Първа част

Както стана ясно от предишната част, макар да липсва голямо изпитание като подготовката за GDPR, големите компании трябва да се погрижат за постигането на съответствие в редица области. 2019 г. се очертава особено трудна за счетоводителите и консултантите и една причина за това е несъобразяването на сроковете.

Не само промените в данъчното законодателство са повече от обикновено, но сроковете по Наредба Н-18 съвпадат в голямата си част със сроковете за годишното счетоводно приключване. Към това се добавя и едно съвпадение, което все още не се коментира, но може да се окаже голям проблем.

Правила срещу изпирането на пари

На 27 декември, с голямо закъснение, правителството прие Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Правилникът все още не е публикуван в ДВ и не се намира в Правната информационна система на МС. Информацията за приемането му е на Правителствената информационна служба. Сроковете на ключови изисквания спрямо задължените лица по чл. 4 от закона са обвързани именно с приемането на правилника. Задължени лица са както банките, инвестиционните посредници, застрахователите, пенсионните фондове и лизинговите компании, така и счетоводни къщи, одитори, адвокати, куриерски компании, НПО и др.
В срок от четири месеца след приемането на правилника те трябва да актуализират правилата си за контрол и предотвратяване на изпирането на пари според изискванията на новия закон и да ги изпратят за утвърждаване от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС. Това означава края на април – доста труден срок за счетоводители и одитори. Предприятията, които са част от група, уведомяват директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, като срокът е 30 дни от приемане на правилника.
Освен това до края на май юридическите лица трябва да декларират в Търговския регистър действителните собственици, притежаващи или контролиращи над 25% от капитала.

Новият закон за киберсигурност
През ноември бе публикуван законът за киберсигурност, който въвежда европейска директива.
Следните предприятия трябва да предприемат технически и организационни мерки за осигуряване на мрежова и информационна сигурност: оператори на съществени услуги (в енергетиката, транспорта – БДЖ, летища, пристанища и др., ВиК, доставчици на цифрова инфраструктура, банки, доставчици на цифрови услуги (но без микро- и малки предприятия), лица, които предоставят административни публични услуги по електронен път (например, нотариуси, както образователни, здравни и други обществени услуги).
Законът предвижда изключително сложна система за управление на киберсигурността – от Национален съвет и Национален координатор до секторни екипи. Голяма част от текстовете, включително определянето на операторите на съществени услуги е забавено с няколко месеца.

Промени в Закона за счетоводството
Съществена промяна е направена в чл. 34, като предприятията, които са съставяли индивидуалните си отчети на база МСФО могат да преминат към НСС още с отчета за 2018 г. Само консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулирания пазар в държава-членка на ЕС, задължително се съставят на базата на МСФО. За останалите това е по избор.
Другата съществена промяна е по отношение на задължителния одит на отчетите на АД и командитни дружества с акции. По настояване на работодателите се въвежда изключение за по-малките АД , в сила от 1 януари 2019 г. Така вече няма да подлежат на задължителен независим финансов одит отчетите на предприятия, които към 31 декември на съответната финансова година не надвишават най-малко два от следните три критерия(чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството):
– Балансова стойност на активите – 700 000 лева;
– Нетни приходи от продажби – 1 400 000 лева;
– Средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.

Регистрация по закона за горивата
През юли бе приет спорният Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Законът влиза в сила на 27 януари 2019 г. (Допълнение – след протестите на малките търговци на горива, министърът на икономиката Емил Караниколов предложи този срок да бъде отложен с шест месеца) С него се въвежда регистрационен режим за бензиностанции и търговци на горива. Министерството на икономиката предложи в края на 2018 г. за втори път проект на наредба, с която се определят редът и условията за водене на регистъра на лицата. Задължението за регистрация ще възникне три месеца след одобряването на тази наредба.

Промени в Закона за обществените поръчки
Платформата, която ще позволи провеждането на електронни обществени поръчки, ще заработи де факто през ноември 2019 г. Други промени предвиждат завишаване на праговете за строителство.

Закон за хората с увреждания

Новият закон е в сила от 1 януари. Той въвежда задължения за назначаване на хора с увреждания, както следва:
– работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;
– работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав.
Изключение се допуска при наличие на специфични фактори, липса на хора с увреждания, насочени от бюрото по труда, както и при алтернативни форми на заетост.

Прилагането на това изискване обаче ще зависи от приемането на правилника за прилагане на закона, което се очаква да 31 март.