия бизнес, а той получи доста шамари както от вътрешни, така и от външни директиви.

ИНТЕРВЮ

Пламен Орешарски пред „Труд“:
– Не разбрах например защо трябваше да се прилагат толкова силни фискални рестрикции в началния период на икономическо възстановяване през втората половина на 2009 г.
– За четири години фискалните резерви намаляха с около 4 млрд. лв., а дългът бе увеличен приблизително с още толкова. Да се влоши фискалната позиция на страната с 8 млрд. лв. за един мандат, без никакви позитивни стопански или социални ефекти от такива разходи, е свидетелство за доста сбъркана и безотговорна финансова политика.
– Сегашната ситуация е по-негативна от тази в края на кабинета „Виденов“. Страната ни сега няма свободни фискални резерви, темпото на нарастване на правителствения дълг е притеснително, доверието в бизнес климата е разрушено, а стопанските перспективи изглеждат доста обезсърчителни.